Михаил Михайлов: 3 част – “Организации на животновъдите – Oрел, рак и щука и още кой знае какви животни” списание “Агро пари”

1

Партийната дисциплина Следващия период до 1989 г си е период на партийната дисциплина, нямало е дружества, съюзи и асоциации.
Такива е имало само при зайците, пчелите и гълъбите.

След 1944 г, както повечето читатели знаят, започва кооперирането на земята и животните. Изграждате се първите ТКЗС-та. Следвани от мощните Аграрни комплекси и накрая обединени в НАПС – Национален аграрнопромишлен съюз, което дори няколко години  изпълняваше и ролята на министерство на земеделието. Пълен абсурд е да има мощни животновъдни неправителствени организации. Все пак, за да не ни смятат за най-изостанали се даде правото на гълабари, пчелари, зайчари да създадат свои дружества.

През 1993 г вече навсякъде в нашата дейност започнаха да навлизат европейските изисквания и порядки. Това важеше с пълна сила и за животновъдството, защото именно там процесите се развиваха най-бързо, съпроводени с нови собственици на животните, с неизяснена визия за бъдещето, с голям ентусиазъм на новите фермери, които си мислеха, че морето е до колене, с липсата на достатъчна професионална подготовка на тези хора, които с право може да ги наречем „пионерите” на сегашното говедовъдство. За базата и фуражите няма да говорим, които бяха под всякаква критика.

Съвсем нормално, само за няколко години успяхме да ликвидираме комерсиалните породи овце, развъждани дотогава в България /и сега се радваме на автохтонните породи. Интересното е откъде дойдоха толкова много породи от миналото, когато тогава ги нямаше/, лошата организация за производство и използването на незнайни кочове, допълнително помогна за краха на „интелигентното” ни овцевъдство. Все пак произвеждахме годишно над 300 хил. т овче мляко – сега по статистика постъпват в предприятията около 30 хил. т годишно.

Развъждаха се и много от най-известните породи в света – като Кавказка, Цигайска, Асканииска, Северокавказка, Меринофлайш и разбира се нашите родни породи – Тракийска тънкорунна, Карнобатска тънкорунна, Старозагорска, Черноглава плевенска, Българският цигай в двете му разновидности и още много други. Сега тези, които са оцелели, са в списъка на изчезващите породи.

Все пак, макар и нескромно /защото бях селекционер по овцевъдство на Новозагорски район/ще спомена какво получавахме от една овца. В село Съдиево до гр. Нова Загора се отглеждаше най-високопродуктивното стадо от 1000 бр. овце-майки за всички времена в България, от породата Тракийска тънкорунна. Вероятно много няма да повярват, че тези резултати са истина, но това е факт. Присъствал съм на всички контроли, а много често там са присъствали и сегашните професори по овцевъдство Радослав Славов и Димитър Панайотов.
Средно живо тегло на овцете майки над 80 кг, ср. вълнодайност- 10-11 кг, млечност 50-55 л мляко от овца предадено на мандрата, 145-155 опазени агнета от 100 овце майки.
От женските шилета нормално беше да се получат по 13-14 кг вълна, а от кочлетата над 16 кг. вълна и от кочовете над 18 кг с отлично качество 64-70 и рандеман 44-45%.
Всяка година се произвеждаха над 120 бр. кочлета и продаваха над 200 женски агнета за разплод, включително за Полша, откъдето за седем шилета се получаваше една бременна юница. В говедовъдството нещата стоят малко по-добре и то благодарение на изкуственото осеменяване, ако я нямаше тази технология визията на говедовъдството щеше да бъде същата, както в овцевъдството.

Новите организации на животновъдите

След обучението което ни беше проведено в края на 1993 г трябваше да започнем работа по създаване на първата организация на животновъдите. Просто беше казано на тогава управляващите, че в едно съвременно управление гласът на фермера трябва да има чуваемост и да се съобразяват с него. Така че, веднага излязоха нареждания да започнем подготовка за създаване на организации. Спомням си когато дойде първия емисар от Съюза на немските животновъди и ми каза – “Вашите управляващи май не са добре, самите те искат да се създадат работещи организации на фермерите, те знаят ли какво ги чака, като проходите”.

Все пак добре е за управляващите, че животновъдните организации все още прохождат повече от двадесет години, и управляващите не знаят какво ги чака, дори и не усещат.

Взема се решение първата говедовъдна организация да се създаде в гр. Сливен и да се кръсти Съюз на говедовъдите от Бургаска област. Защо в Сливен – за него време това беше съвсем нормално.
В Сливен работеше един от най-големите селекционни центрове не само в България и Балканите, но и в Европа. Материалната база за него време беше отлична. Разполагаше се със зали, хотел, техника. Самият Селекционен център беше обединил много дейности – водене на селекцията в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и пчеларството.
В Станцията за изкуствено осеменяване имаше 140 бика и производството беше над 10 000 дози от бик годишно, и производство по-голямо /в пари/ от ЗММ Сливен. Имаше малка Станция за изкуствено осеменяване на свине, депо за предварителна преценка на младите бичета за разплод /годишно се отглеждаха над 30 бичета/, школа за доячи, школа за техник осеменители, една от двете генбанки на България, в която се съхраняваха над 5 милиона дози, пазар за животни, и по него време започна реализацията на проекта за млечна лаборатория и окачествяване на млякото, която обслужваше цяла Южна България.

Дребните животни също имаха приоритет – имаше малка зайцеферма, само за производство на разплоден материал и малка козеферма за производство на пръчлета от ББМ коза. По него време изпълнявах длъжността директор на това предприятие и един от гостите /немец/ ми каза:
– Ами вие сте постигнали това към което ние се стремим.
Тогава селекцията, лабораториите, търговията и осеменяването в Германия бяха различни предприятия. Сега пък стана обратното, там не само се обединиха в рамките на една провинция, но сега се обединяват и по две -три провинции. Ние пък си се делим, както си искаме – и направо и назад , наляво и надясно, за да достигнем близо сто организации в страната, които защитават интересите на животновъдите.

В началото на 1994 г в гр. Сливен бе основан първия за страната говедовъден съюз. В чест на истината той беше подкрепен изцяло от фермерите на Сливен, Бургас и Ямбол. За Председател бе избран Димитър Шейредов от гр. Кермен, който отглеждаше 15 крави. Основната работа на Съюза беше по отношение обучение на своите членове и подпомагане за откриване на стопанствата на новите фермери.

След две години се проведе грандиозен празник на говедовъдите по случай 40 години от откриване СИО в Сливен. Съюзът участва активно, организира стотици фермери да посетят изложението и пред очите на поне 1000 присъстващи, в продължение на два дни дефилираха над 120 бика. Тези две години, обаче бяха достатъчни да бъдем обединени и бургаските животновъди решиха през 1997 г да направят нов Съюз на животновъдите. Тогава имаше двама много влиятелни животновъди от Бургас – академик Тагавов, който отглеждаше свине и овце и г-н Гюзелев, които имаше крави и развиваше зеленчукопроизводство.
Трудно беше да се избере председател от тях двамата, и на събранието ми предложиха да стана аз. Стана обаче един фермер и ме попита – “Вие сте държавен служител, ако се наложи да излезем на барикадите вие от коя страна ще застанете”. Труден отговор, но все пак станах председател на този Съюз за една година, докато сложихме истински фермер за такъв. Действията обаче пак се свеждаха до ограмотяване и решаване на дребни проблеми на местно ниво.

През този период направихме и първия Съюз на зайцевъдите със седалище в Плевен, но учредяването беше в Сливен. Там също не се получи нищо, защото ръководителите подходиха комерчески към своите членове, направиха кланица, и изкупуваха зайците на своите членове, както се казва за без пари.

Истински бум настана по отношение формиране на браншови организации след 2000 г. Започваха преговорите за приемането ни в ЕО и трябваше да имаме такива организации. Започна се от Млечния борд и след това се създадоха поне още  20 регионални асоциации на животновъдите и десетина национални. В резултат на това в момента нямаме силна и единна говедовъдна браншова организация.
Преди няколко години се водеха преговори между овцевъди и говедовъди за обединение. Не се получи. Биволовъдите искат да са самостоятелни, както свиневъдите и птицевъдите. Вероятно това ще продължава и занапред, като към орала, рака и щуката ще прибавим още някое животно.

Кооперация-вече не е лоша дума

Както става в приказките, независимо от критиките които казах за сегашните организации на животновъдите се роди една кооперация в Сливен носеща името „ Кооператив, Фермери и Геномика” . Кооператива е създаден, без да се участва в програми, без държавно финансиране, без протекции. Интересното е, каква ще е равносметката на тези кооперативи, работещи под козирката на програмите и финансирането. Какво са направили за своите членове, колко са увеличили производството и материалните си активи.

Равносметката на КФГ обаче я има. Както казахме 25 фермера, 2 склада за съхранение на консумативите. Трети склад правят хората, защото първите два се оказват след известно време малки. Сега складовата площ е с 400 кв.м площ.
Щом имаш склад трябва да имаш и транспорт. Колите вече са две и при заявка за консумативи, те се доставят веднага по фермите.
Всичко, което се доставя до фермата, идва с пълните указания за използване. Освен това, към кооператива има и специалист, който заедно с фермерите работи по дажбите, разяснява начините на изхранване или приготвяне на определения фураж. Всеки месец се прави корекция на дажбите и резултатите не закъсняват.

Разбрахме, че фермата на г-н Маслинков от с. Желю войвода обл. Сливен, за една година от 22 кг дневна млечност, вече е на 32 кг. Ясно е, че освен храненето, новата генетика започва да си казва думата. Специалистите на Геномика по отношение на профилактика на копитата и гинекологията, също са винаги на разположение.
В склада на кооператива има около двадесетина артикула, като най вече хранителни добавки. Може би хит е сухото мляко, което е от най-висок клас и с най-голяма усвояемост от телетата.
Продуктите са внос от Германия, Холандия и Франция. Обикновено нов продукт се появява след подробно разучаване, опитно използване и тогава се рекламира пред фермерите. Това ни разказа временния ръководител на Кооператива – д-р Григоров:– – Затова и често ходим с фермери по изложения. Например миналата година открихме на едно изложение пастата за копитата. Сега се използва масово. Такъв е случая и с сухото мляко. Най-напред проверяваме и след това „стреляме“ – разбирайте купуваме. При нас има железни правила. Фермера получил стока, трябва до 21 ден да я заплати. Който не ще да спазва нашите правила,  си отива. Вероятно скоро ще изключим наш член, който закъснява с плащанията.

Много пъти съм гледал програмите за организациите. Например тази, за млечния сектор. Свежда се до общо предаване на млякото. Ами ние не знаем още как да го произвеждаме, как да го направим по-качествено и рентабилно и отиваме направо на савака. Няма да стане, както си мисли някой.Ще има организации на производители, а няма а има продукция. Нещо не се връзва нали.Знам, че ще ме попитате за печалбата. Ами на практика, тя остава във фермерите, още като си платят продуктите. Нали имат добри отстъпки. Е, ще остане и нещо за банкет, такъв е реда при тези, които са постигнали нещо, тогава винаги има и за банкет. И нещо за накрая, но не маловажно – има скептици, който скептично пита дали сме пирамида, нашият отговор е – няма да я направим голяма колкото Хеопсовата, но ще бъде достатъчно голяма, за  да приюти много фермери.
Автор: Михаил Михайлов

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук