1 част: Кои овцевъди ще останат на пазара?

1
Михаил Михайлов

време за четене: 2 минути

Едно интервю на Михаил Михайлов пред в-к “Български фермер” Жени Владинова

Свързани статии:
2 част: Кои овцевъди ще останат на пазара?

Кои овцевъди ще останат на пазара?
Които са наясно, че породата пряко влияе на търговията. А възможности има – секторът покрива  доходоносни бизнес ниши – за овче мляко, месо и разплодни животни, напомня.

Както и в другите сектори, където се отглежда жива стока, и в овцевъдството проблемите не са един и два, а са много. И за да не пропуснем някой, най-добре е да ги степенуваме по важност. И да разговаря ме със специалист – това е Михаил Михайлов – работил доста години, като селекционер по овцевъдство, участва в авторските колективи на създаването на породата Родопски цигай и Синтетичната линия за мляко. Дългогодишен директор на Селекционен център по животновъдство-Сливен, а в момента е в Националния съюз на говедовъдите в България.

И двамата с моя събеседник сме категорични, че, ако помислим, овцевъдството е съвсем нормално да има проблеми. Защото за 30 години сякаш не можахме да направим кои знае какво.

Негативите определено са повече

Броят на овцете намаля от 7 млн. на 1 млн. Оттам и продукцията от овцете се срина, и то драстично. Изчезнаха много от нашите новосъздадени породи. Няма ги и класическите руски породи . Изчезнаха и големите стада, в които имаше по-добри икономически условия за работа, уточнява Михаил Михайлов.

Другият проблем – пасищата ни също са нископродуктивни, защото повечето арендатори гледат да ги почистят, за да не бъдат санкционирани. Но не се прави нищо за качеството на тревостоя, защото никой не знае докога ще ползва пасището. Абсурдно, нали?

От друга страна, сме длъжни да отбележим, че в сектора все пак за всичките тези години се направи не малко. Вече е факт преустройването на  производството в овцевъдството според търсенето на пазара – агнета и мляко. Създадоха се качествени стада от най-актуалните породи – Лакон, Мутон Шароле, Ил дьо Франс, Аваси вместо това Асаф. Подобна е ситуацията и в козевъдството. Имаме и нови овце комплекси, в които се развъждат по 1000-2000 бр. овце, стационарно и с програмирано доене през цялата година. Вероятно тази тенденция ще продължава. Но един от негативите е, че нямаме визия на популацията овце, които отглеждаме по отношение на породите.

Затова разговорът ни с Мишо Михайлов се насочва към породния състав – и имаме ли такъв?

Актуалните породи, които вече изброихме наброяват по десетина хиляди бройки или малко повече. Те не могат да дадат кой знае какво количество продукция. Силата им е да произвеждат качествен разплоден материал, което го и правят. Нашите породи са на изкуствено дишане, както се изразяват овцевъдите, защото имаме по-малко от 10 хил. тънкорунни овце, малко над 10 хил. Цигай, малко повече от Черноглавата плевенска порода и сякаш това е, припомня статистиката моят събеседник. Другите са автохтонните породи. Народили се, колкото искаш, в рамките на десет хиляди и имащи други задачи. Само няколко от тях могат да произвеждат по-големи количества продукция. Приказките да се води селекция за увеличаване на продуктивността им са ала бала, категоричен е Михайлов. И дава пример – то, ако това е можело да стане, каракачаните щяха да го направят преди 100 години. Остава и една голяма група от т.нар. Синтетична линия.
Някои се мъчат да докажат, че това не е порода. Михаил Михайлов също смята, че това не е порода, но сегашният й статус позволява да се използва кросбридингът, хетерозисният ефект и при добро управление на стадото ефектът ще е по голям от чистопородното развъждане. Но, ако не беше така, според Михайлов, да сме затворили линията и тя да е изчезнала за няколко години.Вследствие на това поне 150 000овце нямаше да достигнат до субсидиите. Не, че те са най-важното, но без тях в днескашния ден трудно се оцелява.
Михаил Михайлов е категоричен и много пъти е казвал, че в името на субсидиите кръстосването се приема като анатема. Особено в говедовъдството.

Но нека не забравяме, че породата пряко повлиява на търговията

Защото едно е да влезеш да купуваш агнета от еднородно стадо, друго е да почнат да ти обясняват за всяко агне от коя порода бил бащата, майката, баба му, че чак до прабабата. Това са приказки за наивници, категоричен е Михайлов.

И, както винаги, когато разискваме животновъден сектор, в един момент на разговора стигаме до количествата на производство и каква е цената на литър овче мляко към днешна дата? Според моят събеседник в този въпрос се крие и най-големият проблем на овцевъдството. По статистика не произвеждаме нищо. Статистиката отразява всичко, което е изтъргувано официално и съответно са внесени всички данъци, уточнява Мишо Михайлов. През 2018 г. през тази процедура са продадени от фермерите 24 660 т овче мляко и 9360 т козе. По фермите са останали още 45 000 т овче мляко и 31 000 козе. Тези количества са използвани за директни продажби от фермите, за изхранване семействата на фермерите и животните в стадата-според статистиката. Дали е така никои не знае.

следва продължение

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук