Кочопроизводството стартира

0

време за прочит: 4,5 минути

Макар бавно и трудно, нещата в селекцията се случват и у нас. Предложената схема миналата година от овцевъдите за подпомагане на кочопроизводството вече работи и в момента се извършва оценката на кочлетата. Всъщност това е пътя за израстването на стадата при положение, че изкуственото осеменяване се прилага ограничено.
Понеже стана дума за изкуственото осеменяване при ДПЖ и тук имаме успех. В стадото на Стоян Димитров в с. Панаретовци – Сливенска област миналата година се приложи ИО при козите, като заплодяемостта стигна 70%. Опита бе проведен съвместно с ИАСРЖ и развъдните асоциации на козевъдите. Вероятно все по-често ще чуваме за подобни мероприятия свързани с развъждането на овцете и козите.

Относно организирането на кочопроизводство у нас, се постъпи по-организирано и поне засега не се прави това, което направиха румънските селекционери. Синдрома си беше чисто Балкански, произведоха се много кочове с отлични сертификати и никаква визия. От цялата работа пострадаха обикновените овцевъди, които трябваше да си осигурят кочове със сертификат, за които даваха по 600-700 лева за животни без всякаква визия. Скандалът беше голям и сега без ДНК анализ не може да се продава коч.

Кочопроизводството не е само да събереш стотина мъжки агнета и да ги гледаш. Работата започва още преди началото на случната кампания. Определянето на най-доброто съчетание на двойките и подготовка на кочовете и майките за кампанията. Не е необходимо да се казва, че се търси най-добрата комбинация между кочове и майки имайки се в предвид данните от контролите на майките.

Следва агнилната кампания, когато селекционерите трябва да набележат мъжките агнета, които имат потенциала да станат кочове. Селекционерите имат набито око и за тях не е проблем да определят най-добрите мъжки агнета. Съответно агнетата се маркират на лявото ухо с майчиния номер, но всяка организация има право сама да определи каква идентификация ще избере по отношение на т.н селекционен номер.

Следва отбиването на агнетата след бозаен период от поне 80 дни. Мъжките агнета се събират в група и се поверяват за отглеждане на най-добрия гледач. Следват тестовете за живо тегло според развъдната програма. На девет месеца може да се извърши бонитировка и острижат шилетата. Контролът на живото тегло е задължително.
В началото на пролетта на кочовете които имат рога се таврира индивидуалния номер на коча. Следва официална бонитировка от комисията, стрижба и разпределение и продажба на кочовете. Забравих да кажа, че в началото трябва да се тестуват животните за произход и изследване за някое заболяване. Както в Румъния се прави ДНК анализ за носители на болестта Скрейпи.

При продажбата всяка асоциация си продава и разпределя кочовете по стопанства, както са приели нейните членове. Навремето, преди да разпределим кочовете по стадата се правеха и няколко скачки при кочовете. От една страна да се приучат младите кочлета да скачат и от друга да се направи спермограма. Следва транспортирането на кочовето по стадата.

Ако някой си мисли, че всичко по отглеждането на кочлетата е само това, просто се лъже. Един от най-важните фактори за доброто развитие и на кочлетата е храненето. Ако мислите да давате няколко шепи ечимик, просто забравете за добри пепиниери. Основният фураж трябва да е овес – поне 50 процента от дажбата. Най-добрият фураж във фермата да е за кочовете и кочлетата – дори и шоколади може.

Следва заплождането на овцете и след това теста на агнетата на кочлетата. Трябва контрол и писане. Следва обработка на данните за приплодите за да намерим и развъдната стойност на кочлетата.

Това, че кочлето е купено от депо, значи е добра, сме  далече от истината. Ами ако се окаже влошител. Така че, много внимателно трябва да се гледа на поколението. Сега наистина има съвременни методи за определяне генотипа чрез ДНК анализ, но ние не сме готови за това. Първо нямаме база данни с която да сравняваме, второ нямаме лаборатория за определяне на маркерите и трето нямаме програма за обработка на данните. Предполагам, че разбрахте, че за всяка порода трябва да има отделна папка.

Разбира се, всичко това не е невъзможно. Един от най-добрите специалисти по отношение преценката на кочлетата д-р Димитър Георгиев още работи и той може много да помогне на асоциациите в тази насока. Имаме и прекрасни професори –овцевъди – Иван Станков, Радослав Славов, Дойчо Димов, Димитър Панайотов, които си разбира от тази наука.
Тук бих прибавил и селекционерите, които сега са на терена, начело с Деан Тодоров. Повярвайте им, няма да сгрешите. Имаме много да наваксваме, а времето не чака.

Трябва също да се знае, че независимо от навлизащия все повече генетичен анализ, в много държави продължават да имат станции за тестване на приплодите на младите разплодници.

Повечето такива тестажни предприятия са кооперативно стопанство със собственици Държавата, Институт по животновъдство и Развъдна асоциация. Измервания, наблюдения, обработка на данни се извършват от студентите. РО организации осигуряват тестажните животни, държавата решава големите въпроси. Бил съм в подобна станция в Кил, където студентите сравняваха десет модела иглута за да кажат на фермерите, кои са най-добрите. Интересно нали.

Накрая следва предвижването и настаняването на кочлетата до стопанството в което са разпределени. Всичко трябва да става много внимателно. Все пак това кочле отива в новото стадо да свърши най-важната работа – да заплоди овцете. Представете си да го транспортирате няколко часа сгънато на две. След това да го пуснете при старите кочове, които ще го набият, както му е реда. Да го оставите да се храни с ечемик, слама и паша и  да ходи по десет часа по горещината.  И как мислите, ще му дойде ли на акъла да покрие овцата.
Поставете се на негово място и отговорете на този въпрос.

 Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук