2 част: SWOT анализът – Състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост

0

Време за прочит: 4 минути

1 част / SWOT анализът – Състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост-ИАИ

 2.4.2. Млечен сектор

Млякото е сред най-значимите селскостопански производства за развитите страни и постепенно набира популярност и увеличава своето присъствие и в останалия свят. Брутната продукция от мляко в ЕС представлява около 13% от общото селскостопанско производство, което го нарежда на второ място след месото

В световен мащаб, млякото заема между 8-9% от брутната селскостопанска продукция и макар да не се нарежда сред най-големите по стойност производства, неговото значение расте. България се намира на обратния полюс, като в исторически план делът на млечния сектор в земеделието намалява и от 13% през 1990 година, през 2018 г., този процент вече е около 9%. Това нарежда млечния сектор в България сред един от 3-те водещи подотрасли на българското селско стопанство преди 1990 година, но през последните 15 години, то отстъпва все по-назад в класацията, където безспорен лидер е зърнопроизводството заемащо 33% дял.

През периода 2007–2017 г., броят на говедата постепенно намалява, като има периоди на стабилизация (2011 г. и 2013 г.), и през 2017 г. е 540,1 хил. броя. Това намаление основно се дължи на намаление на млечните крави спрямо началото на периода (с 25%). Към 2017 г. общият брой говеда намалява с 3% спрямо предходната година, а броят на млечните крави отбелязва спад от 7% за сметка на увеличаващия се брой крави от месодайно направление с 12%. Това е в резултат на преминаване на крави от млечно в месодайно направление. Причината за тази трансформация са нарасналите изисквания за производство на мляко в говедовъдните стопанства, което се явява непосилно за голяма част от средните и по-малки стопанства, въведените след 2015 година изисквания за реализация на мляко, като част от условията за обвързана подкрепа за млечни животни и по-ниските прагове на допустимост по брой животни при месодайното направление.

През 10 годишния период се наблюдава тенденция на намаление на млечните крави, отглеждани в стопанствата, като през 2017 г., техният брой е 252 хил. бр. или намаление с 25% спрямо 2007 г. При биволовъдството за същия период се отчита ръст с 42%, а на биволиците с 67%. До 2014 г. броят на биволите се движи в границите на 9-10 хил. бр., но след това той нараства за да достигне 2017 г. –12,8 хил. бр. При биволовъдството през 2017 г. спрямо 2007 г. се наблюдава значително окрупняване на фермите с биволици, като през 2007 г. стопанствата с 1-2 биволици са представлявали 70%, докато през 2017 г. този процент е 30%. В същото време се наблюдава увеличение на общия брой биволици. През 2017 г. над 80% от животните се отглеждат в по-уедрените стопанства, като най-много са в групата от 20 до 99 –4 074 броя.

Въпреки стабилизирането на цените на млякото след 2016 г., броят на млечните крави намалява, като основната причина е настоящата нерентабилност на малките и средни стопанства, които не успяват да увеличат продуктивността си и да се интегрират успешно в пазарната верига. Намалението в поголовието е тенденция и в другите европейски страни, но там се повишава производството на мляко, т.е добивът на мляко расте, докато у нас това не се наблюдава. Така например в ЕС общото производството на мляко за периода 2007-2017 г. се повишава с 17%, докато тук намалява с около 20%.

България е сред страните в ЕС с най-нисък млеконадой на една крава (средният млеконадой е 70% по-нисък от средния за ЕС), което се дължи на 2 основни причини: разполагаемите генетични ресурси и начините на отглеждане на животните. В страната се наблюдават редица слабости по отношение на породния състав на животните, като основно това се констатира в малките и средни фамилни стопанства. Продуктивността у нас е на много ниски нива, като в края на периода се отчита около 11% увеличение при млеконадоя при кравите и 7% при овцете в сравнение с първите години. Млеконадоят в млечното овцевъдство, макар да изостава в сравнение със средните стойности на други европейски страни с развито овцевъдство, е на постижимо отстояние. В Гърция, средният млеконадой през 2017 г. е около 115 л/овца, във Франция 175 л/овца, в Испания 232 л/овца, докато у нас е 80 л/овца. Разликите с Франция и Испания се дължат на начина на отглеждане на овцете, където тези високи добиви се постигат в оборно отглеждани стада.

При производството и изкупуването на мляко от мандрите и млекоизкупвачите се наблюдават нееднозначни тенденции. Поради ориентацията към пазара на големите стопанства, тяхната дейност е по-прозрачна, както и заради промените в режима на подпомагане, регламентиран с изменение през 2016 г. на Наредба 3/2015 на МЗХГ, според което подкрепа се получава само при доказано продадено/преработено количество сурово мляко над определен праг. Отчита се нарастване на изкупеното от преработвателите мляко в края на периода и тази тенденция ще се запази.

Постигнатите равнища при изкупуване на сурово краве мляко от преработвателите през 2017 г. е около 562 хил. т и след като в средата на разглеждания период започна да намалява в последните години количествата на преработеното общо мляко, и в частност кравето отбелязва ръст. В същото време поне 25-30% от кравето мляко и около 70% от овчето мляко продължава да не достига до мандрите. Причините за това са в големите трудности, които преобладаващата част от стопанствата в страната изпитват, за да отговорят на изискванията за качество на млякото, особено в диапазона между 10 и 100-150 крави. От 2007 до 2017 г. количеството на преработеното краве мляко е намаляло с 22%. Причина за това е намаляване броя на млечните крави, респективно намаляване добива на краве мляко, както и проблемите с качеството на мляко, което отговаря на изискванията. Нарасналите паралелно с това възможности за директни продажби, като следствие от опасенията за съдържанието и качеството на млечните продукти продавани в търговската мрежа и ниските цени предлагани от мандрите на малките и средни по размер стопанства също води до поддържане на нисък дял на изкупеното мляко.

Влияние за развитието на стопанствата през годината оказа изпълнението на плана за контрол на качеството на млякото, приет от БАБХ. Според данни на БАБХ към март 2018 г., от фермите с 10 до 50 млечни крави 1 755 стопанства произвеждат мляко, неотговарящо на стандартите. Концентрацията на производството през 2016 г. продължава, което постепенно променя структурата на производството -73% от кравите се отглеждат в приблизително 3 450 стопанства с над 20 млечни крави.

2.4.3. Изводи

  1. Свиването в млечния сектор продължава, както като производство, така и като дял в брутната селскостопанска продукция;
  2. Добавената стойност в сектора намалява с по-големи темпове отколкото брутната продукция от мляко, което показва, че икономическите резултати в сектора се влошават заради по-бързо растящите разходи;
  3. Поголовието при млечните говеда и ДРД намалява между 2007-2017 г., като най-голям е този спад при козите, следвани от млечните крави и в много по-малка степен при млечните овце, което основно се дължи на продължаващото преструктуриране и отпаданее на малките, полупазарни единици до 10 ЖЕ.
  4. Проблемите в способността на млечните специализирани стопанства да увеличат производствените обеми е причина за тяхното влошено състояние и за непрекъснатото съкращаване на животните и на фермите;
  5. Обвързаната подкрепа е важна за производителите в сектора, тя обхваща много голям процент от млечните животни, но не може да спре спада в общото производство и поголовието;
  6. Обвързаната подкрепа насърчава преобладаващо екстензивното развитие на сектора и за да се повиши устойчивостта на схемите се изисква обвързване не само с производството, но и с продукцията;
  7. Големите стопанства в България са почти на европейско равнище и са конкурентоспособни, но те са до 2-3% от всички ферми;
  8. Секторът се преструктурира, като се засилва концентрацията на млечни животни и уедряването на стопанствата, което е предпоставка за икономии от мащаба и повишение на пазарната ориентация, водещо до по-висока ефективност и конкурентоспособност;
  9. България е сред страните в ЕС с най-нисък млеконадой на една крава, което се дължи на наличните генетични ресурси и начините на отглеждане на животните;
  10. Около 1/3 от кравето мляко и около 70% от овчето мляко не достига до мандрите, което говори, както за наличие на сив сектор, така и за ориентация на по-малките стопанства към директни продажби

Пълния текст на анализа може да прочетете тук-дай файла за отваряне стр. 178 до 215.

Б.А. интересни са изводите на анализаторите. Всичко е представено като нещо нормално, имащо причини за това. Дали е така обаче. Авторите незнайно защо не бият камбаната,че нещата не са добре в сектор мляко.Само да цитират средния млекодобив и е достатъчно да се разбере, че нещо не е в ред.

Извод 4ри- не е необходимо да се върти по килифарски, трябва твърдо и точно да се каже-т.н млечни ферми или не искат или не могат да направят нищо за увеличение на продуктивността и съответно ще отпаднат.

Изключително интересен е извод 5- Обвързаната подкрепа е важна за производителите в сектора, тя обхваща много голям процент от млечните животни, но не може да спре спада в общото производство и поголовието; това е един безценен бисер в анализа. Причината е една- ниските прагове на доказване- 35кг мляко от овца, 400кг от биволица, 4000кг мляко от крава водят именно до спада на производството. Отчитаме 80кг ср млечност от овца а искаме 35кг Ако продължава така, ще има да си продаваме мляко под масата до края на света.

Извод 6 също е безценен-Обвързаната подкрепа насърчава преобладаващо екстензивното развитие на сектора и за да се повиши устойчивостта на схемите се изисква обвързване не само с производството, но и с продукцията; оставяме го без коментар.

Извод 9. България е сред страните в ЕС с най-нисък млеконадой на една крава, което се дължи на наличните генетични ресурси и начините на отглеждане на животните; В Българие се води селекция от нов тип от 2005г. Под селекционен контрол са над 100 000 от млечните крави, един голям процент дори за Европа. Още по рано се работи с добри бици за ИО, внесени са огромен брой разплодни юници. Причината е някъде другаде.

Може би истината се крие в Извод 10 . Около 1/3 от кравето мляко и около 70% от овчето мляко не достига до мандрите, което говори, както за наличие на сив сектор, така и за ориентация на по-малките стопанства към директни продажби

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук