Зайците говорят: Така се учихме – 2 част

0

В материала:

Зайците говорят. Началото / 1 част

ви разказах как бе поставено началото на зайцефермата за производство на разплоден материал на изложбеното място до гр. Сливен.

В боксовете вече имахме 7-8 майки от породата Белгийски великан. Имахме и два мъжки заека – един черен и един сив, от същата порода.
Отглеждането направихме по една немска система, която бях видял в Германия – в един бокс, се поставяха две майки, които раждаха и си отглеждаха малките. Пода се застилаше с  нарязана слама или стърготини. Направихме нещо подобно, но в боксовете сложихме по една майка. За сандъчета за озайчване сложихме долният корпус на пчелни кошери, през които беше минало някакво заболяване. По това време нямаше нито телени клетки, нито поилки, нито сандъчета. Заплодихме зайкините и след 28 дни дойдоха първите зайчета.

Белгийският великан знаете ражда 4-6 зайчета нормално. Зайчетата са много хубави. Хранехме ги с дядовите рецепти – сено и зърно. Фуражната промишленост точно стъпваше на краката си и още не правеха гранули за зайци. Изведнъж обаче няколко зайчета се разболяха и докторите поставиха диагноза кокцидиоза. Лекарства подходящи в момента нямаше.
Тогава д-р Николай Славов имаше няколко магазина за ветеринарни продукти и лично отиде до Елхово да вземе единствената кутия с кокциодостатик в България – за него време, за да спасим зайците.
Следващото заболяване беше ушната кал. Белгийският великан боледува много често от тази болест. Използвахме двата метода – капки в ушите и инжекции. Работят безупречно. Последва рязането на резците, последвано от подовия дерматит на задните крака. Борбата с Хеморагичната треска я спечелихме, защото ваксинирахме непрекъснато.

Минавайки през всички болести, екипа се обучи по отглеждането на зайците и заработи на високи обороти. Помещението, в което отглеждахме зайците, се напълни със зайчета. Клиентите не закъсняха и съответно дажбите се увеличиха. Продаваше се изключително за разплод. Мой приятел ни изготви компютърна програма и то на компютър Правец. Започна събиране на информация за всяка майка и получените резултати. В измерването бяха включени дължини на тялото, обиколка на гърдите и дори дължина на ушите. По памет си спомням дължината обикновено беше 16-18 см, но имахме дължини и с над 20 см. Задължително се теглеха зайците на определено число. Когато бяха малко, повечето зайкини имаха имена, след това минахме на татуировка с клещите за овце. В по-късен етап си доставихме и месингови марки за ушите. Правеше се всичко по учебник – случни планове, оценка, брак, маркиране и други мероприятия. Отговорник за зайцефермата тогава беше г-жа Янка Стефанова, сега отговорник за изложбеното място и екипа в Сливенския селекционен център.

Ставаха и интересни неща. В една много студена зима, гледача ми се обажда в неделя и казва:
– “Шефе, имаме болна зайкиня”.
Пътят от Сливен до изложбата заледен. Вземам обслужващия ни ветеринарен лекар и за един час по заледения път успяхме да минем десет километра и да отидем на изложбата. Оказа се, че 3-4 дни няма никакви изпражнения в бокса и гледача се притеснил. Доктора казва: – “Дай ще и дадем малко олио, може пък и да се оправи”. Напоихме я с една спринцовка олио и си тръгнахме. На другия ден питам гледача какво е станало. – “Грешка стана шефе – казва той. Като вдигнах капака на кошера /сандъчето за озайчване/ видях, че зайкинята вътре е ходела по нужда. Разбира се, че от олиото не и стана нищо.

По едно време станах неудобен за ръководството в София и ми изпращат проверка на работата ми. След седем дена ме викат да ми връчат доклада. По-големи простотии не бях чел и то уж от големи експерти. Имаше забележка, че 15 дневните зайчета не са маркирани. Да се смееш ли да плачеш ли. Още по-весели случки имаше по време на търговете, но това ще бъде в следващите части на Зайците говорят.

Много интересна рецепта на хранене имахме. Ние си я открихме, като прочетете няма да повярвате, но това е факт. В района на изложението имаше стотина декара поливна люцерна. На обяд се косяха няколко квадрата, оставяше се люцерната на място и на втория ден я давахме на зайците. В началото много внимателно, по-малко и след десет дни вече на воля. Нямахме нито един надут заек. Разбира се имаше и допълнение овес и ечемик. А бе извън всякакви правила. След това, като се появиха гранулите за зайци започнахме да храним с тях. Най-напред вземахме от Бонмикс – Сливен, след това от родното производство на Топ Микс.

Едновременно с това се снабдихме с всички необходими аксесоари и ветеринарни лекарства, необходими при отглеждането на зайците.

Книгите ни, в които водехме информацията, бяха по-пълни от сега водените книги в т.н Главен раздел на хардбука.

Всичко това се случваше в периода 1993-96 г. Разбира се, че и другите не спяха и се създадоха и други зайцеферми, повечето за производството на заешко месо. Затова ще научите в част трета на Зайците говорят.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук