Академик Цено Хинковски – Минал прогрес / 3 част

0

Не случайно академик Хинковски е сложил заглавието- МИНАЛ ПРОГРЕС, на първата част на материала „ПОПУЛАЦИОННО РАЗНООБРАЗИЕ ВЪВ ВИДА ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ И ПРОБЛЕМИ ПО НЕГОВОТО СЪХРАНЯВАН” .

За тези които са пропуснали първата част, могат да я прочетат от тук

За характеризиране на създадените породи имаме обобщени данни за величината на основните селекционни признаци. (Убеден съм, че това е необходимо заради паметта на техните създатели, повечето от които не са между живите. Те вложиха целия свой творчески потенциал и много години живот в тяхното създаване.) Повечето от учените, създали тънкорунните породи, са автори и на създадените кросбредни и цигайски породи.

Порода Овце майки Контролирани  Елитни ферми Живо тегло
СИБТ 750850 146 320 68 60-65
Дунавска 310 000 70 000 40 57-59
Тр. Тънкорунна 294 980 55 950 51 60-65
Карнобатска Т. 185 550 30 650 16 55-58
Общо 541 380 302 920 175

Вълнодайност:

Порода вълнодайност дължина микрони плодовитост
СИБТ 7.8 8.5 20.6 -25.0 120-135
Дунавска 6.5 8.7 20.7 -25.0 120-135
Тр.Тънкорунна 6.9  8.7 23.1-25.0 120-135
Карнобатска Т. 6.4 9.4 20.6 – 25.0 188-122

През същия период (1953-1974) бяха създадени и две популации кросбредни овце, признати за нови породи. За тяхното създаване се използваха разплодници от английските породи Линколн и Ромни марш, внесени от Англия, Нова Зеландия и Австралия и от породата Кавказки Коридел, внесена от тогавашния СССР. Ареал на разпространение на кросбредното овцевъдство бяха предпланинските високи полета и ниските склонове на планините. Обемът на кросбредното овцевъдство през 1974 г. бе 714 000 овце-майки, от които 136 000 бяха елитна част. Третото направление на овцевъдството в този период е цигайското, създадено в планинските райони на страната – основно в Стара планина и Родопите. От името на тези планини идва и името на породите – Старопланински цигай и Родопски цигай.

Като породи подобрителки се използваха разплодни животни от совхоз “Роза Люксембург” и частично Линколн от Англия. Общият обем на цигайската популация в България през 1974 г. бе 1 180 000 овце-майки. Необходимо е да се подчертае, че допълнително бяха формирани ферми от вносен чистопороден цигай от Русия в обем 12 500 овце-майки. Създаването на новите три направления беше извършено чрез метода на възпроизводителното или поглъщателно кръстосване при използване на овце от местните породи.
Синтетична популация от всички направления беше направена в съвсем ограничен размер. Като резултат в началото на 70-те години в страната възникнаха редица проблеми в отрасъла овцевъдство. Относително ниската млечност на овцете от мериносовото и кросбредното направления намали рязко производството на млечни продукти от овче мляко. Рязко намаля обемът на всички местни породи овце и се очертаваше опасност за тяхното пълно изчезване.

В същото време съществуваше огромен пазар за продукти от овче мляко. За решаването на тези проблеми беше разработена програма за реставрация и разширяване на обема на българските млечни породи овце – Плевенската черноглава и Старозагорската бяла. В типичните за тях райони бяха създадени крупни ферми с овце от тези породи. Техният обем беше рязко увеличен. Изградени бяха добре обосновани вътрепородни генетични структури., позволяващи провеждане на високоефективна селекция. Разработена беше и програма за съхраняване на местните породи овце, застрашени от изчезване. Необходимо е да се подчертае, че България беше една от страните, която в средата на 70-те години не само постави въпроса за тяхното съхранение, а и на практика организира система за опазването им. През 1974 г. във ФАО – Рим на специална конференция от нас беше изнесен доклад за нуждата от съхранение на генетичните ресурси и методите за тяхното съхранение.

С личното участие на генералния секретар на ФАО следващата година в България беше организирана международна конференция по този проблем. През 1982 г по предложение на генералния секретар на ФАО на пленарната сесия на международния конгрес по генетика в Москва от нас беше изнесен доклад за методологията и методите за съхранение на генетичните ресурси – схемата за консервираща селекция. В тематиката на конгреса нямаше друг доклад по този въпрос. Спирам се на този проблем по-подробно, за да подчертая, че България беше една от първите страни, в които се осъзна опасността от изчезването завинаги на генетичната плазма в животновъдството, просъществувала през хилядолетията. Беше разработена програма за нейното съхранение и бяха осигурени дотации за регистрираните животни.

следва продължение

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук