Здраве на животните и хуманно отношение към тях

0
ПРОФ. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: НАУЧНО СТАНОВИЩЕ: относно Оценка на риска от проникване на вируса на Шап по чифтокопитните животни на територията на Р. България
(Резюме)
Шапът е най-контагиозното вирусно заболяване по чифтоткопитните животни с голяма икономическа значимост, която се дължи не само на високата заболеваемост и смъртност, а също така на загубите за националното стопанство в резултат на рестриктивните мерки, нарушените транспортни и търговски връски и последващите действия по ликвидирането на  епизоотиите от него. През 2011 г., след 16 годишно отсъствие в района на Югоизточна България на територията на Бургаска област отново бе регистрирано заболяването шап по чифтокопитните. По време на тази епизоотия бяха регистрирани 11 епизоотични огнища от вирус О1, генетично близък с вирусни щамове, широко разпространени и изолирани през 2010 г. Андолска Турция. Генетично вирусът принадлежи към прототипния щам на шап – О/1/PANASIA-2-lineage ME-SA, циркулиращ в страните от Близкия Изток и Югоизточна Азия.
Пространственото разпространение на серологично положителните диви животни за вируса на шап по това време бе ограничена изключително в провинция Къркларели и в зоната в България, обхващаща общините Царево,  Малко Търново и Средец, които бяха в радиус от 50 км около епизоотичните огнища. Получените резултати от пространственото разпространение на  вируса на шап показаха ниско ниво на разпространение и неговото нетрайно и подържане в дивата природа. Това означава, че въвеждането на вируса на шап в Тракия от дивата природа е е било по-малко вероятно в сравнение на нерагламентираното трансгранично движение на възприемчиви домашни чифтокопитни животни. То бе възможно до изграждането на преградното гранично съоръжение межди Бъгария и Турция (по причина на бежанската криза заради гражданската война в Сирия след 2016 г.). Това означава, че проникването на вируса на шап в Тракия от дивата природа е по-малко вероятно в сравнение с нерегламентираното трансгранично движение на домашни чифтокопитни животни.
От направеният анализ за периода 01.09 – 31.12.2019 г., сравнен с периода 01.01 – 30.03.2020 г. за Р. Турция ЦОРХВ счита, че:
1. Опасността от проникване на вирус на шап е малка, а рискът – нисък, поради:
  • липса на обявени огнища в европейската част на Турция за двата периода;
  • липса на обявени огнища в европейската част на Турция сред домашните възприемчиви животни за последните 9 години, а регион Тракия в европейската част на Р. Турция е със статут „свободен от шап с ваксинация“ от 10. Май 2010 г. от OIE.;
  • най-близките до България обявени огнища на шап са регистрирани в източната част на обл. Истанбул в Анадол и са от щама О;
  • през последните три години не са докладвани вирусни изолати от щама Азия-1.
  • от две години не са докладвани изолати от щама А
2. За първите 3 месеца на годината се вижда ясната тенденция за леко покачване на броя на регистрираните ЕО и стационарност на вируса на шапа по линията, минаваща косо през централните области (вкл. и Анкара) и свързваща Болу и Цингулдак (на Черно море) с Хатай (на границата със Сирия), както и в област Ерзурум и граничните с Армения и Иран области. На Запад от Централната част на Турция огнищата на шап са по-малко на брой, и са разпределени сравнително равномерно. 
ЦОРХВ счита, че въпреки значително подобрената и контролирана епизоотична  обстановка със заболяването шап по чифтокопитните в Р. Турция в последните 3 години все пак минимален риск от проникване на вируса на шап на територията на Р България от Р. Турция съществува. Интензивният трафик на автомобилните превози с установяването на зелените коридори заради кризата с Ковид 19, може да спомогне за евентуално проникване на инфекция с вируса на шап у нас от Анадола или Близкия Изток. Дезинфекционните установки на трите ГККП – Кап. Андреево, с. Лесово и гр. Малко Търново работят на трисменен режим и това намалява степента на риска. Преградното съоръжение с Р. Турция също намалява оценката на риска.  
Въз основа на гореизложените аргументи ЦОРХВ оценява рискът от проникване на вирус на шап по чифтокопитните за Р. България в момента като нисък. 
ЦОРХВ ще продължава да наблюдава епизоотичната ситуация в Р. Турция по отношение на заболяването шап по чифтокопитните, както и епизоотичната ситуация в Близкия Изток, Северна Африка и страните от Магреб и Сахел за поява на екзотични серотипове шапни  вируси, заплашващи страните от Средиземноморския басейн на ЕС и Р. България.
ЦЕЛИ НА ОЦЕНКАТА:
Да се направи оценка на риска от заболяването шап по чифтокопитните животни (FMD) на територията на страната и да се определят рисковите точки за проникване на шапа в България.
Да се направи и епизоотологична оценка на разпространението на шап, вкл. и екзотични серотипове на вируса, циркулиращи в страните от Северна Африка и Магреб (Алжир, Тунис, Мароко, Мавритания, Либия, Египет, Судан) и извън техните граници (Сенегал, Чад, Судан) и да се определи заплахата към Р. България и ЕС.
 ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОПАСНОСТТА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Шапът е най-контагиозното вирусно заболяване по чифтокопитните животни с голяма икономическа значимост, която се дължи не само на високата заболеваемост и смъртност, а също така на загубите за националното стопанство в резултат на рестриктивните мерки, нарушените транспортни и търговски връзки, и последващите действия по ликвидирането на епизоотиите от него.
До началото на 90-те години на миналия век контролът на заболяването в страните от Европейския континент включваше превантивна ваксинация на възприемчивите животни и понякога допълвана от масово унищожаване на инфектираните стада („stamping out”). През 1991 година, след детайлна оценка на ситуацията в световен мащаб, Европейската Комисия взе решение за пълна забрана на профилактичната ваксинация срещу шап на територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Тази политика бе възприета и от България, като впоследствие бяха регистрирани три епизоотии от шап в страната през 1991 г., 1993 г. и 1996 г., всичките причинени от серотип О1 на вируса. Като единствена мярка за ограничаване и ликвидиране на заболяването бе приложен методът „stamping out”. След 1996 г. Р. България придоби статут на страна, свободна от шап, без ваксинация, съгласно Кодекса за сухоземните животни на OIE.
През 2011 г. След 16 годишно отсъствие в района на Югоизточна България на територията на Бургаска област отново бе регистрирано заболяването шап по чифтокопитните. Регистрирани бяха 11 епизоотични огнища (ЕО) от вирус О1, генетично близък с вирусни щамове, циркулирали и изолирани през 2010 г. в Андолска Турция. Генетично вирусът принадлежи към прототипния щам на шап О/1/PANASIA-2-lineage ME-SA.

Прочетете целия материал ТУК

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук