Нашият партньор сп. “Животновъдство БГ”: Хранене на категориите кози – 2 част

0

Нашият партньор сп. “Животновъдство БГ”: Хранене на категориите кози – 1 част

Хранене на ярета и подрастващи козлета

Яретата се раждат със средно живо тегло за женските единаци 3,5 кг, за мъжките 4,5 кг, а за близнаците съответно 3 и 3,6 кг. При осигуряване на добри условия на хранене и отглеждане на 18-месечна възраст женските достигат живо тегло от 32–37 кг, а мъжките – 40–45 кг.
Първата храна, която приемат новородените ярета е коластрата. Ролята на коластрата и времето за забозаване е както при новородените агнета. След коластрения период основната храна за яретата през първите 2–3 седмици е майчиното мляко.
След третата седмица майчиното мляко може да се замени напълно с млекозаместител или с краве мляко. Подходящи за яретата са млекозаместителите за телета.

През втората седмица започва приучването на яретата да приемат сухи храни – концентриран фураж и сено. Подходящи са лесносмилаемите концентрирани храни като пресято овесено брашно, трици, грахова ярма или пълноценна стартерна смеска. За храна на малките ярета през този период се използва и висококачествено бобово (люцерново, детелиново) сено. Много подходящи са нежните зелени листници, както и сочни храни – моркови и цвекло.

Неподходящи за храна на малките ярета са картофите, царевичната и ечемична ярма, които се включват обикновено след 40–50-дневна възраст. Към края на първия месец яретата привикват напълно към посочените фуражи. Готварската сол като компонент в дажбата на ярета се включва след 20-ия ден.
От втората седмица на яретата се предоставя и вода за пиене, която трябва да бъде чиста и затоплена до 36–38°С. Водата за пиене трябва да се сменя няколко пъти на ден.

Отбиването на разплодните ярета се осъществява тогава, когато са в състояние да приемат дневно най-малко по 250 г концентриран фураж и 300–350 г сено. Разплодните ярета се отбиват на 75–90-дневна възраст. Най-малко 1 месец след отбиването яретата не трябва да виждат майките, защото ако се съберат отново започват да бозаят.

Изискванията на младите животни към качеството на фуражите са по-високи в сравнение с тези на възрастните. Това налага дажбите на младите подрастващи кози да бъдат балансирани по отношение на енергия, протеин и минерални вещества. В

В редица страни с добре развито козевъдство заплождането на козичките на 8–10-месечна възраст е масова практика. За да се извърши ранно заплождане на козичките без отклонения в продуктивността през следващите възрасти те трябва да достигнат 70–75% от теглото на възрастните. Според Тодоров  (1996) за да се заплодят младите козички, трябва да имат това минимално тегло. Основното изискване при ранното заплождане на козичките е да се хранят по-обилно от бременните сухостойни кози, освен за нарастването на плода, но и за поддържане на собствения им растеж. При заплождане на козите на 8–10-месечна възраст дажбите след отбиването трябва да съдържат 16–18% суров протеин в сухото вещество.

Хранене на пръчове

 Пръчовете се отличават от козите по това, че имат по-интензивна обмяна, което определя и по-голямата нужда от хранителни вещества. Независимо от сезона и периода на използване, разплодните пръчове трябва да бъдат в много добро телесно състояние. Това се постига чрез пълноценно хранене с дажби, които са балансирани правилно на протеин, минерални вещества и витамини.
Изследванията показват, че при пълноценно хранене Саанските пръчове продуцират целогодишно качествен и годен за отглеждане семенен материал. Годишната норма на кръмни единици при пръчове с 90 кг средно живо тегло е 770. Относителният дял на отделните видове фуражи е следния: концентриран фураж – 40%, сено и груби фуражи – 15 %, сочни фуражи – 3%, зелени храни и паша – 42%.

Храненето на разплодните пръчове обхваща два периода – неслучен и случен.
През неслучния период при живо тегло 90–100 кг на пръчовете се осигурява дажба с хранителна стойност 1,62–1,86 КЕР и 97–119 г ПСЧ. Най-добър обемист фураж през зимния сезон е доброкачественото сено, а през летния – зелената трева. Количеството на концентрираната смеска в зависимост от качеството на останалите фуражи е от 0,5 до 0,6 кг.
През подготвителния и случния период количеството на концентрирания фураж се увеличава значително с 1–1,5 кг, главно за сметка на някои белтъчни компоненти – слънчогледов шрот, соев шрот, дрожди, сухо обезмаслено мляко и др. Целта е да бъдат доведени до разплодна кондиция, т.е. над средната охраненост. Сперматозоидите съзряват за 40–50 дни, затова подготовката започва 2 месеца преди случната кампания.

Активността на пръчовете се нормализира за около 20–30 дни. При умерено използване на пръчовете (2–3 скачки дневно) при 93–100 кг живо тегло се осигурява дажба с хранителна стойност 2–2,1 КЕР и 130–140 г ПСЧ. Ако използването на пръчовете е интензивно (над 4 скачки дневно) количеството на фуражите в дажбата се завишава с около 20%. В дажбата на пръчовете трябва да се осигурят всички необходими компоненти, като фуражите да бъдат лесно смилаеми и с висока смилаемост. Протеинът трябва да бъде в достатъчно количество и с високо качество. Недостигът на протеин силно влошава спермопродукцията.

Проучванията показват, че когато в дажбата на пръчовете преобладават киселиннообразуващите фуражи – концентратни смески, храни от животински произход и изобщо фуражи, богати на протеин, половите рефлекси и потенция са по-силно изразени и качеството на спермата е по-добро.
Зелените храни имат алкално действие и отслабват половите рефлекси, затова те трябва да се ограничават. Подходящи компоненти в концентратната смеска за пръчове са овеса, ечемика, граха, просото, пшеничните трици, слънчогледовия шрот и др. Сочните фуражи могат да бъдат заменени с храни от животински произход като 1–2 л отсметанено мляко, 150–250 г трупно брашно. Много положително влияят върху храносмилането просото и дрождираните храни.

Пенко Узунов

източник: Орало.бг

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук