За лечебните свойства на Канадски хидрастис

0

След публикуването на статията:
Лекуваме с листа от малина, корени  и сода

получихме запитвания относно корените на растението  канадски хидрастис .
В тази връзка публикуваме по-обемиста информация за този корен- лечител.

Хидрастис (Hydrastis canadensis, Golden seal) представлява дребно, многогодишно растение, което принадлежи към семейство Лютикови (Ranunculaceae).

Хидрастисът достига на височина до 30 см. Растежът му е изправен, като надземните му части са покрити с власинки. Листата са големи, силно нарязани на от 5 до 7 по-големи и по-малки листни дялове, с назъбен листен ръб. Листната петура може да достигне големина до 22 см в диаметър.

Цветоносното стъбло е с дължина от 15 до 30 см. Хидрастисът развива белезникаво-зеленикави цветя, които цъфтят рано през пролетта. Състоят се от фини венчелистчета и множество тичинки.

Плодовете представляват вид ягодка, състояща се от множество червени зрънца, развиващи се в ранна есен. Съдържат от 10 до 25-30 семенца.

Основният корен на билката е с дължина около 5 см, дебелина около 1 см, груб, с възлеста структура. Оцветен е в жълто и има горчив вкус. От него водят началото си множество тънки и дълги коренчета. Те заедно с основния корен образуват коренището на растението.

Родина на хидрастиса са североизточните гористи области на САЩ и Канада. Предпочита богати горски почви или влажни ливади. Често се среща на слънчеви открити места в широколистните гори, вирее по хълмове, но с отцедливи почви.

Това растение може да се култивира и у нас, но само ако се подберат подходящи за него условия. Като такива се определят средновисоките планински ливади и селскостопански земи в покрайнините на широколистните гори в Стара планина, Родопите и други планински местности с влажни и отцедливи почви.

Използваемите части на билката са корените и коренищата й.

Лечебни свойства и приложение на хидрастис – често се използва като многофункционално средство за защита на организма. Често се употребява за стимулиране на лекарствени ефекти на други билки. При химио- и лъчетерапия, той може да се включи като помощно средство в лечението на раковото заболяване. Проучвания с хора и животни показват, че берберинът в него има потенциал да помага при лечението на мозъчни тумори, рак на кожата, рак на устните, рак на маточната шийка.

Свойства на хидрастис:

противовъзпалително; антибактериално; антитуморно;
адстрингентно; антиамебно; антисептично;
противогъбично; потогонно; жлъчегонно;
отхрачващо; хипертензивно; леко слабително;
кръвоспиращо; седативно; тонизиращо;
маточен стимулант; стимулант и лечител на храносмилателната система и жлъчката;

В изследване през 1960-та година е установено, че хидрастисът свива кръвоносните съдове и стимулира дейността на автономните нерви.

Хомеопатия – Билката е ефективна срещу редица болестотворни организми, включително Staphylococcus, Streptococcus, Chlamydia, Е. coli, Salmonella typhi, Entamoeba histolytica и много други. Бори се активно със състояние на левкопения, понижава лошия холестерол и триглицеридите, намалява кръвното налягане, подобрява състоянието на сърдечно-съдовата система.

Хидрастисът изключително добре повлиява настинка, грип, вирусни и бактериални инфекции. Укрепва кръвоносната система и подпомага процеса на кръвосъсирване. Използва се успешно при следродилно и менструално кървене. Влияе благотворно на храносмилателната система, увеличавайки секрецията и намаляйки възпалението в различните нейни отдели. Стимулира функцията на бъбреците и се използва при възпаление на дихателната система. Други органи и системи, чиято функция стимулира са далак, панкреас, дебело черво, лимфна система. В изследвания е установено, че хидрастисът активно участва в лечението на алкохолизъм.

Състояния и заболявания, при които се използва хидрастис:

микози; псориазис; екзема;
шарка; раздразнена кожа; възпалено гърло;
синузит; порязвания; ожулвания;
други видове рани; възпалени лигавици; диария.
храносмилателни разстройства; при симптоми на менопаузата; за промивки на уста, очи и тоалет;
отит – при перфорирано тъпанче не се прилага; инфектирани рани, особено със стафилококови микроорганизми;

Други заболявания, при които се употребява хидрастис: нощно изпотяване, алкохолизъм, повръщане, чернодробни заболявания, ревматични и мускулни болки, болки в очите, колит, диспепсия, запек, гастрит, пептични язви, загуба на апетит, тонзилит, гингивит, възпаление на яйчниците, левкорея. Билката много добре повлиява хронично възпаление на дебелото черво и ректума, както и при хемороиди. Прахът понякога се използва за смъркане при хрема.

Външно хидрастис се използва за лечение на акне, промивки на очите, херпес, екзема, други кожни проблеми и гнойни възпаления.

Форми на приложение на хидрастис:

настойка; отвара; капсули; мехлем;
пудра, прах; тинктура; таблетки.

Препоръчителният прием на хидрастис от билкари е в продължение на 3 седмици, с не по-малко от 2 седмици почивка след това.

Като лекарство хидрастисът се изполва още от индианците чироки. Смесено с мечешка мас те са го прилагали като средство против насекоми, при рани, болки в ушите и очите, възпаление на очите, проблеми със стомаха и черния дроб, язви. Други американски племена са пиели отвара или настройка от корена на билката при висока температура, нарушена чернодробна функция, магарешка кашлица, пневмония, сърдечни проблеми. Племена са го употребявали и с цел лечение на туберкулоза. Американските индианци, са използвали корена освен като лекарство и за получаване на жълт сок, който са използвали за оцветяване на лицата и облеклото си.

1760-та година билката е пренесена на европейския континент. През 19-ти век е регистрирана в американската фармакопея. През 20-ти век е включена като основна съставка в билково лекарство и регистрирана в Америка като асептично и адстрингентно средство.

В природата билката е на изчезване. Поради тази причина се налага култивирането й и използването й в този вид.

Внимание!

Хидрастисът не трябва да се използва по време на бременност, поради свойствата му на маточен стимулант, както и от страдащи от високо кръвно налягане. В минимални количества и под лекарски контрол трябва да се употребява от малки деца и възрастни. Сухата билка може да предизвика дразнене на видимите лигавици.

Приемът на билката във високи дози, може да доведе до постепенно понижение на способността на организма да усвоява витамини от B-групата. Консумацията на хидрастис в прясно състояние, може да предизвика развитие на язви на лигавиците. Продължителният прием на хидрастис може да доведе до появата на следните нежелани симптоми у пациента: възбудни състояния, нарушено храносмилане, халюцинации, делириум, запек, дразнене на лигавиците.

Алкалоидите – хидрастин, берберин и канадин, на които се дължи най-вече действието на хидрастиса, при прекомерен прием могат да доведат до повишаване на кръвното налягане (свиват кръвоносните съдове) и нарушение на чревната флора.

източник: medpedia.framar.bg

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук