Защо зацикли мярката за кланиците

0

време за прочит: 3,5 минути

Може би на този въпрос трябва да отговорят тези, които искаха и настояваха за такава мярка. Факт е, че интереса не е голям, броят на кандидатите при изтичането на първия срок, беше под десет и вследствие на това  се удължи и срока за прием на документите.

Интересното е, че в момента върви прием на документи по подобна такава подмярка в Румъния и до момента няма подадено нито едно заявление. Разликата е, че там кланиците трябва да са в планинските райони, общата сума е 12 млн. евро и максимума който може да получи един бенефициент е до 300 000 евро. Въпреки това, няма желаещи, но срока е до края на годината. Може би за да ускорят подаването на документите за изграждане на кланици, излезе и Проект на Наредба за специфичните изисквания към производството на храни от животински произход в кланични пунктове.

Този проект е публикуван на страницата на МЗХГ и МС на 25.08.2020 г за обществено обсъждане. Крайният срок е 24.09.2020г. Проектът е предхождан от Доклад от зам.министър д-р Янко Иванов, в който се изтъкват причините поради, които се налага издаването на такава Наредба.
Главната цел е регламентирани облекчени изисквания към кланичните пунктове и помещенията за транжиране, обработка и/или преработка, разположени към тях. Интересни моменти от проекта са кои може да използва кланицата и то при определени правила. Кланицата може да се използва и от организация на производители, но техните ферми трябва да са регистрирани по чл.137 от ЗВМД и да са в съседни райони на областта в която е кланицата.

Предоставяме на вашето внимание доклада и проекта за Наредба.

Проект на Наредба  и  Проект на доклад (мотиви)

Какви са причините за малкия интерес. Според фермерите кланицата няма да е рентабилна, не се ли прави производство на хранителни продукти от месо в нея. Има определен брой за клане на животни дневно и годишно, което също смущава фермерите.
Има и много обаждания до ветеринарните служби за разрешение за клане, пътни листи, проверки и още куп неща, които сега не се правят. Отиваш на овцефермата, избираш агнето, колят ти го, дори те черпят с кафе докато го заколят, след това даваш 10 лева и си отиваш /за клането/. За касов бон или фактура също е трудно да се говори.

Съществуването на такива кланични пунктове сякаш е обречено. Няколко пъти поместихме материали за мобилните кланици.
В момента вървят две програми – опитни, в Нидерландия и Германия, за клане на животни в мобилни кланици. Също има правила, също се искат куп разрешения от ветеринарите, но за фермера е леко, защото мобилната кланица е на кланицата и тя след като заколи животните на полето е длъжна до два часа да отнесе труповете в хладилника на кланицата. Основно по този начин се колят здрави животни по необходимост – счупен крак или нещо подобно.

В нашата подмярка за кланиците също е записано и за мобилни кланици, но с 90 000 е пълен абсурд да се оборудва такава кланица. В Швейцария с голям успех се ползват мобилните кланици, които са също към кланиците. Фермерите са изключително доволни, защото на практика вършат работата на мургавите бизнесмени, които изкупуват проблемните животни, и то под цената.

И да свършим, лагоморфните също могат да се колят в тези кланични пунктове.


Лагоморфни (научно наименование: Lagomorpha) е обект на Mammalia, има две семейства: семейство зайци (Leporidae, включително зайци и зайци) и pikas Branch (Ochotonidae).
Лагоморфни е типично за тревопасните , да консумират тревисти и дървесни клонки, листа за храна, а някои все още дъвчене на кората през зимата, по принцип не пия вода. Техният тор, има два вида. Единят е под формата на  кръгли твърди изпражнения; другият е в концентрацията на сляпото черво – витамини и протеини, увити в меки изпражнения, често в покой. Когато огладнеят, те ще ги хванат под опашката навън в устата, и след това отново се яде, за да се възползват пълноценно от тях.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук