1 част: Купуваме овце

0

Прочетох статията за втория внос на биволи в България

Внос на малакини от Индия – 1975 г

и реших да ви разкажа, как се купуваха овце едно време. Тогава съществуваше мощната организация СИВ – Съвет за икономическа взаимопомощ. Разбира се, това беше в рамките на социалистическите държави. Търговията между тях беше обвързана с железни договори и се изпълняваше стриктно.

Търговията с животни се извършваше от обединението Родопа Импекс. То си беше направо държава в държавата, както и Кинтекс. Две недосегаеми институции. Кой ги командваше, не се знаеше. Защо мощни. Защото тогава имахме над осем милиона овце – разбирай над шест милиона износ, производство над 300 хил. т овче мляко и 33-35 хил. т вълна. Плюс шилета за разплод, които разменяхме с поляци и германци за юници.
Внасяхме също много животни. Разплодни разбира се. Станциите ни за изкуствено осеменяване бяха пълни с немски и холандски бици, кочове от Германия, Франция, Русия, Австралия и др. Не, че сега нямаме такива. Тогава вносът беше планиран и трябваше някой да отиде да избере животните. Да те включат в такава комисия си беше направо геройство. Обикновено отиваха софиянци, а за провианциалистите каквото остане.
Все пак дойде и моя ден. Определиха ме да отида в СССР да внесем женски и мъжки шилета от племзавод Алгай – Саратовска област. Радост голяма. Отивам в Родопаимпекс за паспорта. Там ни правиха международен паспорт, които съхраняваха те. Влизам в чакалнята и чувам двама мъже, като си говорят и пустосват, че отново им дали наряд за СССР – какво ще правят там, ходили са сто пъти, защо не са ги командировали до Холандия или Англия. Хората бяха възмутени, че ги изпращат в командировка – едно от трудовите им задължения. Вземах паспорта и на следващия ден летим с двама колеги за Москва. В самолета бяха ония двамата мъркачи и продължаваха да се оплакват от съдбата, от полета до Москва. Така беше до хотела където се разделихме. Настаниха ни в хотел Белгард 1. Белгард 2 беше с по-особен статут, там обитаваха по специални хора – новите бизнесмени на страната.

Хотела великолепен, в центъра на града, на един километър от култувата Арбатска, Кремъл и др забелижителности на столицата. Все пак ние имахме задача и се готвихме на другия ден да тръгнем за Саратов.
Да, ама не. Оказа се, че Саратов е затворен град и за да минеш през него ти трябва документ от техните служби за сигурност. Този документ се изготвя за 5-6 дни. Което означава, че си стоиш в хотела и обикаляш улиците. Добре, че времето беше хубаво – май и юни са едни от най-добрите дни климатично за Москва. Дори можеш да видиш хора, които се пекът край Москва река. Най-после, след пет дни маршируване по Червения площад документите бяха готови. Получихме ги и отиваме на Киевски вокзал да си купим билети. Отново да, ама не.
Оказа се че експрес Лотос пътува само на четно число. В момента числото беше четно, но влака беше заминал. За следващото четно число нямаше билети, което автоматически ни остави още няколко дни в Москва. Всичко това се случва по време на четиридесет годишнината от Великата победа на руския народ над фашизма. Тържествата бяха грандиозни. Всеки ден пристигаха бойци от различните подразделения. Величествено беше да видиш мъже и жени, обсипани с медали по саката, да вървят зад знамето на полка или батареята. След парада следваше другарска вечеря и хората си отиваха по родните места. На другия ден пристигаха следващите роти и батальони. И така цял месец.
След като свършиха тържествата влезе в сила безалкохолен режим. Това означаваше, че по магазините се продава алкохол от 12.00 ч до 17.00 ч. Опашки от сутринта за да се вземе заветната бутилка. Понеже ни предстоеше 1000 км преход с влак, решихме да си вземем по няколко бири. Отиваме на магазина на обяд и виждаме следната картинка. Пред щанда за алкохол поне три реда празни каси пред щанда и една опашка от поне сто човека. На съседния щанд няма никой. Отиваме там. Гледаме едни бирени бутилки с етикет пищеварний завод, имаше някакви градуси и с големи букви написано Ускус. Независимо от това, че по него време в петък гледахме руска телевизия, четяхме Советскии спорт и вестник Неделя, тази дума ми бягаше. В крайна сметка решихме и купихме 20 бутилки с тази течност. Мислехме, че това е марката на бирата. Посмяхме се, че сме изпреварили опашката и тръгнахме към гарата носейки и специалните бирени бутилки.

Михаил Михайлов

 

2 част: Купуваме овце

 

 

Какво се случи по-нататък, ще прочетете утре.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук