Унгарската порода овце – Hortobágy racka

2

Т.н  автохтонни породи се развъждат в много страни от Европа. Целта е ясна, защото трябва да се съхранят тези породи. Самите породи са много интересни и предизвикват възхищението не само на хората, които за пръв път виждат от тези породи овце, но и на самите овцевъди. Унгария, независимо от това, че преди години беше лилипут в овцевъдството, сега успя да направи над 600 000 овце-майки от няколко породи. И не само това, а дори да си осигури пазари за агнетата в Италия и държавите около нея. Унгарците, като цяло не познават много вкусът на агнешкото месо. Консумацията му като цяло за страната  е под 500 грама годишно на човек от населението.

 Една от атрактивните унгарски породи е Hortobágy racka. Това е най-старата унгарска порода и целта е  запазване на нейното първоначално генетично разнообразие. Корените и датират от 4-то хилядолетие пр.н.е. Изправената вълнообразна овца от Месопотамия по онова време може да се смята за прародител на днешната рачка, но никой източник не доказва ясно кога и как първите овце са влезли в Карпатския басейн. Някои теории твърдят, че завоевателите пристигнали в Унгария са водели и стадо овце. По същия начин се води дебат за характерния V-образен  извит нагоре рог, вероятно разпространен чрез мутация и селекция, но може да е дошъл от други породи.

Броят на унгарските овце – рачки през 1870 г. достигна 4,5 милиона, което показва значителната и роля по това време. С разпространението на по-добри породи за месо, мляко и вълна, обаче, техният брой започва да намалява. Упадъкът достига такова ниво, че след Втората световна война благодарение на ентусиазирани развъдчици от Хортобаджи и Дебрецен  породата не  изчезва и дълго време е наричана  овцата от Хортобаджи. През 1952 г., след намеса на държавата, от запазените овце са създадени белите и черните унгарски рачка-популации.

Това е порода с голям темперамент и много устойчива на суровите метеорологични условия и суровите условия на жилище. Нейната забележителност е вихровият рог, който се носи, както от овцете, така и от кочовете. Тегло на възрастни животни: кочове 55-75 кг, овце-майки 34-45 кг. Кожата им е твърда и еластична. Има доста груба вълна, в черно-бяла цветова гама, с дебелина на влакното 120-200 микрона, , дължина 20-30 см. Майките произвеждат средно 60-100 литра мляко на сезон.

Периодът на заплождане започва всяка година в края на лятото и продължава средно шест седмици. Чифтосването се извършва внимателно в харемна случка на базата на предварително направена програма. На един коч се определят 40-60 овце. Това е необходимо, за да се избегне нежелано кръстосване. Броят на овцете майки е около 2000 бр

Овцете раждат  веднъж годишно. Средната плодовитост е 1,0-1,4 агнета, като делът на близнаците е от 5 – до 40% в зависимост от местообитанието.  Агнетата са силни, изключително жизнеспособни, способни да изминат няколко километра с майките си веднага след раждането си.  Перфектната организационна сила на породата, я правят идеална за обширни, до голяма степен без обор пасища. Това се е съхранявало  хиляди години и затова трябва да се запази. По този начин, никаква индикация за меко, рохкаво тяло в породата не може да се толерира.

Най-атрактивната част от тялото на тази порода са рогата. Особено впечатляващи, правилени V-образени. Въртящ се нагоре рог, който има поне 4 завъртания  на овце от на възраст над две години. В страничен изглед, се навежда напред към разширената линия на профила. Рогата на кочовете са по-дълги, по-дебели и малко по-широки. За да се запази генетичното разнообразие на породата, може да се разреши нелинейно образуване на рог като форма на лалета. В развъждането селекционерите се стремят  да постигнат по-дълги рога. Дължината на рогата при женските трябва да е по-голяма от дължината на главата, докато при кочовете е желателно да са поне два пъти по дълги от дължината на главата.

2 КОМЕНТАРИ

  1. как може да си купя такива овце, и някой внася ли в страната ни такива

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук