Магарето

0

време за прочит: 3,5 минути

Едно от най-онеправданите домашни животни е магарето. Товарим го до изнемогване, защото е издръжливо. Бием го, защото е търпеливо. Обиждаме го, защото ни служи. Презираме го, защото ни се доверява. Изразите „магарешки инат” и „глупав като магаре” са се вкоренили дълбоко в нашия език. Освен, че обиждат този, към когото са отправени, те допълват отношението ни към това нещастно животно. Имаме ли право да му приписваме качества, които са присъщи единствено на хората? Не може ли, например, „магарешкия инат” да се тълкува като достойнство и отстояване на лични позиции?

Разбира се, и едното и другото са субективни отношения. В това е нашата грешка. Ние се обиждаме, когато ни сравняват с животните, а в същото време сами ги очовечаваме. На магарето съвсем не му става по-добре от това, че го доближаваме до най-висшето божие творение. То е същество, подчинено на природните закони, с които се съобразява безусловно, следва неотменно и не пристъпва безотговорно.

Това забележително животно е много по-издръжливо от благородния си събрат коня. Още древните египтяни и гърци го използват за превоз на товари. От хилядолетия магарешкото мляко се употребява като лекарство срещу различни болести, включително и някои мозъчни възпаления. За благородните дами от древността то е превъзходно козметично средство за подхранване и избелване на кожата. Магарешкият тор се използува с успех в овощните и зеленчуковите градини. Най-качествената шагренова кожа се прави от магарешката.

Магаревъдството е свързано със селското стопанство на южноевропейските и североафриканските държави. При породите магарета се различават две форми:

  1. По-дребни, водещи произхода си от африканското магаре (Еquus asinus africanus), разпространени в районите на Африка и Сицилия, където почвите са нископродуктивни.
  2. По-едри, срещащи се в местности, където плодородието е по-високо и земеделието – по-развито. Тези две форми са разпространени по целия свят. Те поставят началото на следните породни групи:

Equus asinus africanus – Африкански магарета, Магарета от средиземноморските острови, Иберийски магарета.

Equus asinus somalensis – Сомалийско магаре, Египетско магаре, Арабско магаре, Андалузко магаре.

Equus asinus europaeus – Леон-самора (Испания), Каталонско (Испания), Пуату (Франция), Гасконско (Франция), Пиемонско (Италия), Каталоно-американско и др.

Африканските магарета (Equus asinus africanus) имат тегло между 100 и 250кг и височина при холката – 100–120см. Главата е средноголяма, с продълговата черепна част и леко изпъкнал профил. Гърбът е къс и здрав, крупата – провиснала, а крайниците са с малки, но добре развити и здрави копита. Космената покривка е предимно сива с различни отенъци.

Сомалийските магарета (Equus asinus somalensis) са най-ярко представени чрез Египетското магаре. Разпространено е по целия Арабски полуостров. Височината при холката е 135–140 см. Космената покривка е предимно сива. С възрастта просветлява, поради което често срещано название на породата е „голямо бяло магаре на Египет и Арабия”. Чрез хамитите породата попада в Южна Испания, аклиматизира се много успешно и се обособява като местна група за района на Кордоба. Мъжките магарета достигат на височина при холката до 150см. Космената покривка е предимно сива, нежна, къса и плътно прилепнала към тялото. Животните са спокойни, послушни и много издържливи.

Европейските магарета (Equus asinus europaeus) според особеностите на екстериора се разделят на две групи. Представител на едната група е испанската порода леон-самора, а на другата – френската порода Пуату. Европейските магарета са с височина при холката за женските 147–150см, а за мъжките – 150–155см. Теглото съответно е 250–300кг и 330–350кг. Животните са здрави, подвижни и темпераментни. Основният цвят на космената покривка е черен. Характерен белег са белите участъци около очите, на върха на муцуната, подраменните области (мишниците), долната част на корема и областта на опашката. С по-обилно окосмяване са върховете на ушите, междуушното пространство, гърбът и крайниците.

Към едрите породи магарета спадат Каталонското, Гасконското и Пиемонското. Височината при холката за женските е 135–150см, а за мъжките – 145–160см. Всички са със силно изразен полов инстинкт. Космената покривка е предимно черна, но не са редки случаите на просветляване в отделни участъци, както при Леон-самора и Пуату.

Отглеждането и грижите за магаретата са аналогични с тези за конете. Преди раждането и по време на кърменето, за майките е необходимо да се осигури качествен и в достатъчно количество фураж. Според сезона и климатичните фактори магариците се проявяват като полиестрални с тенденция към моноеструс. През есента и зимата половото влечение е проявено сравнително по-слабо. Разгонването продължава от 19 до 25 дни. Проеструсът е около 2–3 дни. През този период женската не допуска мъжкаря до себе си. От 3 до 7 дни след проеструса е фазата на еструса с най-благоприятен момент за заплождане между 5-ия и 7-ия ден. Метеструса продължава около 10 дни. Разгонването приключва с фазата на диеструса, който е около 8 дни.

Съществена особеност при магаретата е малката дължина на тялото спрямо височината (дължината) на крайниците. Постепенно до 2-годишна възраст магаретата израстват и придобиват нормалния удължен формат на тялото. Съотношението: Височина при холката (H) към дължина на тялото (L) е следното:

  1. При раждане H>L с около 10см.
  2. От 2- до 4-седмична възраст H>L с около 20см.
  3. Около 1-годишна възраст H=L с колебания около 2см.
  4. След 1-годишна възраст постепенно L>H.

Подобна тенденция се наблюдава и в съотношението: Обхват на гръдния кош (D) към височината при холката (H):

  1. При раждане – D 2. Около 6-месечна възраст – D 3. Около 1-годишна възраст – D=H. 4. Около 2-годишна възраст – D>H с около 5см (според породата).

При кръстосване между представители на различни видове от род Еquus (кон, магаре, зебра) получените в първо поколение (F1) хибриди имат частична плодовитост. При кръстосване между отстоящи далеч един от друг видове, мъжките хибриди са безплодни дори и в случаите, когато женските F1 се кръстосат обратно с изходната бащина форма. Безплодието при мъжките хибриди се дължи на нарушаване съзряването на сперматозоидите. Женските хибриди проявяват частична плодовитост при съешаване с мъжки от майчиния вид. Най-голям интерес в животновъдството представляват хибридите муле (магаре х кобила) и катър (кон х магарица).

сп. “Животновъдство” бр. 9-10  –  2015 г

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук