В западните държави да си фермер е престижно и хората се отнасят с уважение към труда на животновъдите

 

Интервю с Кирил Праматаров от Гоце Делчев

Днес ще ви срещнем с един бивш и надяваме се бъдещ член на НАРМС.

Кирил Праматаров е фермер от гр. Гоце Делчев, който доскоро развиваше малко стопанство с млечни крави, порода Симентал в село Копривлен. По стечение на обстоятелствата той взе трудното решение да прекрати тази дейност поне за момента, но въпреки това запази добрите си взаимоотношения с колегите и членовете на Асоциацията.

Какво накара Кирил да инвестира във ферма в България след като години наред е работил в чужбина, за да има капитал за собствен бизнес и как държавата ни успя да го накара да се откаже от него, ще ни разкаже той самият в следващите редове.

– Здравей, Кирил, радвам се да те видя! Представи се за тези, които не те познават.

– Здравейте, казвам се Кирил Праматаров, на 35 години съм, от гр. Гоце Делчев. Потомствен животновъд съм. Дядо ми и баща ми отглеждаха предимно овце, а аз се насочих към говедата. Бях на 23, когато закупих първите черно-шарени животни от с. Мусомище.

През 2013 г. купих 5 чистопородни Симентала от Троянско и скоро след това реших, че това са животните, които искам да отглеждам. Между двете породи няма никаква база за сравнение. Осеменявах ги изкуствено и се радвах на всяки новороден женски приплод.

– Ти беше член на асоциацията и с желание развиваше стопанството, но в момента не си говедовъд. Защо се отказа?

– Първата причина беше, че няма работна ръка, а за сам човек грижата за стопанство е непосилна. Започнах физически да изнемогвам с работата. Имаше моменти, в които не успявах да си издоя животните, а за всичко трябваше да се грижа сам. В тази работа почивен ден няма и когато кравите стават повече и ангажиментите се увеличават. Нямах никакво време за семейството си, а за почивка изобщо не можеше да става и дума.

Другата причина е, че през 2017 г. ограничиха подпомагането на селектирани животни до минимум 20, което беше голям удар за малките ферми.

Дори след спирането на субсидиите аз продължих 2 години да ги отглеждам и да членувам в асоциацията, но желанието ми се изчерпа в един момент и реших да обърна внимание на семейството си.

– Завинаги ли приключи с говедовъдството?

– Не разбира се, аз го нося в себе си. Близо 2 години ми отне да взема такова трудно решение, но наистина изнемогвах от работа. Не можех да разчитам на никого. Работниците идваха и си отиваха и общо взето всичко си вършех сам.

Животните продадох в Якоруда. Бяха много хубави и се отказах от тях, точно когато започнах да виждам резултати от усилията си, но вече нямаше как.

В момента съм в период на изчакване. Надявам се, че след като родителите ми се пенсионират ще имат възможност да ми помогнат да изградя и развивам стопанство.

– Какво е да си млад фермер в България? Предполагам, че си започнал с огромен ентусиазъм.

– През 2008 г. се завърнах от Португалия, където работих в говедовъдни ферми. Бях спестил някакъв капитал и имах огромното желание да направя това, което бях видял там. В западните държави да си фермер е престижно и хората се отнасят с уважение към труда на животновъдите.

Имах илюзиите, че мога и в България да постигна същото, но нещата се оказаха много различни. Закупих първите животни. В началото се чувствах окрилен и това беше една моя огромна мечта. Все още не бях семеен и общо взето бях концентриран само в стопанството.

Много съм благодарен на жена ми, че, въпреки че нейните интереси са съвсем различни от отглеждането на животни, тя никога не се оплака и търпеше постоянното ми отсъствие. Понякога съм се прибирал от полето след полунощ.

Проблемите започнаха един след друг. Ограничиха субсидиите, имах проблем с узаконяването на земята, нямаше работна ръка и постепенно ентусиазмът беше заместен от българската действителност за съжаление. Полагаш едни огромни усилия, правиш компромиси със семейството и свободното си време и накрая дори не си уважаван за огромния труд, който полагаш. Нито от държавата, нито от обществото.

Почти всички средства, които спестих с работа в Португалия изчезнаха в разходи, техника и проблеми, а възвращаемостта все не идваше.

Пробвах да кандидатствам по няколко програми, но всичко приключваше там, където ми липсваха контакти и връзки с „правилните хора“. В България всичко се случва за съжаление явно по втория начин, а аз не исках да е така. Би трябвало с труд и упоритост човек да може да развива бизнес и да бъде подкрепян.

Когато детето ми се роди аз пропуснах всичките важни моменти с него. Стана на 5 години, а аз нямах спомени от този период, защото все ме нямаше. Нямаше как да ги заведа на море.

– Ти си работил в чужбина във ферма и сам казваш, че там този труд се ползва с уважение. Защо според теб тук има такъв проблем с работната ръка и е толкова непрестижно за младите да се работи във ферма?

– Срам ги е да работят във ферма. В България фермер е мръсна дума. Чувал съм изказвания от сорта на „Как ще работя с животни, жена ми после как ще излезе да пие кафе из града!“. „Кравар“ е обидна дума явно. В моето стопанство всички работници бяха на почит. Семейството ми се е грижело за всяка тяхна нужда или проблем. При нужда винаги сме ги водели на преглед и сме осигурявали всичко необходимо – храна, жилище, лекарства. Когато са имали нужда от почивен ден, никога не съм им отказвал. Аванс също.

Когато аз работех в Португалия ми дадоха една квартира без никакви условия и никой не се интересуваше болен ли съм, здрав ли съм и имам ли проблеми – на другия ден трябваше да съм на работа и това беше без коментар.

Въпреки всички грижи, които полагахме със семейството ми недоволни постоянно имаше. Нетната заплата, която получаваха беше над 1000 лв с безплатна квартира, храна и всичко необходимо, което за региона е много над средното. Имаха 4 почивни дни в месеца. Накрая стават и си тръгват без дори да се обадят.

– На какво се дължи това поведение според теб – манталитет, мързел или нещо друго?

– За мен лично проблемът е в цялостния манталитет на нас българите. Той е безкрайно разочароващ! Идваха при мен да работят хора, които буквално нямаха какво да ядат. Всичко беше наред месец-два и на третия започваха да се лакомят за повече, да се оглеждат в това колко аз печеля, да не си вършат работата. Все едно аз работя за тях, а не те за мен.

– Какво прави в деня, в който продаде животните? Как се почувства?

– Не си спомням точно в този ден какво направих, но още преди това знаех, че дойде ли този момент няма да се отделя от семейството си поне една седмица. Така и направих. След няколко дни отидохме на почивка. Бях решил максимално да им обръщам внимание и да спя до късно.

– Успя ли наистина да си почиваш след всички години на безсънни нощи?

– Всъщност не. Дори не спях, защото бях свикнал постоянно да съм под напрежение и да реагирам ако нещо се случи. Но пък гледах как детето ми спи и за първи път имах време да му се радвам, и да прекарвам времето с него като баща.

– Това още веднъж доказва огромната саможертва която правят фермерите в малките стопанства, които сами се грижат за животните си. Ти сам каза, че това не се оценява от обществото.

– Да, определено. Най-вече в малките населени места като нашето. При нас, независимо колко е „непрестижно“ да си фермер, имаше и много завист. Всеки се оглежда в теб без да си дава сметка за денонощния труд, който полагаш. Какво имаш, какво ядеш, какво караш – това е най-важното за съжаление. За тези години нито един човек не ми каза нещо хубаво и не ме поздрави. Хората не харесват тези, които полагат усилия и искат да направят нещо смислено. Това ги дразни и по всякакъв начин се опитват да го развалят без да печелят нищо от това. Това е манталитетът, за който говорех.

Такова, всъщност, е и отношението на Държавата към нас!

Голяма част от проблемите ми с работната ръка идваше именно от „доброжелателни“ съселяни и колеги, които успяваха да повлияят на мотивацията на работниците с приказки и интриги. Това е много жалко, защото вместо да положат усилия да оправят собствения си живот се „хранят“ с проблемите на другите.

Но няма значение – който е свикнал на работа пак ще работи и ще успява. Другите ще си приказват!

– Сега в момента с какво се занимаваш?

– Със земеделие основно. Освен това съм и общински съветник.

– Какво неочаквано развитие!? …и как се чувства един млад бивш и може би бъдещ фермер в българските „политически води“? Мътни ли са те?

– Това ще бъде моят първи и последен мандат. Определено моето място не е там. Не е моето поле за изява и се надявам скоро да се върна с нова сила и ентусиазъм в говедовъдството. Този път нещата ще ги направя с всички взети поуки от предишния ми опит и със сигурност няма да се откажа. Няма по-полезен от негативния опит, защото той учи на много. Първият път се оказах неподготвен за много неща, но си научих уроците и мисля, че ще се справя много по-добре. Не искам и не мога да работя друго. Това е моето призвание.

– Какво ще кажеш на младите хора, които сега се връщат от някоя западна ферма със спестени с много труд и лишения средства и искат да бъдат фермери?

– Ще им кажа да опитат със сигурност. Да не се отказват и да бъдат подготвени, че ще вършат всичко сами, без почивен ден, няма да спят и ще трябва много да се лишават. Но си струва! Да не обръщат внимание на никого и да си гонят целите!

– Чудесно пожелание! Очакваме те отново при нас! Успех!

– Благодаря! Тогава с удоволствие ще Ви поканя пак!

15 КОМЕНТАРИ

  1. В западните държави крадците са в затвора, а не в правителството и парламента!

  2. То и в България е така самоче гледат как да те премахнат да няма никакви животни

  3. В България най-вече политиците тяхното желание колкото се може да няма производство да се унищожи за да може те да внасят вносна продукция било месо било зеленчуци защото те държат фирмите за внос и износ на всичко защото са политици и властта е в техните ръце

      • Angelina Cholakova политиците не ги ли назначаваме ние?Следователно трябва да ги отзоваваме ние?Когато започне да се търси персонална отговорност от всеки,Тогава мисля че нещата ще започнат да се оправят.Но за това положение сме си виновни и ние.

        • Стойчо Маламов според мен това е начина по който можем да ги отзовем друг начин не виждам ако вие имате някаква друга идея споделете

  4. Радвам се че броят на хората които мислят като мен се увеличава и от 8 дано някога станем 8 милиона тогава може би положението в България ще се оправи тогава може би народът ще има сили да отзовава политиците които е избрал сам и не работят в негова полза да бъдат изритани дано този момент настъпи за нашите внуци или правнуци

  5. Angelina Cholakova не за нашите внуци,А за нас трябва да се променят нещата. Мисля че вече се оформя гражданско общество и хората разбраха че по този начин няма как да я караме..Освен това мисля че и политиците разбраха че няма как да си разиграват кончето както досега.

  6. Стойчо Маламов тогава това гражданско общество знак на неподчинение предлагам никой да не отиде на предстоящите избори тогава може би ще разберем как ни управляват с лъжи като седят на една маса държат се ръце за ръце а пред очите на хората създават нови партии и и си получават ласти заплати

  7. Глупости❗Фермерите не “пеят в хора” никъде❗”Химиците” ги командват отвсякъде‼️

  8. Valentin Bakalov кажете кои са химиците може да се преведе като политиците

  9. Angelina Cholakova политиците са обикновенни пионки 😉 Истинските РОБОВЛАДЕЛЦИ в световното животновъдство и земеделие са корпорациите собственички на “МОНСАНТО”, BASF и още няколко такива “химици”!!!

  10. И те са създадени от политиците както и фармацевтичните компании те също са собственост на корпорации на глобалисти и резултата в крайна сметка е че решиха да умират и хората

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук