Франция и Южна Америка в „сърцето“ на Сандански

0

време за прочит: 3 минути

Едно френско момче – Филяса, намери тук, в слънчев Сандански любовта, която носи звучното име Евгения.

А двамата заедно ободряват града с дъха на кафето от Еквадор, което предлагат в един от най-хубавите паркове в България.
Разбира се, че става дума за парка в Сандански, който всяка година ни изненадва с нещо ново, било с детските площадки, зоопаркът, цветните алеи, най-високото на Балканите виенско колело.
Тази година изненадата на гостите и жителите на града се намира на алеята на „Дипломата” , където в 7.30 ч всеки ден се появява едно бусче на което пише -„Кафе Мока”. За броени минути, двамата „герои” на нашия репортаж – Евгения и Филяса нареждат малките сгъваеми масички и столчета, връзват под дебелите сенки на столетните дървета, няколко хамака за децата, застилят черги и наметала и всеки посетител се пренася едновременно на Шанс Елизе в Париж или в далечен Еквадор, отпивайки глътка ароматно кафе, което разнася мириса си по цялата алея.

Защо споменаваме толкова пъти Еквадор. За това ни разказва Филяса.
– „Преди осем години се запознах с Евгения , в Австрия, и от тогава сме неразделни. Нещо повече, напуснах родния Орлеан и сега живеем в Сандански.
Преди няколко години отпътувахме за Южна Америка и се озовахме в Еквадор. Търсихме работа и намерихме такава, която бе да обслужваме клиентите с кафе и безалкохолни напитки. Кафето и соковете правихме в едно кокетно автобусче, а клиентите сядаха на няколко масички наоколо. Пътувахме всеки ден, ние отивахме при хората, а не ги чакахме да дойдат при нас. Именно тогава се зароди идеята да реализираме такъв проект и в България, в Сандански. Аз съм завършил институт за направа на мебели или както му казвате тука – вътрешен дизайн. Отдава ми се да майсторя мебели от нищото.
Първото нещо, което направихме когато се завърнахме, беше да купим едно бусче, което бе в окаяно състояние. Но нали съм в такъв край, живея с такива хора, като реша нещо – и го правя. Най-напред смених тапицерията. След това взех дъски от стари бъчви от село Дамяница и от тях направих чекмеджетата в бусчето, в които си държим консумативите и инструментите. След това тапицерията и някои работи по двигателя и ходовата част, а външното боядисване оставих на майсторите.
И се получи, нали го виждате, колко ни е хубав офиса.

Сега имам още малко работа по ходовата част, и следващата точка в нашия проект е в определени дни да ходим при хората, където се събират. Коронавирусът няма да е вечен нали, а и хората искат да пият добро кафе.

Моите задължения обхващат и правенето на кафето. Купихме от Испания машина за кафе – Гаджа. Едновременно може да прави три кафета. След като е готово кафето, аз рисувам отгоре фигурки. Клиентите се шашват като получат рисуваното кафе“.

Нашето момиче Евгения ни слушаше, но не издържа /все пак си е от този буен край/ и продължи историята на кафето. Забравих да кажа, че френското момче говореше на прекрасен български, без акцент, но ми каза, че още се старае да си обогатява речника.

– „Всичко, което виждате тук, е напълно законно, със съответните разрешителни и платени такси. Проверяват ни, както и другите за хигиената в кафето. Нашата философия е, че не трябва да замърсяваме природата и затова се стремим да използваме и био прибори. Например сламките ни са от дървесина или от паста. Чашките са от гофрета и могат, както сладоледените фунийки, накрая да се хапнат. Салфетките също се рециклират лесно. Някои от кафетата нарочно предлагаме в бурканчета и вземаме депозит за да ни ги връщат, а не да намираме боклуци из парка. Основно сервираме кафе експресо, кафе с мляко и кафе без мляко, капучино, ледено лате – или както е известно у нас фрапе, горещ шоколад, домашна лимонада и дребни кексчета – мъфини.
Разбира се, че върха е картинката върху кафето. Трябва да ви кажа, че в къщи изпихме много, много кафета, докато Филяса се научи да рисува. Сега рисунката му отнема няколко секунди.
За да стане обаче кафето хубаво, трябва и млякото да е много качествено. Използваме само сертифицирано мляко с определени параметри за масленост .
И последно използваме само кафе от Еквадор. Защо от там. Ами ние бяхме там и видяхме фермерите производители на кафе, как се борят за всяко зърно. Те са непрекъснато в конфликт с групировки, които искат да вземат кафените плантации, за да добиват петрол. Може да се каже, че производството на кафе се отвоюва с пушки в ръка. Ето защо на фермерите им трябват пари, а те идват когато продадат кафето. Затова и купуваме от тях.
Но най-важното е, че кафето им е номер едно и нашите клиенти го харесват много“.

Искам само да допълня, че любезните домакини ми определиха среща в 7.30 ч сутринта, докато подготвят обектът за работа, за да могат на спокойствие да ми разказват. Снимките са правени рано сутринта и затова столчетата са празни. Само след един час, трябва да се чака за място.

Пожелаваме успех на тези млади хора и разширяване на бизнеса. Повече бусчета с марка – Мока Кафе.
На нашите читатели препоръчваме да отидат в град Сандански, на алеята на Дипломата да намерят бусчето и пият едно прекрасно еквадорско кафе – с рисунка разбира се.

Михаил Михайлов
Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук