Водата и сушата – тука има, тука нема

0

 Суша е: Оказа се, че горещината е по жестока от студа. При студено време, разбира се има жертви, но всичко минава за няколко дни. Лошо е при наводнение, когато нищо не остава след него, по средата някъде е горещината. Тя обаче поразява огромен процент от земеделието. След поразиите от високите температури идват пожарите. Топлинният стрес също е нещо страшно при животните.

Тази година е третата, която ни донесе много високи температури и много поражения. Отново се видя, че не сме готови да я посрещнем. Оказа се, че въпреки имаме вода, голям процент от нея заминава под земята. Оказа се, че напоителната система не работи добре, обаче фактурите идват всеки месец. По-скоро пишейки това, си задаваме въпросът, догодина пак така ли ще е. Още повече, че всички анализи показват затопляне на планетата, дори разтопяване на една трета от ледниците. Пак ли ще играем на играта ”тука има, тука няма” и се надяваме да намерим топчето под кофичката.

Какво трябва да се прави, не е наша работа. Има си хора на които им плащат и дават насоки и програми против сушата.

Искаме само да предадем разговор по този въпрос с наши земеделски производители от Сливенско.

Пристигаме в кафенето на Митака, от с. Злати войвода. На масата, след уморителната сутрин, когато са набрали и предали прасковите, трима земеделци си хапват сладко топли сандвичи с кашкавал и салам. Поканиха ме и мен, но им отказах, за което съжалявам сега, защото хората си ги хапваха сладко, сладко, след уморителните четири часа бране на праскови. Закачихме ги с репликата – а бе обществото чака от вас, фрукти, а вие си ядете сандвичите. Отговора бе – обществото да ни даде вода, да ни станат хубави прасковите и да му ги изпратим обратно.

Земеделците бяха представители на три поколения. Бай Иван, вече пенсионер , израснал на село и създал не една и две градини.
– “Като гледам каналите и си спомням, как преди много години, с младежки бригади правехме канализацията за градините. От А до Я. Само в Злати войвода осигурихме напояване на 7000 декара, за другите околни села няма да говоря, колко декара бяха осигурени с вода. Без вода нищо не става, и тор да имаш пак същото – нищо”.

Николай е от средното поколение градинари. Повече от 30 години е в градините. Принципът му е – неговите плодове да бъдат най-добрите. Така си е. Познава всички „навици” на стари и нови сортове, череши и праскови. При сливите не се получи, вероятно района не е подходящ.
Третият присъстващ на масата бе Евгени – младеж, новата генерация земеделец, който също е много добре подготвен професионално. То няма и как, десет години в градините все трябва да научиш нещо. А той научил много. И знаете ли – градско момче е. Израснал е в центъра на гр.Сливен.

Тримата ми разказаха за водата, която търсят под “чашката на тука има – тука няма”. Язовир Жребчево е на един хвърляй място. Зад него е язовир Копринка и да няма вода е просто престъпление. Те са малки производители и се оказва, че са най- потърпевшите при режима на водата – става дума за поливната вода.
Освен това каналите са затлачени отвсякъде, запушват се редовно помпите и поливните инсталации. Но мълчиш, какво да правиш. Нали трябва да поливаш. Плащането също е интересно. Сключваш договор за поливане, задължително плащаш две поливки, някъде около 36 лева за двете и след това, дали ще имаш вода за следващите поливки, не знаеш. Ако има – плащаш по 10 лева на поливка. Инак инспекторите са много точни. Всеки месец ти носят фактурата и то точно в момента, когато береш или реализираш продукцията. След тях идват инспекторите от Инспекцията на труда да видят дали нямаш нелегални помощници, следват проверяващите инспектори. Никой от тях не го интересува имаш ли вода, или нямаш.

И тук възниква въпросът, какво ще правим догодина, пак така ли ще е.  Според прогнозите, тогава ще е още по-топло.
Между другото забравихме да напишем, че в района има градини с нито един плод по дръвчетата, поради заскрежавенето през пролетта, но и те трябва да се поливат, трябват пари за това.

Все пак някой трябва да отговори на тези въпроси от детайлите на производството. Хората не ги интересува защо няма вода, има ли вецове или не, те искат вода.
Защото вижте снимката, какво прави водата

Михаил Михайлов
Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук