Зайците говорят: Организациите – 3 част

0

време за прочит: 5 минути

Зайците говорят. Началото / 1 част

Зайците говорят: Така се учихме – 2 част

В първите две части на материала „ Зайците  говорят“ ви разказах за началото. Така се учихме по отношение на „ новото“ зайцевъдство на страната.

Накратко, след старта на реформата за изграждането на селскостопански ферми с нов вид организация на собствеността и труда, всички зайцеферми в страната, които съществуваха в системата на Кооперативните съюзи, Опитно поле и някои училища бяха закрити. Както му е реда една част от зайците бяха продадени, други бяха раздадени, а трети просто си умряха. Клетките,   бяха раздадени на близки и познати или продадени и зайцефермите останаха празни. Нямаше обединител, нямаше организация.
По него време- 1992-1996 г се оформиха два зайцевъдни центъра. Единия с център Плевен, а другия в Югоизточна България с центрове Чирпан и Сливен. Малко по късно, се оформиха центрове в Институтите  в Костинброд и Стара Загора и на финала се присъедини и Лесотехническия институт.
С какво тези центрове привличаха зайцевъдите. В Сливен всичко бе съсредоточено в зайцефермата, за която ви разказахме в материала “Началото”.

Фермата беше създадена най-напред за развъждането на зайци от породите Белгийски великан и Чинчила. След това включихме и производството на зайци от Новозелендската порода и Калифорнийската. В клетките намериха своето място и зайци от Бургундската порода. Опитите ни да прехванем и породата Пеперуда се провалиха. И накрая участвахме в проектирането и първите стъпки по създаването на заека Веселина. Именно големия избор по отношение на породите привличаше най-вече любители зайцевъди. Освен това фермата беше към Селекционния център, започна се маркирането на зайците, компютърна програма също бе внедрена, профилактиката си беше задължение.

Втория център се създаде в Чирпан, където две момчета тогава – Иван Станчев и Донко създадоха ферма за производство на заешко месо. Все пак за него време 200 майки на едно място не беше малко. Те започнаха от нулата. Най-напред се научиха да отглеждат зайци и да им осигурят условия за това. Втората стъпка бе маркетинга, с което се справиха добре и накрая построиха и фуражен цех специализиран за производството на фуражи за зайци. Започнаха да изкупуват зайците на техни колеги да зареждат дори веригата Метро, която вече бе стъпила на пазара у нас.

Третия център се създаде в Плевен. Един район в който зайцевъдството винаги е имало традиции. Водачите, бяха истински бизнесмени. За тях най-важното беше да има повече зайци  за клане. Ловеч, спечели проект, мисля две годишен по отношение всичко свързано с отглеждането и продажбата на зайците. Проекта бе финансиран от Германия и немски експерти в продължение на две години помагаха на зайцевъдите. В рамките на проекта бе възстановена кланицата в Гулянци. Внесоха се зайци Цика в моделна ферма. Също така бяха подпомогнати още няколко ферми с основната задача да произвеждат разплоден материал.

За да бъда докрай истински, трябва да кажа, че първото събрание за учредяване на зайцевъден съюз се проведе в гр.Сливен, мисля,че това беше в края на 1996 г, когато в Селекционния център – Сливен се събраха повече от 70 овцевъди от цяла България и след четири часа дискусия Съюза бе учреден със седалище Плевен. Вероятно, проектът, който вече беше одобрен, надделя да се даде приоритет на Северняците. Последваха поне две години в които помощта на германската страна беше изключителна. Обучение, курсове, внос на разплоден материал, конгреси, създаване на модулни ферми и кланица.

Впоследствие се оформиха още два центъра – в института Коситнброд. Където работеше един амбициозен ветеринари лекар и благодарение на когото института внесе зайци от Италия. Създаде родителско стадо и в крайна сметка трудно задоволяваше нуждите от разплоден материал. Все пак става дума за 1000 майки. Земеделския институт в Стара Загора не закъсня и той създаде условия и внесе също към 1000бр зайкини и започна производството на РМ от Калифорнийската и новозеландската порода. Мисля,че имаха и малко зайци от породата бургундски заек.

Дойде ред и на Лесотехническия институт, който също създаде стадо, ако не се лъжа в с.Бързия към Петрохан. И двата института – този в Стара Загора и Лесотехническия, създадоха зайцевъдни съюзи след закриването на този в Плевен и вероятно все още действат на книга.

В тази група много ми се иска да отнеса и д-р Янко Митев от Ямбол. Той беше човека, които по него време внасяше зайци от най-добрата селекция на Словакия, Чехия, Германия и др.

Какво се случи на практика. Плевенското ръководство направи много. Осигуряваше подходящ фураж за членовете. Раздаваше разплоден материал при определени условия, осигури преси за гранули, ако някои иска сам да си ги произвежда. Люцерна на гранули, ваксини и др. Всичко това обаче бе съпътствано от продаването на зайците на фирма към организацията. В крайна сметка изкупните цени за производителите бяха много ниски, независимо дали зайците се продават на организацията или на кланица. Сметката въобще не излизаше при тези условия на работа. Всичко това доведе до закриване на много зайцеферми.

Подобно развитие имаше и другата голяма фирма в Чирпан. Към това обаче трябва да се прибави и малкия афинитет на българина към заешкото месо. Трябва да добавя,че по него време се появиха дори по магазините и пушени зайци, което си беше направо деликатес.

Най-просто казано – Проекта с германците приключи, нямаше кой вече да покрива разходите по събрания, обучения, новости и др. и живота в Съюза замря. Полека, лека придобивките взеха да отпадат и краят беше ясен – спиране на работата. Какво е състоянието на зайцевъдството трудно може да се каже. Дори в статистиката, интересно защо, при белите меса дават закланите зайци и пилета в една графа. В магазините от веригите, периодично се появяват зайци, наше производство на цена от 9-11лв килограма. В Унгария цената за кг заешко е 6.44 долара, Испания-4.43 долара, Великобритания- 4.97 долара и др.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук