Анализ / Кочопрозводството

0

Време за прочит: 4 минути

През последните дни имаше съобщения, че контролния орган – в случая ИАСРЖ, е направил проверка на ново- сформираните кочопроизводни стада. За първа година у нас, се провежда съвсем правилно, програма за кочопроизводство от Развъдните асоциации. Това става с помощта на държавата, като се отпускат над 400 лева на бройка.
Имайки в предвид, че чрез методите на изкуственото осеменяване и лапароскопията се заплождат няколко хиляди овце, е ясно, че цялата овча популация се запложда по естествен начин, със знайни и незнайни кочове. Пак ще повторим думите на академик М.Ф.Иванов: – че ”един добър коч се равнява на половин стадо”.
А въпроса е, откъде да го намерим този коч. Говорим за коч, който има пълно родословие, минал е тестовете за продуктивност и съответно е оценен от комисия. Вероятно това са намеренията на ИАСРЖ и РА. Предните години асоциациите получаваха задача да си произвеждат сами кочовете и те го правеха в отделни ферми. Ако някой си мисли, че за тези животни са отделяни специални грижи, просто се лъже.

Ето защо се прие, да се произвеждат кочове, които да се отглеждат в депа и да бъдат под контрол. Изключително правилна позиция. Ако продължавахме да ги произвеждаме в определени стада, щяхме да изпаднем в позицията, в която са румънските овцевъди. В момента там се води разследване, как и кой е произвеждал тези разплодници. Същите достигнаха цена от 800 лева, защото съгласно указанията за обвързаната подкрепа на 35 овце трябва да има един коч и то със сертификат. Изведнъж се оказа се, че в много от стадата определени за производство на кочове, се раждат много мъжки агнета, които след това се продават на овцевъдите и те ги купуват, защото получават заветния сертификат. Качеството на животното бе на второ място. Важното е да се вземе сертификата. Овцевъдите се принудиха да занесат кочове произведени в обикновени стада и такива със сертификат пред министерството, за да покажат предимството на обикновените кочове, които бяха като мечки в сравнение със сертифицираните кочове. Последната информация от Румъния е, че сертификатите за младите животни, ще отпаднат от следващата година. Такива ще се издават само на животни, които се търгуват и то в чужбина. Това обаче все още не е прието.

Всичко това, го казваме за да предупредим нашите кочопроизводители да не се изпадне и у нас в това положение.

Започвайки кочопроизводство, всичко трябва да е предварително разиграно. Би трябвало да има указания за това, със съответните детайли. За импровизации и опити няма време. Това е работа на науката. Доколкото разбираме, тези отделени кочлета ще се използват да заплождт овцете в стадата на Развъдните асоциации. Въпросът тука е кой ще запложда овцете от стадата, които не са под селекционен контрол. Всъщност тези стада се нуждаят най–вече от качествени разплодници, за да се подобри популацията. Която на практика е сбор от безпородни животни.

Ако приемем, че имаме един милион овце, са ни необходими поне 20 000 бр кочове, или годишно производство от поне на пет хиляди разплодника. В началото много повече. В различните държави този въпрос се решава по различни начини. В силните по отношение на овцевъдството държави – Великобритания и Ирландия, разплодниците обикновено се купуват на търгове, а преди това са отгледани по фермите, но там се гледат като писани яйца. Скоро бяхме писали за един едногодишен коч, който е купен за над 40 000 лири в Ирландия.

В Турция има държавни организации, които са натоварени да отгледат кочове и съответно те се раздават на всички стада. Имаме информация, че в някои провинции се произвеждат над 1000 коча и се предоставят на фермерите. Вероятно срещу някакво заплащане. В Гърция на втория ръкав на Халкидики – Ситония, имаше база за до- отглеждането на 400 бр кочове от породата Хиос. След като комисията класираше животните, първите петдесет се продаваха на търг, а останалите се даваха на фермерите с отстъпка. В Румъния имаше помощ за закупуването на десет коча.

За кочопроизводството писахме още през юни, когато програмата бе одобрена и стартира изкупуването на мъжките агнета. Статията ще я публикуваме отново в петък. Тук бихме искали да допълним. За кочопроизводството са нужни още няколко неща, които не сме засегнали достатъчно в статията.

  • На първо място, трябва да се уточни линейната структура на стадото, от което ще се заделят кочлетата.
  • Да се изготви ротационен план за разпределение на кочлетата по фермите за в бъдеще.
  • Необходима ще бъде и лаборатория, за изследване качеството на вълната при определени породи.
  • Ще трябва и станция за изпитване на кочлетата по собствена продуктивност.
  • Комисия за оценка – защото РА може да си пише каквото иска, ако комисията е само от техни членове. Независимо, че всички в организацията работят за своите членове. Май още не сме достигнали това ниво.
  • Изключително важна ще е кампанията по заплождане на овцете. Разбирай изпълнението на случния план. Това без ИО ще става изключително трудно. Ако някои ви казва, че това ще го правите, чрез пускане от ръка, това означава, че ви лъжат.
  • Следва доказване на достоверността на произхода на кочлето – много важен момент.
  • Записи, много записи от овцевъдите, това е кочопроизводството.

Ако някои си мисли, че кочопроизводството е само да купиш определен брой мъжки животни, да ги отгледаш и да ги продадеш, просто не се захващайте с това.

Михаил Михайлов

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук