6 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

0

Навлизаме в най-горещата битка водена някога за водата в сиренето. За тези които са пропуснали предоставяме първите четири части.

1 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

2 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

3 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

4 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

5 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

Сега ви предлагаме да прочетете и част шеста относно борбата за водата пред Комисията по земеделие към НС.

Спорът продължава с позволени и непозволени средства. Влизат нови „играчи” на двете спорещи групи.


СЕРГЕЙ ИВАНОВ (Българска асоциация „Активни потребители“): От Центъра по биология на храните – организацията, която консултира и прави голяма част от изследванията на „Активни потребители“ и доста се занимавам с подобен род продукти, както и начините за фалшификации.
Искам да обърна внимание на няколко други аспекта.
В момента вече се спомена за Кодекс алиментариус, който е задължителен за нас, но не трябва да забравяте, че ние имаме и европейски изисквания за това какво може да се влага и какво не може да се влага в млечни продукти в частност и в сирене.
В случая Кодекс алиментариус е, този който разработва темата „саламурени сирена“. Там се знае, че водно съдържание над 60% не може да се постигне без влагане на водозадържащи химикали. Нито в Кодекс алиментариус, нито в няколко европейски регламента, които касаят тематиката, е разрешено влагането на каквито и да е влагозадържащи агенти в сиренето. Тук въпросът е решен, просто трябва да се ползва законодателството. Няма какво да спорим дали може да се вдига водата в сиренето – не може да се вдига, защото агентите, чрез които тя се вдига, не са разрешени за влагане. Всякакъв спор е излишен! (Реплики.)
РЕПЛИКА:
Ще питаме производителите, защото те знаят как става.
Те знаят как става…
СЕРГЕЙ ИВАНОВ: И още един елемент, който беше засегнат – аз чух един пример как никой не е умрял от водата в сиренето. Това не е вярно. В България всяка година, всеки месец има случаи на хора, които са в болница от Листерия моноцитогенес – това е една инфекция…
ЧАВДАР РАСИМОВ („МУЛТИЗИМ“ ЕООД): Кой допусна тази Листерия?
СЕРГЕЙ ИВАНОВ: …която обикновено се хваща точно от млечни продукти. Има смъртни случаи всяка година от въпросния организъм, има смъртни случаи от Салмонела, при която също голяма част от случаите са от млечни продукти. Така че не казвайте, че никой не е умрял!
ЧАВДАР РАСИМОВ: Преминавате всякакви граници.
СЕРГЕЙ ИВАНОВ: Фактът, че вдигането на водното съдържание и активност в млечните продукти, е съпроводен с развитие на патогенни микроорганизми, е многократно доказан. Няма смисъл да се говори по този въпрос. Проблемът е, че в момента България изцяло разчита на общото европейско законодателство за микробиологичните изследвания на храните – това е отделен въпрос, включително и за млечните продукти. Те обаче са разчетени за продукти, които са със спецификация. Саламурените сирена, масовите сирена са с най-високо водно съдържание и затова при тях, вдигайки го още повече, ние получаваме развитие на микроорганизми, които никой не търси всъщност, и това е опасно. Тоест ние имаме рискове, които не са дефинирани, защото никой не подозира, че може да стигне до такива рискове. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Тези хора са тук, не да ги обвиняваме, че те са причината за смъртни случаи.
СЕРГЕЙ ИВАНОВ: Не обвиняваме никой.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Това са хора, които искат да оцелеят на пазара, които създават работна ръка, но от друга страна, всички съвместно трябва да стигнем до някакъв компромис, който да се продава наистина безопасна, качествена храна, и тези хора да я произвеждат и да имат икономическа изгода от това. (Реплики извън микрофоните.)
РЕПЛИКА: Може ли аз да кажа нещо?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Първо господин Сабанов, после Вие.
РЕПЛИКА: Господине, изглеждаме ли мошеници, измамници, както ни обвинихте в едно предаване?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Много Ви моля.
Заповядайте, господин Сабанов.
РЕПЛИКА: Само нещо искам да кажа. Добър ден.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Дала съм думата на народен представител. Моля да се изслушваме.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Към доктора един въпрос. Първо, дали това, което трябва да приложим, е задължително, или е препоръчително като чисто по европейското законодателство? И второто е дали са опасни за здравето сирената, които коментираме в момента? Опасни ли са за здравето и някой доказал ли е, че тези сирена са опасни за здравето? Приказки как не ядат качествена храна – да. Не говорим за качество, а за опасен продукт. И ако е опасен продуктът, къде беше БАБХ или който и да било досега, ако е опасен продуктът, че ще идва някой, не „Защита на потребителите“, ами „Активни потребители“, да кажат, че това нещо не води до смъртни случаи, каза господинът, нали така? БАБХ къде спа? Кой трябва да си замине от БАБХ, щом има умрели хора според техните думи? Кой? Оттам насетне по веригата – щом БАБХ не си е изпълнил задълженията, има началници над тях, заместник-министри, министри, които не ги интересува този дебат. Щом има хора от Министерството пратени, значи са уведомени в Министерството мисля, нали така?.

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Ако целта е да си правим личен политически PR, тук има 50 човека от цялата страна. Ако идеята на това изслушване, е да има възможност тези хора да се срещнат с тези хора тук, да комуникират, да продължи дебатът, и да се стигне до решение, което да бъде максимално изгодно за всички, смятам, че това беше целта на тази среща.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Точно това е целта на тази среща.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Личният PR, моля Ви, оставете го след заседанието, когато приключим можете да…
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не говорим въобще за…
Госпожо Председател, в момента се мъчите да насочите дебата към нещо друго.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Не, не се мъча. В момента се опитвате да правите политически изказвания – този не го интересува, онзи не го интересува.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не, спокойно. Амбразурата е на друго място. Амбразурата е…
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Съжалявам хората, които пътуват от сутринта с идеята и с надеждата, че всички ние наистина ще им бъдем полезни.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Ако сте приключили, може ли да продължа? Ако обичате, когато народен представител взема думата, не може да го прекъсва дори председателят, нали така?
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявам се.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Дали трябва, или не трябва министър или заместник-министър да е тук, си е техен личен избор, така да го кажем. Не са дошли, не са дошли. Поради каква причина – няма да я коментирам. Въпросът в момента е съвсем друг и аз го задавам не към Вас, а го задавам към органите, които трябва да отговорят. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ще се опитам съвсем конкретно да отговоря на въпросите Ви.
По принцип това, което попитахте – доколко тези международни изисквания са задължителни, препоръчителни и така нататък? Мисля, че още в началото, когато се даде едно кратко експозе от страна на Министерството на земеделието, беше посочено следното, аз само ще го припомня отново.
В основния регламент на Европейския съюз за храните, а това е Регламент 178 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, бих казал – това е основополагащият регламент на европейско ниво, така да се каже първият, най-важният, най-големият, най-принципният документ. В него буквално е казано следното, чета Ви го, за да няма интерпретации някакви от моя страна: в чл. 5, който чл. 5 е за общите принципи на законодателството, общите цели на това законодателство, в т. 3 се казва следното: „Когато съществуват международни стандарти или предстои тяхното приемане, те се вземат под внимание при разработването или привеждането в съответствие на законодателството в областта на храните“. Така.
(Реплика.) Аз чета буквално каквото е написано.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Другият въпрос, който зададохте – дали в момента говорим за безопасен продукт или говорим за продукт с по-ниска хранителна стойност и така насетне. Преди малко, с цел да не Ви отегчавам, пропуснах да Ви съобщя, че в същия този Кодекс алиментариус точно там, където са посочени тези проценти, за които говорим, между другото е казано, че допустимите вещества, които могат да се съдържат в така нареченото саламурено сирене в тези граници, освен всичко друго, е използване на безопасни и подходящи ензими. Безопасни и подходящи ензими! Тоест, ако ние пледираме за по-високото водно съдържание, тогава ензимите подходящи и безопасни ли са, които се използват при подготовката на другия вид сирене, да го наречем?
И третото, което бих казал, дали конкретно едно сирене е опасно или не, е въпрос не по принцип, той е въпрос на конкретика.
Дали конкретното сирене, което е взето и изследвано, е със съответните проблеми или не. С това, с което бих желал да завърша, е следното: мисля, че е безспорен факт – и това няма кой да го отрече е, че когато говорим за опасност и безопасност, най-важните неща са микробиологичното съответствие на продукта.
Когато Вие в една система, каквато е сиренето – саламуреното сирене, което неговото изобщо съществуване се обуславя от жизнената дейност на определен вид бактерия, на определени микроорганизми, тези микроорганизми не съществуват в природата сами, изолирани от всичко останало, те се намират в някакво естествено равновесие след всички останали микроорганизми – било то полезни, било то вредни. Тоест, млечнокиселите бактерии, които са един от основните фактори да се появи този вид продукт, се намират в едно равновесие с всички други бактерии. Тези други бактерии от тях има и патогенни, има и такива, които не са нито полезни, но не са нито вредни.
Аз смятам едва ли е въпрос на някакъв вид оспорване, че когато Вие намалите количеството на млечнокиселите бактерии, Вие веднага измествате равновесието, тоест, давате възможност на другите видове бактерии, измежду които има и патогенни, да започнат да се развиват в по-голяма степен. Тоест, веднага променяме това равновесие, което горе-долу според мен, след като говорим за световен стандарт, сигурно наистина е осмислено и се върти около тези 40%. И от тук насетне никой не казва, че този продукт, който не отговаря на тези проценти, автоматично е вреден и опасен – поне аз никога не съм твърдял такова нещо. Но рискът, който съществува към този продукт в един момент, в който имаме неправилно съхранение, неправилен транспорт, странично замърсяване, по-дълъг срок на съхранение. Тоест, ние увеличаваме риска, създаваме по-големи предпоставки евентуално този продукт да бъде под някакъв начин компрометиран. Благодаря Ви.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук