Проф. Дойчо Димов: Какви могат да бъдат последиците от антропогенна фрагментация на породите селскостопански животни?

1

През последните месеци, Комисията за издаване или отказ за издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност от развъдни организации към Министерството на земеделието и храните и горите разгледа поредица от заявления за признаване на развъдни организации и одобряване на развъдни програми за редица местни породи овце – Дъбенска, Средностаропланинска, Копривщенска, Сакарска, Каракачанска и др.

Повечето от цитираните местни породи са с рисков статус „застрашени от изчезване“ и за тях вече има признати развъдни организации и развъдни програми. Така например за Дъбенската и Средностаропланинска породи овце представените заявления бяха за признаване на трета развъдна организация и трета развъдна програма, а за Копривщенската и Сакарската породи овце втора развъдна организация и втора развъдна програма.

Въпреки изразените експертни становища, че признаването на две или повече развъдни организации и одобряването на две или повече развъдни програми за сравнително малки популации, каквито са изброените породи ще доведе да негативни последици за самите породи и развъдната дейност с тях, при гласуването в комисията надделяха становищата на представителите на МЗХГ, благодарение на които за Дъбенската и Средностаропланинска породи овце беше призната трета развъдна организация и бяха одобрени трети развъдни програма, а за Копривщенската и Сакарската породи овце втора развъдна организация и втора развъдна програма.

Поради тази причина бих желал да споделя с овцевъдната общност какви могат да бъдат последиците от антропогенната фрагментация на малки популации от местните породи овце, а същото важи и за местните породи кози и за останалите местни породи селскостопански  животни.

Раздробяването на една популация (порода) е сред най-големите заплахи за нейното генетично разнообразие. Съществуването на две или повече развъдни организации за една порода селскостопански животни се нарича антропогенна фрагментация на популацията. Това в една или друга степен води до по-малки изолирани една от друга  животински субпопулации. Като последици от тази фрагментация могат да се посочат следните негативни явления:

  • увеличен генетичен дрейф,
  • повишена степен на инбридинг и
  • намалено генетично вариране.

Комбинацията от увеличен произволен генетичен дрейф, по-висока степен на инбридинг и намален „поток на гени“ вътре в популацията може значително да намали генетичното вариране на тези субпопулации.

Антропогенната фрагментация на породата има изцяло  отрицателно въздействие върху генетичното разнообразие в нея. Освен това, колкото по-дълго продължи тази фрагментация  въздействието върху генетичното разнообразие става по-силно. Понастоящем в литературата сещуствуват редица научни публикации за генетичните ефекти на антропогенната фрагментация.

Фрагментацията на популацията има директен и косвен ефект поради изолация на генетичното разнообразие в животинските субпопулации.

Фрагментацията на популацията допълнително ерозира генетичната изменчивост и увеличава генетичната дивергенция сред субпопулациите поради увеличен произволен генетичен дрейф и инбридинг и намаляване на генетичния поток (Reed and Frankham 2003, Lowe et al. 2005).

Загубата на генетично вариране може да има както краткосрочни, така и дългосрочни пагубни ефекти върху адаптивността и  жизнеспособността на породата (Leimu et al. 2006). В краткосрочен план, повишената степен на хомозиготност може да причини изразяване на вредни рецесивни алели, които могат да намалят индивидуалната „годност“ чрез инбредна депресия. В дългосрочен план намаленото генетично разнообразие може да повлияе на потенциала на популацията да се адаптира към променящите се условия на околната среда (Jump et al. 2009, Manel и Holderegger 2013), а така също и към променящите се условия на пазара.

Освен това, ефектите на антропогенната фрагментация са по-силни при малки, отколкото при големи популации, тъй като генетичният дрейф е обратно пропорционален на числеността на популацията (Young и Clarke, 2000).

От гледна точка на управлението на генетичните ресурси в животновъдството, съществуването на две или три развъдни организации за една порода в една страна е предпоставка за миграция на фермерите между развъдните организации. Това е предпоставка за лоши развъдни практики и не спазване на каквато и да е развъдна програма при специфичните „български“ условия. Антропогенната фрагментация на една порода селскостопански животни, особено когато се отнася за развъдни организации получили разрешение за развъдна дейност със сравниелно малки популации е сериозна пречка за изграждане на капацитет за устойчиво управление на генетичният ресурс.

Проф. д-р Дойчо ДИМОВ
Катедра Животновъдни науки
Аграрен университет – Пловдив
ул.Менделеев №12
4000 Пловдив

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук