Сп. “Животновъдство БГ”: Стайка Лалева за породата овце Мутон Шароле в България

0

Професор Лалева, познаваме се, но моля, представете се за нашите читатели и нашите зрители.

Здравейте! Аз съм проф. Стайка Лалева от Земеделски институт Стара Загора и междувременно зам.-изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на порода овце Мутон Шароле в България.

Тази година тук на изложението в Сливен виждам, че има много хора, много посетители. Какво означава това за Вас?

Хората искат да виждат такива изложения. Това изложение в Сливен е единственото в България голямо животновъдно, с този мащаб, има и в Пловдив на Агра, но там изложителите животновъди са много малко, а тук срещам познати от цяла България. Хората го очакват с нетърпение…

Всяка година участвате в това изложение. Какво е ново тази година?

Що се отнася до Земеделски институт, Стара Загора – участваме с породи овце Мутон Шароле, с животни от Синтетична популация Българска млечна, с Тракийска тънкорунна, с Порода Ил дьо Франс, с юници от Кафява и Черношарена порода. Изобщо имаме солидно представяне и това е нормално – показваме това, което отглеждаме традиционно, а новостите са по-скоро в технологиите за отглеждане.

Кажете ни пак нещо за историята на Мутон Шароле у нас.

Мисля, че породата е добре известна, но пак да кажа… За първи път в България, през 2003 г. в Института в Стара Загора е внесена породата Мутон Шароле. Но само да вметна, породата Ил дьо Франс е внесена в нашия институт още от 1968 г. и стадото е съхранявано само при нас до 2003 г., но продължава да го има и е едно от най-хубавите стада в България и до днес. Така че месодайното овцевъдство е тръгнало от нас и центърът му всъщност е в Стара Загора. С Мутон Шароле имаше проблеми в началото, беше трудно, но в момента са около 2000 чистопородни животни в България с няколко много добри стада у нас, едното е на д-р Митев… Овцете от Мутон Шароле се приспособяват много добре въпреки приказките, че това става трудно при зимни условия, но във Франция единствената порода, която пасе на снега, виждала съм, това е Мутон Шароле. В Централен масив, Шарол, климатът е както в България, лятото – горещо, зимата – с много сняг. Породата се характеризира с изключителни добри месодайни и вкусови качества независимо от младо или зряло животно – никакъв привкус или мирис на овче, много крехко и много сочно месо. Има доста добър износ към Турция, те проявяват голям интерес в последно време, така че породата си има бъдеще и пазар. Трябват още две–три месодайни породи, защото не може да има месодайно животновъдство без количество и да си атрактивен за пазара. Хората търсят бройки, един камион, 250 женски, а ние не можем да произведем и да задоволим търсенето на нашите фермери на животни за месо и за разплод.

В Турция агнешко се консумира целогодишно, защо в България не е така?

Това е забравена традиция, в последните години ние в Института предлагаме агнета и за Коледа, както и пуйки, и зайци. Проблемът всъщност е в това, че фермерите заплождаха животните само за Великден. Сега малко се разчупва този подход и вече ние от Института и някои ферми предлагаме целогодишно агнешко месо. Вече много ферми заплождат през април, август и септември, защото агнешкото е препоръчително при някои заболявания, поради много добрите си качества. Хората привикват да търсят агнешкото не само за Великден, могат да си купуват почти през цялата година. А до сега нямаше откъде. Мутон Шароле и Ил дьо Франс дават качествено агнешко, имаме си определени почитатели, въпреки по-високата цена. Но, съгласете се, че за високото качество трябва да плащаме повече.

Проф. Лалева, какво ще кажете, има ли интерес у младите животновъди към породата Мутон Шароле?

За момента, бих казала, че има. Например Д-р Митев заедно със сина си работят много сериозно. В Хасковско, това е в Сеноклас, Ивайловград, на язовира едно младо момче с петстотин овце Мутон Шароле, които сам си ги гледа, непрекъснато е с тях. Той е 30-годишен. Има и биволи и коне, изобщо отдал се е на животновъдството, което радва. Също така, добър стопанин е и д-р Янев от Стара Загора. Това са истински фермери, които сами отглеждат стадата си, но има и други млади, които са предприемачи и работят с наемна ръка.

Във Франция, да работиш на управленско място в държавна институция или в живот-новъдна асоциация, би било невъзможно, ако не си собственик на стадо, ако на първо място не си животновъд… Това е много ефективно, не мислите ли?

Така е и в нашите асоциации. За да е ефективен, управленецът трябва да разбира и да предвижда проблемите, защото ако се взимат произволни решения и действия, нещата могат да приключат зле или лошо и нищо не може да се върне назад. Там във Франция, те са и членове, и управленци в асоциациите, имат стада и не правят компромиси при спазване на правила в развъдната дейност. Примерно, чували сте за Граф де Лув, независимо от синята му кръв той е овцевъд и заедно със семейството си отглежда стада от овце Мутон Шароле и съответно говеда Шароле в собственото си имение, без да имат скрупули. Работят много на собствена земя и пасища и живеят спокойно, сами си отглеждат животните и това не е обидно за тях. При нас не е така, предприемачите непрекъснато имат проблем с работната наемна ръка, т.е. не проблеми със знания, иновации и спазване на технологиите, а с липса на отношение към професията. Може да имаш идеалната ферма с идеална порода овце, но не се случва добрата и специалната грижа, даже се стига до продажба на бизнеса. Днес имаш работници, утре те са те напуснали и ако имаш 500 млечни овце дори с доилна зала, ако не си работил, не става и овцете за 3–4 дни правят мастити и трябва да се махат… А това са скъпи елитни животни и струват много пари и това е проблем, който трябва да се реши…

Вие имате ли идеи как трябва да се реши този проблем?

Може би, ако направим внос на работници, които да са обвързани със сериозен интерес и все пак да са с някакъв опит в животновъдството… В Северна Италия през последните години например внасят работна ръка от Индия, а индийците смятат кравата за свещенно животно и се отнасят добре. Не знам дали това е решението, но наистина няма кой да се занимава с животновъдство. Ако не понася животните, никой не може да работи във зооферма. То не се учи и нито пари, нито бонуси могат да решават този проблем. Така е с всяка работа, но нашата е по-специфична. Едно е да се качиш на трактора, за определено време да изпълниш норма, а тук живи същества те държат в напрежение непрекъснато, не знаеш с какво ще те изненадат. Могат да родят едно или две, или три с висока плодовитост овце, това е много субективно, трудно се управляват процесите в животновъдството и поглъщат много енергия. Мисля, че трябва да се върви в посока внасяне на чуждестранни работници, все пак с някакъв подбор.

Станислава Пекова, Красимир Петков

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук