4 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

0

Време за прочит: 5 минути

Навлизаме в най-горещата битка водена някога за водата в сиренето. За тези които са пропуснали предоставяме  първите три части.

1 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

2 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

3 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата


В част четвърта продължаваме с изказването на ВЛАДИСЛАВ МИХАЙЛОВ (председател на Управителния съвет на Националната асоциация на млекопреработвателите):
Добър ден, уважаема госпожо Председател, госпожо Заместник председател, заместник-председатели и господа народни представители!
С Вас сме се виждали по други поводи, пак се виждаме, надявам се и пак да се виждаме. Смятам, че работим, сме работили и ще работим винаги в една и съща насока. Именно това, което нашата асоциация устоява винаги – защита на малкия и на дребния бизнес, това на първо място; защита на доброто име на българското млекопреработване, на българските млечни продукти.

Присъствах на една среща в петък, организирана от предприятията, които бяха преди всичко от Североизточна България и три – четири предприятия имаше от Централна и Южна България. На самата среща присъстваха 12 предприятия. По техните думи, на които смея да отдам сериозно значение, тяхното мнение и тяхната теза е, да защитават още поне 20 – 30, тоест говорим за 30 – 40, може би наистина са 50 – 60 предприятия. На срещата присъствахме общо с представителите на Асоциацията – 16 човека.

Националната асоциация на млекопреработвателите е учредена 2007 г. със 136 предприятия учредители. Една част от присъстващите предприятия на срещата в Търговище са наши учредители, наши настоящи членове, макар и не активни. Моята първа работа и задължение е да защитавам интересите на тези предприятия, да защитавам техния интерес, на техния бизнес, на тяхната продукция, на техните работни места.
Целта и идеята на НПО-та, на браншовите организации е точно това – да защитава интереса, като избягва конфликта на интерес и не влиза в конкурентни войни и не приоритизира едно или друго предприятие за сметка на друго. Тоест там, където има обща допирна точка, въпреки конкурентните противоречия, там, където има общ проблем – там да акцентира и да действа от името и за сметка на всичките.

От една страна, стои интересът на предприятията, който аз съм длъжен да защитавам, дори и на тези там, които не бяха наши членове. От друга страна, политическата му тежест, която Вие, Вашата работа е, да изслушате възможно повече мнения. Да претеглите общественото, значимото мнение, да претеглите кое е важното. Както каза господин Камаджиев – медалът винаги има две страни. Има доза истина и в думите на господин Зоров. Годините наред, именно поради липса на регулация, именно поради липса на стандарти съсипахме първо пазара в Русия, съсипахме пазара в Румъния, съсипахме пазара в Щатите. Навсякъде на първо място се класират гръцките мандри. В арабския свят на нашето място, на българското сирене, което беше много силно представено в Ливан, в Сирия, в Саудитска Арабия, в Обединените арабски емирства – там влезнаха турски и ливански мандри. На мястото на българския кашкавал се намести унгарския кашкавал. Цялото това нещо е на базата на това, че наистина до към 2010 г. технологична документация като документ съществуваше и всички предприятия работеха по технологична документация. Всяка една документация минаваше на съгласуване, на разрешителен режим през тогавашното ДВСК, сегашната Агенция по храните.

Във връзка с влизането в Европейския съюз, вътрешномониторинговият контрол на предприятията, по-свободния начин на работа, като махнем 50 стандарта, които са национални и всякакъв вид други национални стандарти, които са доброволни, а не са задължителни. Оттам нататък всяко едно предприятие може наистина да работи по технологична документация, която то си създава, пуска си така наречените проби в динамика, доказва си срока на годност, доказва, че неговият продукт е безопасен и дотам. Значи, изискване относно качество, стандарт – няма. Единственото изискване е, че продуктът да е безопасен. Това е крайно малка регулация. Това води до безопасен продукт, продаването на безопасен продукт дотолкова, доколкото той може да бъде установен лабораторно, емпирично.

Относно качествените показатели на стоката, няма никакво изискване. Там Агенцията по храните просто е персона нон грата, тя не може да каже нищо.
От тази гледна точка първият стандарт, който се направи БДС, ние сме го приветствали и сме били деен участник в неговото изработване. Работим доколкото можем малко по-пасивно, но все пак подпомагаме инициативното тяло, което се е завъртяло около „Ел Би Булгарикум“. Асоциацията около господин Зоров, Маджаров и прочее, във връзка със защитените географски понятия. Надявам се в най-кратки срокове – говорим месец, надяваме се преди края на годината, да имаме възстановено защитено географско понятие за българско кисело мляко и българско сирене, кашкавалът и той се работи.

Връщам се на полемиката. На срещата ми беше представено становището, беше поискана подкрепа от нашата асоциация, във връзка с това да няма наредба, да няма ограничение, да няма друг стандарт освен БДС. Донякъде доводите може би звучат правилно на първа гледна точка. Те казаха така: има БДС стандарт, който го иска – работи, продава във високия ценови клас, гарантира премийно качество, получава премии от цена. От там нататък цената е факторът, по който клиентът – потребителят, да може да направи своя информиран избор. Има логика в цялото това нещо, но смятам, че цената не е единствения фактор.
Още на тази среща аз им казах, че от една страна съм длъжен да защитавам техния интерес, но от друга гледна точка, и пак казвам: медалът има две страни, трябва да се защити потребителският интерес, трябва да се защити името на бранша, трябва да започнем не само на думи, да възстановяваме доброто име на българските млечни продукти.

През 80-те години с влаковите композиции, с влакове – не с камиони, сме изнасяли сирене за Русия, изнасяли сме сирене за Австралия, изнасяли сме с кораби, изнасяли сме сирене за арабския свят. (Реплика встрани от микрофона.)
В момента това го няма. Колегите са прави и Зоров е прав – донякъде ние сме си виновни. Гледаме си пред носовете, гледаме в краткосрочен план, гледаме да направим един бизнес, да изкараме едни пари, бързи пари законно. Никой тук на масата не е престъпник. Няма такива. Искаме да сме съвсем наясно. Всичките сме читави предприятия, плащаме си данъците, създаваме работни места, работим на различна конкурентна основа. Всеки един от тези хора, аз си знам, аз съм всеки ден над ваните с млякото до лактите, мириша на лактоза, мириша на суроватка. Всеки един от тези хора, които са тука, всеки един от тях заслужава уважение. Но на потребителя също трябва да бъде гарантира, че неговият избор трябва да бъде информиран, трябва да бъде правилен.

На срещата им го казах това нещо. Не съм човек, който да се отмята от думите си. Винаги каквото съм казал, съм го държал и това е написано в становището. По принцип подкрепяме идеята, заложена в Наредбата, да има някаква граница след БДС. Не може след 46% водно до 20% водно да няма граница – това е два пъти и разлика. Технологиите да се развиват. Ако някой преди две години беше казал, че е възможно да се направи сирене със 70–75–80% водно съдържание, аз щях да му кажа, че се шегува с мен. Но това е факт. Утре може да се окаже, че може да се направи сирене с 85% водно – въпрос на време, въпрос на технологии. А технологиите се развиват.
Едно крайно изказване имаше одеве от нашите членове на Асоциацията – малка мандра долу от Южна България. Казва: виж какво, аз правя и от овче сирене, правя и от краве сирене, но правя бързозрейка, не правя само по БДС. БДС-то наистина се продава, но е скъпо. Но бързозрейката има една нормална цена, за нормално сирене, някъде между шест и осем лева заводска цена. Такива цени 18 лв., 19 лв. – има такива цени, но това е за БДС сирене. И той спомена едни марки, които вкарват много пари в маркетинг, знаете ги, няма какво да ги споменавам, тези пари трябва да се възстановят.

Нормалната заводска цена на сирене по БДС е 8 – 10 лв. Бързозрейка, ако е в границите някъде около 60% водно е шест до осем лева. Отидем ли обаче – от 40% сухо, паднем ли на 20% – това е два пъти надолу, от 6 лв. падаме на 3 лв. Не е точно така сметката, но грубо математически се опитвам да Ви обясня на прост език. От там нататък отивате в магазините в София и виждате едно сирене на 4,60 – 4,80 – 5 лв. с ДДС. Не е нормално.
Другото, което е застъпено в моето становище, не знам, с цялото ми уважение с Петя Петкова, с Янко Иванов – с ресорния, с госпожа Танева, с предходните администрации на министерството на земеделието ние сме работили много добре, продължаваме да работим много добре. Тук лекичко ме учудихте, без да разбера, аз разбрах от вестниците за нея. Надявам се това да е било поради летния сезон, поради августувските… и бързината… Смятам, че не е допустимо да се прави нормативен документ, който касае доста сериозно млекопреработващия бранш, без да се взима становище от браншовата организация.
С оглед на това, подкрепям донякъде предприятията, че това тази наредба може би е прибързана. Разбирам и министерството, разбирам и директора на дирекцията госпожа Петкова. Тя има срокове, трябва да ги хване Дайте да не прибързваме, ако трябва да се забавим една, две, три седмици, месец – да направим тематични работни групи, да ги обсъдим. В Наредбата има неща, които трябва да се добавят. Написал съм ги, да не говорим тук в момента, ще ги прочетете.
Връщам се на това, което ми каза този малък мандраджия. Вика: искам този, който слага много вода и слага химия, на една трета, на 33,3% от етикета да пише: 75% водно или трансглутениназа, или димудан, или лицетин. Това са нещата, които се слагат, ако няма нещо ново, което не го знам. Важното е да е написано. Важното е да е написано.

Разберете ме, аз се опитвам… аз съм малко между чука и наковалнята – в нашата асоциация има предприятия, които са по-големи, работят да кажем по-стандартни продукти, има и малки предприятия. Аз имам вътре в асоциацията предприятия, които ми се обаждат и казват: Владо, 60% е малко, искам 66%, или 70%. Конкретната цифра, цифром и словом, тя според мен е по-скоро въпрос на коментари и на обосновка. Едната от критиките към Министерството е, че те извън Кодекс алиментариус не са направили никаква социологическа и икономическа или пазарна обосновка на тези 60%. Не че не са правилни тези 60%, няма обосновка. Отварят вратата за критики. Наредбата става атакуема. Защо 60%, защо не 61%, защо не 59%? Трябва да има обосновка, трябва да има коментар с бранша.
От там нататък, за да не Ви губя повече времето казвам така: от една гледна точка подкрепям тези предприятия. Някои от тях малки, но аз съм длъжен. Те имат бизнес, плащат данъци, имат работни места, хубаво е да си ги запазят. Ние като браншова организация, Вие като политици, това ни е отговорността. От друга страна е потребителският интерес – и той трябва да бъде защитен. Истината винаги е била някъде по средата.

Приключвам с това. Трябва да има някакъв стандарт, трябва да има още една летва след БДС-то. Каква да е тази летва – това е вече въпрос на обосновка и на работа с Министерството. От там нататък задължително тези правила трябва да се прилагат и към млечни продукти, които влизат от вътрешнообщностна търговия. Не може да се прилага дискриминативно този механизъм само към българските предприятия.
И третото, което е основно нещо и съм го написал в становището – на етикета задължително да се появи и регулация за упоменаване на водно съдържание, или ако продуктът е в саламура, сухо изцедено съдържание. Подобна практика има в много държави от Европейския съюз.
Благодаря Ви за вниманието.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук