2 част: Хранене на бременни, високо млечни и месодайни овце

0

Автор: Проф. Трифон Дарджонов

ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕТО НА ОВЦЕ С ВИСОКА МЛЕЧНОСТ

Получаването на 400-500 кг дойна млечност от овцете, не може да стане с познатите традиционни методи на хранене.
В това се убедихме през 80-те години на миналия век, когато започнахме да правим млечно овцевъдство. Определено мога да заявя, че възприетите схеми за кръстосване, с млечни породи бяха добри, но не се получиха добри резултати, преди всичко, поради запазване традициите в храненето на овцете. В случаи, когато надоявахме по 100-150 кг мляко считахме, че това е вече млечно овцевъдство.

Храненето се оказа задържащия фактор за постигане на по-висока млечност. Кои елементи от храненето бяха и остават да бъдат задържащи фактори за постигането на желаната млечност при овцете?

Първо, това е ниското качество на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажа през зимата (особено неблагоприятно влияят ниско качествените фуражи през зимата, когато е началото на лактацията). За достигане на 500 кг лактационна млечност, овцата през първите два месеца след агненето следва да дава 3.5 кг съответно 3.0 кг млечност. За целта една овца с 65 кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3.0 следва да поеме дневно 3.40 съответно 3.05 кръмни единици за мляко (КЕМ).
За да може да се състави физиологически издържана дажба, концентрираните фуражи не трябва да превишават 2.0 кг дневно (2.30 КЕМ). При това условие, овцата следва да поеме от обемистите фуражи не по-малко от 1.10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1.25 кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни само от сено прибрано между напъпването и началото на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Сеното трябва да е изсушено без оронване на листата и със запазен зелен цвят. Силажът следва да е прибран във фаза млечно-восъчна до восъчна зрелост и да е много добре наситен (при настройка на теоретическа дължина на режещия апарат 4.5 милиметра при добро наточване на ножовете).
Когато обемистите фуражи не са с желаното качество, овцете не могат да поемат нужното количество основна дажба (ОД).
Тъй като по физиологически причини на преживното животно не трябва да се дава повече от определеното количество концентрати, при ниско качествени обемисти фуражи овцете не си дояждат и ползват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3.0 кг дневно, и да се ползват от резервите не повече от 0.5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 38-40 кг мляко за два месеца, получени от телесните резерви.

Естествено, че овцата може да загуби и повече от живото си тегло в първите два месеца, но това вече ще има отрицателно отражение върху бъдещата млечност.Това е, което се случва най-често при нашите условия и традиции в храненето.

Второ, това е недостатъчното количество концентрирани фуражи, с които изхранваме млечните овце. Това има още по-негативно, влияние когато става при изхранване на ниско качествени обемисти фуражи, както се случва най-често у нас. Обикновено се счита, че 1.0 или 1.5 кг концентрати са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене.
За да се осъществи безпроблемно изхранване на 2.0 кг концентрати, овцете следва при агненето да са привикнали вече да поемат 0.5 кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното повишаване с по 0.2 кг дневно докато се достигнат 2.0 кг концентрати.
Овцете показали на първата контрола над 2.5 кг млечност, следва да се отделят в отделна група и да получат 2.0 кг концентрати, които да им се поднасят най-малко на три пъти, смесени с малко смляно сено, за да се поема по-бавно. Овцете с 2.0-2.5 кг млечност се отделят в друга група, и получават 1.5 кг концентрат, а всички останали под 2.0 кг млечност получават по 1.0 кг концентрати.
Това по-високо ниво на хранете се поддържа до края на втория месец, след което вече концентратите се дават според нормите. Най-добре е зърнените фуражи да се изхранват като цяло зърно и най-много леко начупени на дробилка със сито с отвори 10 милиметра диаметър.

Трети, най-често срещан недостатък е липсата или малкото количество на изхранваният протеин в дажбата.
Трябва да запомним, че млечните овце се нуждаят от най-много протеин на една изхранена кръмна единица, ако ги сравним с кравите козите и биволиците.

Докато при кравите и козите на 1.0 КЕМ в продуктивната дажба е нужен 104 г протеин смилаем в червата (ПСЧ) и 160 г суров протеин (СП), при овцете е нужен 122 г ПСЧ и 19.0 – 21.0 % СП. Недостига на протеин в дажбите на млечните овце е най-честата причина да не се проявят наследствените заложби на отглежданите млечни кръстоски. След като направих изчисления на дажбите по новата система за белтъчно хранене на преживните разработена от проф. Н.Тодоров, се получиха дажби за високо млечни овце, които нашите специалисти трудно могат да си представят. Концентратната част на дажбата при млечност 2 кг. и повече се състои изключително от шрот.
Виж дажбите в таблица 3.

Таблица 3. Балансирани дажби за млечни овце при 5 нива на млечност

Данните показват, че при млечност над 1.5 кг при всички дажби, шротът доминира като съставка, а при някои дажби представлява единствената съставка на концентратите. С тези данни следва да свикнат нашите овцевъди които искат да създават високо млечно овцевъдство. Досега ние сме боравили с млечност 1,0-1,5 кг, при която при ползване на шрот от 39 % СП, той може да представлява 25-30 % т.е. може да се използват комбинирани фуражи.
При млечност над тази, вече става невъзможно протеиновите нужди за високо млечност овце да се покриват с произвежданите комбинирани фуражи. За да се добие представа за лактационната крива по месеци, при високо млечните овце е приложена таблица 2. (част 1).
Данните са заимствувани от наши и на сътрудници проучване в ИЖ Костинброд от 1983 г извършено върху 282 нормални лактации при Източно фризийската порода и 841 лактации от Плевенска черноглава порода, публикувано в сп. Животновъдни науки №1,от 1984 г

Таблица 4. Средно дневна млечност по месеци на лактация в кг

Таблица 5.Нормативи за хранене през оборния период (200 дни)
Като са използвани данните от таблица 3 и таблица 4. са направени изчисления за необходимите фуражи за оборния период от 200 дни при четири зимни дажби за лактационна млечност от 365 кг, която е приета за средно висока при високо млечните овце.

За последните 45 дни от бременността са използвани следните средни дажби:
При 1. ОД ливадно сено 1.5 кг, зърнена смес 0,2 кг и шрот 0,3 кг, при
2. ОД съответно ливадно сено 1,0 кг, люцерново сено 0,5 кг, зърнена смес 0,3 кг и шрот 0,2 кг, при
3.ОД и 4. ОД дажбите са както при първа ОД.

За да приведем нормативите към друга млечност освен посочената 365 кг за оборния период, следва да коригираме само концентратите. Основната дажба остава същата, а се променят концентратите и то за по-високата млечност – само шрота.

При високата млечност – 438 кг за лактация, слънчогледовия шрот (30%) следва да се повиши с 45 кг за оборния период. На практика за по-висока млечност през оборния период. се полагат по 0,9 кг шрот за всеки килограм мляко в повече. Концентратната дажба на кг мляко фактически малко се завишава, защото дадените в повече концентрати при по-високата млечност изместят част от основната дажба. За летния период е предвидено лактацията да продължи при ползване на зелена маса, като паша или на ясла.
За летния период от 165 дни това прави 1250 кг зелена маса плюс 10 кг зърнена смес и 12 кг шрот за добавка към зелената маса до приключване на лактацията и 12 кг зърно по време на заплождането (флъшинга).

За да бъдат валидни нормативите за концентратите е задължително качеството на обемистите фуражи да бъде такова каквото е заложено в таблица 1. (част 1) т.е ливадното и люцерновото сено да бъдат прибрани в началото на цъфтеж, а силажът да бъде във восъчна зрелост добре наситнен с частички не по-едри от 8 милиметра. Шротът е предвиден със качество 30 % СП.
Ако разполагаме с друг шрот, с по-високо качество, се налага да бъдат направени преизчисления.

Идея за това може да ни даде следният пример. Ако шротът е с 35% СП посоченото количество в норматива се намалява като се умножи по 0,91, а количеството на зърнената смес се повишава със същите килограми, които сторнираме от шрота. Това наистина е груба сметка, но достатъчно ориентира. При шрот с 39 % СП умножаваме с 0,85 данните от таблица 3.
Използването на шрот с 25 % СП при високо млечни овце е нежелателно понеже той не може да набави необходимия протеин за високо млечни овце. Посочените данни за балансиране на дажби за висок млечни овце, обръщат вниманието ни към качеството на слънчогледовия шрот.
Следователно не е важно само да кажем, че използваме шрот, а важно е да знаем какво е качеството му. За целта ние като потребители сме в правото си да изискваме от производителите на слънчогледов шрот да дават документ за качество.

За сведение ще посоча какви са новите данни за състава на слънчогледовия шрот и експелера според таблиците съставени от проф. Н. Тодоров 2004 г.

Таблица 6.Съдържание в 1 кг фураж

Следва продължение….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук