2 част: Една истинска история за истински козари

0

време за прочит: 3,5 минути

Още един разказ на efe.espana. След историята за стария испански козар, който  60 години е сред козите, но  вече е пенсионер.

1 част: Една истинска история за истински козари

Следва запознанството с младия козевъд, който още няма история.

От Ла Кумбре се отправяме към столицата на остров Санта Круз де Ла Палма. Част от града и пристанището са разположени върху разлив на лава на вулкана Ла Калдерета, , която рязко се е охладила, когато лавата бързо достигна морето, където образува базалтов поток.

На 19 километра от града, в тази земя, в Ел Роке, живее най-младият животновъд на Асоциацията на животновъдите на Палмерас – Хосе Едуардо Родригес Крус, който отглежда стадо кози и всичките са регистрирани в стадната книга на породата. Освен отглеждането на козите Хосе Едуардо се е посветил и на производството на занаятчийски сирена от палмерас  козе мляко. Той остава  сирената си да отлежават в пещера и прави различни видове сирена: прясно, крехко, полутвърдено и сушено и три вида пушени.

Хосе е на 26 години и  винаги е близък допир с кози. Баща му ги е отглеждал, отглежда и сега. Хосе е израснал с козите, помагайки на семейството от малък. Решава да започне самостоятелна животновъдната дейност на 18 години. Кризата съвпадна с времето, когато той е ученик в гимназията. Тогава  не продължава да учи и избира да продължи да работи в семейното стадо. Хосе Едуардо е едно от видимите лица на смяната на поколенията в Асоциацията. Тази година се навършват 8 години, откакто е поел отглеждането на козите, а цялото им мляко отива за производството на занаятчийските му сирена.

Много ми харесват козата Палмерас, защото са селски кози, адаптирани към скалите, към орографията на нашия остров, тук те се наричат „рискерос“. Мисля, че това е порода, създадена за нашата земя, силно животно, сянка на скала, както се казва. Те се адаптират към средата, която можем да им дадем“.

По отношение на стопанисването на стадото си, Хосе Едуардо обяснява, че обикновено има две кошари за отглеждане на животните, защото годишно има две партиди окозени кози за да има винаги, непрекъснато производство на мляко и сирене без прекъсване.
В момента и двете партиди не се доят, но козите винаги създават работа” – предупреждава  той усмихнат.

В асоциацията от 58 стада, само броят на собствениците на възраст до и около 40 години са 18 на брой. Промяната на поколенията животновъди отглеждащи местни породи, застрашени от изчезване, е от ключово значение. В този смисъл Хосе Едуардо смята, че е необходима по-голяма подкрепа от администрацията и по-малка бюрокрацията.

На 26 години съм и може би бих искал повече помощ, за да бъда автономен, да популяризирам работата си и по този начин да мога да упражнявам дейността си всеки ден“.
Той смята, че по този начин младите хора биха могли да бъдат по-насърчавани и за заселяване на обезлюдените селските райони за да се запази непрекъснатостта на работата в животновъдството и в производството на занаятчийски сирена от Ла Палма.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук