Истории за вълната

време за прочит: 3,5 минути

БЪЛГАРИЯ: Миналото блестящо. Първата текстилна фабрика на Балканите в Сливен, следват големите текстилни комбинати в Габрово и София. Габардинът е един от най-търсените платове у нас и чужбина. Вълната е първа суровина за текстилната промишленост.
Това е обаче минало.
Идва най-тъжният период за овцевъдите. Кампанията по стрижбата на овцете. Почваме от стригачите. Дефицитни, калпави, всезнаещи, искащи, извиват ръце, колкото се може повече.
Така или иначе овцете са остригани, руната сгънати, вълната прибрана и идват купувачите. Цени убиец и радост, ако можеш да си платиш евентуално разходите. Ако вълната остане, по някакъв начин овцевъдът се отървава от нея.


РУМЪНИЯ: Овцевъдите са изключително разгневени след като прочетоха следното рекламно каре:
-„ Не изхвърляйте вълната! Елате в Сибиу с вълната, има четири отворени центъра. Вълна почистена, сортирана и балирана. Цена 50 бани /около 21 стотинка/ килограм “.
– “Дори цената да е една лея, за тези пари не си струва да ги опаковаме в торби,  да  почистваме, плюс да ни  вземат за транспортните разходи … най-добрия вариант в момента е да  унищожите колкото можете повече вълна… за съжаление” – казва един от фермери.

Миналата година румънските фермери можеха да участват в програма за реализиране на вълната и получаваха допълнително по 50 стотинки за килограм предадена вълна. Сега, министърът на земеделието прие ангажимент тази помощ да стане 90 стотинки/кг, но като финал бе докладвано на фермерите, че програмата за предаването на вълната и подпомагане от държавата се закрива.


ГЪРЦИЯ: – “Вълната, която получаваме от нашите животни, е продукт, който в старите времена е бил основната характеристика за семейството на овчаря. Хиляди занаяти у нас се занимаваха с неговото управление, давайки препитание и заетост на много хора. Всички жени от селските райони широко използваха този продукт, с който израстваха в продължение на поколения.  Днес виждайки безизходицата, относно  вълната, ние знаем, че тя няма бъдеще. Дейностите по вълна се преместиха в други страни, които имат евтин разход за труд. В резултат на това оборотът е намалял и днес у нас работят само две фабрики за използване на вълна. Ние продаваме овча вълна от фермата на 20 цента за килограм. Тази цена не покрива никакви разходи, но голям   процент животновъди я дават, за да могат да се отърват от нея. Цените, на които продава  предприятието за пране и първична обработка на вълната, достигат около 1,5 евро на килограм”. – Така описва  ситуацията на пазара един фермер. Той допълва, че вълнената тъкан губи място сред потребителите и поради тази причина няма голямо търсене.

–  „Като направихме снимка  на няколкото останали обработващи фабрики на нашата вълна, се разбра, че тя не може да се сравни с внесената, предимно от Австралия, където животните от породата Меринос се отглеждат специално за тази цел. Качеството на преждата зависи от породите животни и от времето. Гръцката вълна има сериозни проблеми при обработката си в сравнение с това, което внасяме от Австралия” – казва експерт от фабриките.


 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук