време за прочит: 5 минути
1. Разпространение: Първоначално идентифицирана в Куйнсленд, Австралия през 1937 г. при работник в кланица, а през 1938 г. в кърлежи в Монтана, САЩ. Ку-треската е открита в целия свят с изключение на Нова Зеландия. Най-голямата епидемия на Ку-треска при 4 000 кози е в Холандия в периода между 2007-2010 г. Евтаназирани са общо 50 000 кози. През 2011 г. от 21 инфектирани ферми с кози, са установени 20 случая при хора. В исторически план в България, надзор над заболяването чрез сондажни серологични проучвания в страната се извършва още от 1950 г., като в различните периоди до 2004 г серопревалентността общо за популацията преживни животни варира от 5% до над 18%.
2. Епидемиология:
Причинител: Coxiella burnetii
Възприемчиви животни: бозайници, птици, влечуги и членестоноги. Говеда, овце и кози са основните резервоари на C. burnetii. Инфекцията е забелязана при голямо разнообразие от други домашни животни, включително кучета, котки, зайци, коне, прасета, камили, биволи, гризачи и някои птици, които могат да предадат инфекцията на хората, без да показват признаци на заболяване. Ваксинирането намалява отделянето на организми в млякото. Говеда, овце и кози са основните резервоари на C. burnetii. Ку-треската е професионално заболяване на персонала в животновъдните обекти, земеделските производители и лабораториите.
Трансмисия: • Аерозолен път – въздушно-капков и въздушно-прахов. Има първостепенно значение. Заразяването се осъществява по-често при вдишване на контаминиран с рикетсии прахов и капков аерозол – от кошари, обори, контаминирана слама, фуражи, вълна (при стригане на животните, при обработка), кожи, от околоплодни води по време на раждане на болни животни и др. • Алиментарен път на заразяване. Осъществява се при консумация на контаминирани продукти, получени от болни животни (особено без термична обработка) – мляко, масло, месо и др. • Покривен механизъм – чрез проникване на рикетсиите през здрава или наранена кожа и лигавици. Рискови контингенти са работници в кланици, ветеринарни лекари и животновъди.
Гр. София, 1606, бул. „Пенчо Славейков” № 15A +359 (0) 2 915 98 20, +359 (0) 2 915 98 98, www.babh.government.bg
Съществувават два вида огнища: природни и антропургични на заболяването Ку –треска: Природни огнища: Причинителят се установява в бозайници, птици и кръвосмучещи. Кърлежите контаминират външната среда с рикетсии – сено, слама, дъски и др., които играят ролята на фактори на предаване на инфекцията с важно епидемиологично значение. Животинският резервоар в природата е обширен – боледуват повече от 60 вида млекопитаещи. Птиците участват в разпространението на рикетсиите на големи разстояния, извън природните огнища.
Антропургични (селскостопански) огнища: Ку-треската се среща и сред селскостопанските и домашните животни. Рикетсиите при тях се отделят с плацентата, околоплодните води, урината, фекалиите, секрециите от носа и устата. Кърлежите също участват в механизма на предаване на инфекцията. Селскостопанските огнища имат по-голямо епидемиологично значение за хората, отколкото природните.
Резервоар на инфекцията в тези огнища са различни видове животни: дребен и едър добитък, еднокопитни, котки, кучета, птици. В България с най-голямо епидемиологично значение като източници на инфекция са козите, овцете и едрия добитък.
Болният човек практически много рядко може да бъде източник на инфекция. Епидемичният процес се характеризира със спорадично разпространение на заболяването, но и с възникване на интензивни епидемии.
3. Диагноза:
Инкубационен период: Обикновено 2 – 3 седмици, но варира от 4 дни до 6 седмици;
Клинични признаци: – Остър мастит – Загуба на апетит и депресия – Сериозни назални и слъзни изтечения – Трудно дишане – Атония на търбуха – Аборт при бременни крави
Клиниката при човек е свързана с треска, пневмония, ендокардит, хепатит, нервни признаци и остеомиелит.
4. Мерки за превенция и контрол:
Законодателство:
Закон за ветеринарномедицинската дейност;
Наредба № 9/28.01.2006 г. за мониторинг на зоонозите за профилактика, ограничаване и ликвидирането им;
Директива 2003(99) ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.11.2003, относно мониторинга на зоонозите и заразните агенти, причиняващи зоонози, за изменение на Решение 90(424) ЕС и за отмяна на Директива 92(117) ЕС;
Наредба № 23 от 14.12.2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести
Мерки БАБХ:
Програмата определя контрол и надзор на заболяването Ку-треска при едри и дребни преживни в Р България.
Сондажно лабораторно изследване за наличие на антитела срещу Coxiella burnetii на кръвни проби от ЕПЖ и ДПЖ (овце и кози) от ендемични за заболяването райони на страната и новооткрити такива;
Серологично изследване на преживни животни при констатиране на случаи на заболяването при хора. Проби се вземат след разпореждане от ЦУ на БАБХ – дирекция ЗХОЖКФ, като в разпореждането се определя и броят на пробите;
Ежегодно двукратно серологично изследване на всички мъжки разплодни бици отглеждани в регионалните дирекции по селекция и репродукция към ИАСРЖ;
Лабораторно изследване на кръвни проби от животни, произхождащи от стада, в които се констатира повишен процент аборти, в които етиологичното участие на Coxiella burnetii e установено посредством PCR. Броят на пробите в тези случаи се определя с разпореждане от ЦУ на БАБХ;
Мерки за контрол при констатирани случаи на Ку-треска.
Лабораторна диагноза :
Лаборатория „Вирусни болести по животните, хламидии и рикетсии” към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт /НДНИВМИ/, София, бул.”П.Славейков” № 15.
Извършва серологични изследвания за установяване на антитела срещу Coxiella burnetii;
Изследване с полимеразно верижна реакция (PCR) за наличие на нуклеинова киселина (Платено изследване извън ДПП).
Дейности, делегирани на ЧПВЛ:
Взимане и изпращане на серумни проби от животни за установяване наличието или отсъствието на антитела срещу причинителя на Ку-треска.
Изпращане на плацента, котиледони или фетус от абортирали животни за установяване на причинителя. Това изследване се заплаща от собствениците на животните и не влиза в ДПП.
Ваксинацията срещу Ку-треска също е по желание на собствените и също се заплаща от тях.
Идентификация на животните
МЗХГ и БАБХ
