Да си овцевъд в Италия

0

В България им казваме Земеделски производители, овцевъди или овчари, което смятаме за  грубото. В Италия, а не само вече и там на овцевъдите им казват селекционера овцевъд или само селекционер.

Ще ви разкажем за италиянския селекционер Клаудио Кавацони. Който отглежда  стадо от 100 овце, които могат свободно да пасат на 250 декара естествени пасища и 640 декара гора в община в Камприано. Това са маргинални земи, върху които не е възможно да се сее нещо без адекватни огради, предвид силното присъствие на диви животни, като дива свиня, сърни и  лопатари. Затова Клаудио е решил да ги остави такива, каквито са, на разположение на овцете; на тези площи няма плевели, т.е. засети са с билки, които се раждат отново дори през сухия сезон. Също има люцерна, еспарзета или други бобови растения. Следователно, през лятото много сухият климат означава, че няма прясна трева, но това не е проблем, благодарение на присъствието на гората, където овцете са свикнали да пасат и да намират много зелени есенции.

Клаудио отглежда овце от 30 години, тоест откакто е купил първите глави от сардинските овчари, живеещи в Тоскана, така че днес всички животни са негов собствен разплод. Овцете са от сардинската порода, една от най-старите породи в Европа, дори кочовете са сардински. Генетичната линия, избрана от Клаудио, се характеризира с добра рустикалност /смисълът на тази дума е съчетание от грубост и максимално опростяване / и способност за паша.

– “Овцете са свободни на почти 900 декара пасища и гора, но когато дойде време за доене, те се връщат сами в кошарата си и спят през нощта в нея. В най-студения сезон  – зимата, те излизат навън, дори ако не могат да намерят храна, за да се разходят и да се нагреят – казва Клаудио,  възможността да излязат е много полезно за тях, дори когато са бременни”.

Следователно храненето  се основава на прясна трева от март до юли и от октомври до декември. През тези периоди единствената добавка, която се дава, се основава на зърнените култури по време на доене. В сезона, когато не могат да намерят прясна трева,  им се дава сено.  Следователно във фермата на Клаудио 70% от храната се произвежда сама и се състой от трева и гора, останалото необходимо е сено (в количества, които варират в зависимост от повече или по-малко сухи години) а всички зърнени култури се купуват.

Размножаването става по естествен път, като коча  се сменя на всеки две години, за да се избегнат проблеми с инбридинга. Малките  сучат от майките си,  мъжките агнета след месец достигат 11-12 кг тегло и се продават в кланицата, докато от женските 20% от цялото стадо се оставят за разплод. Останалите женски се продават за разплод, ако има добри, а останалите на кланица.

Отбиването на отглежданите агнета става на около 6 седмици, когато те вече започват да ядат сухо вещество в яслата, за няколко седмици ги разделят през нощта, като им дават по-малко протеинова и по-енергична дажба.  Свиквайки да ядат сухо вещество и да бъде без мляко 12 часа. След тези две седмици, когато са на възраст около 2 месеца, млякото се отстранява напълно.

Тези животни се лекуват главно с хомеопатични методи, а паразитологичното наблюдение се извършва чрез специфични анализи, за да се поддържа присъствието и количеството на паразитите под контрол, като се прилагат конвенционални лекарства само в случай на действителна нужда. В допълнение към агнетата, по-възрастните овце също отиват в кланицата. Обикновено това случва, когато овцете са на около 7-8 години, но в стадото има и 10-годишни овце (средният живот на овца е около 10/14 години). Животните, предназначени за клане, се събират от различни търговци.

Въпреки че в Италия все още преобладават първичните овцеферми, понастоящем съществуват и по-интензивни методи, като развъждането е в боксове (при които овцете, макар и свободно да се движат, прекарват живота си на закрито).

При отглеждането на животните, благосъстоянието идва преди всичко от наличните големи пространства, но също така фактът, че броят на стадото е малък. Това означава, че се обръща повече внимание към животните и връзката човек-животно е по-добра, въпреки че овцете са стадни и плашливи животни: Клаудио разказва, че не обича да вижда фермата си като фабрика за производство на мляко. В тази ферма не се практикува рязане на опашки.

Млякото се преработва само в мандрата на компанията, като се използва само фермерското мляко, а суроватката, получена от производството на сирена, се използва частично като храна за овцете, например чрез накисване на зърнените култури. Овцете също се стрижат с нормални електрически машини, за да продават вълната на местни търговци, които от своя страна я използват за най-различни цели (изолатори, килими, и др.).

Продуктите на Claudio могат да бъдат закупени директно във фирмата, където има търговски обект за директни продажби, или се разносва  на различни пазари

източник:Avvenire

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук