Както козите са симпатични на много хора, с игривия си характер, любопитство, страхливост, друг път пък нахалство.
Асоциацията за развъждане на млечните кози е интересна с това, което върши за своите членове. Тя е поела селекцията на 15 250 бр кози /от 2018 г/. На практика контролира най-добрата част от популацията на Саанската порода, на Българска бяла млечна – ББМ, Тогенбургската коза, Англо-нубийската и Алпийската коза отглеждани в България. Контролираните кози са около 7% от наличните и именно те трябва да осигуряват разплодниците за останалите овце. Може би хубавото е, че породите от т.н Аборигенни породи са само две, за разлика от овцете и тук сякаш по-лесно се получава консенсус между козевъдите от двата полюса.
Както казахме, най-важната задача на асоциацията е да произвежда качествени разплодници. Защо?
Причините са много. Разбира се най-доброто е да се използва изкуственото осеменяване. Ако някой си въобразява, че масово ще се използват методите на ИО, просто се лъже. Някъде може и да стане, но това ще са единични стада. Ясно става, че заплождането ще е по естествен път. За да има все пак някакъв ефект от развъждането, козите трябва да се заплодят от качествени пръчове. Не тайна, че това не се случва в повечето стопанства. Използват се знайни и незнайни пръчове и пръчлета на 7-8 месечна възраст. За да се повлияе положително на националното стадо, в най-добрия случай са необходими поне 5000 пръча.
По статистика има налични в началото на годината 7000 бр, което е добре. Проблемът обаче е, какво е качеството на тези пръчове. Колко са с произход от елитните стада, екстериора отговаря ли на породата. За тестаж и развъдна стойност на използваните кочове в повечето стада не може да се говори. Голямата задача на асоциацията да произвежда повече пръчове, не само за техните стада, а и за стадата от т.н наречени стокови. Ако има възпроизводителни, техният брой в момента е много малък и не може да се изгради т.н селекционна пирамида. Затова трябва да се търсят други варианти. Вероятно имайки в предвид това, Асоциацията има приети свои правила при пръчопроизводството.
Какви са те, научихме от сайта на асоциацията – www.armpk.com
Пръчопроизводни стада
Броят на стадата от отделните породи е:
Саанска – 5 | ББМ – 14 | Тогенбургска-7 | Алпийска-3 | Англо-Нубийска- 3 |
Съгласно правилникът за водене на развъдна дейност и документация на АРМПК към пръчопроизводните стада се прилагат особено строги изисквания, част от които са:
Минимални изисквания към подбора на пръчове
Действащ принцип: Младите пръчове в деня на подбора трябва да са на възраст минимум пет месеца.
- Принципни критерии за недопускане до разплод на младите пръчове са:
За всички породи:
- Неправилна захапка
- Аномалии на тестисите
- Недостатъци в цвета
- Повече цицки/аномалии на формата на цицките
- Изисквания към продуктивността:
Изискванията за продуктивност към майки на пръчове се определят въз основа на 240-дневния млеконадой чрез решение на управителния съвет за всяка конкретна година.
- Други изисквания:
Майката и бащата на пръчове трябва да са вписани в Главен раздел А на родословната книга.
Майката и бащата на пръчове трябва да имат поне една извършена линейна преценка (Приложение 12) с оценка „Отличен“, „Изключително добър“ или „Много добър“.