1 част: Хранене на бременни, високо млечни и месодайни овце

0

 Автор: Проф.Трифон Дарджонов

ОСОБЕНОСТИ В ХРАНЕНЕТО НА БРЕМЕННИТЕ ОВЦЕ

Интересът към храненето на бременните овце се обуславя от някои изисквания, неспазването на които води до аборти, неблагополучия при раждането на агнетата, заболявания след агненето, и понижена млечност в този период.
Това се отразява отрицателно върху развитието на агнетата и върху общата млечна продуктивност, т.е върху успехите на цялата дейност от отглеждането на овцете, което важи за всички направления – и млечно, и месодайно, и тънкорунно, и грубовълнести овце.
По-чувствителни са първите две, особено когато месодайното е многоплодно. За да стартира бременност, следва да имаме заплождане, което е по-успешно, когато се предшества от предварителна подготовка, целта на която е оценката на телесното състояние (ОТС) да достигне 3.0-3.5 бала (средно охранени).

Около 20-30 дни преди осеменяването храненето се повишава. Това става най-често чрез преместване на овцете на специално запазени по-високо продуктивни пасища или чрез включване в дажбата подхранване с около 0.3 кг зърнен фураж.
Това повишено хранене преди осеменяването се нарича “флъшинг” и се отразява много благоприятно, както върху процента на заплодяемост, така и върху повишаване процента на близнаците. Следователно, то е особено важно при овцете от месодайното направление.

Ако осеменяването е през оборен период, преди и след осеменяването, следва да се вземат мерки за подсигуряване на каротин, чрез хубаво сено със запазен зелен цвят или витаминен премикс около 5-7 г на овца.
След заплождането, ако овцете са в желаното телесно състояние (3.0-3.5 бала) храненето остава на същото ниво каквото е било преди “флъшинга”. Ако е по-ниско, храненето се повишава с оглед възможно по-скоро да достигне желаното равнище. При агненето, овцете следва да са с ОТС 3.5-4.0 бала.
Тъй като у нас най-често заплождането ставаше и още продължава да става при по-ниско ОТС, овцете през ранната есен се пускат в освободени от царевица, слънчоглед или други култури ниви, където намират наред с тревата и доста зърно, телесното им състояние при хубави есени се  подобрява много бързо.
Наблюдавал съм в много случаи ОТС достига над 4.0, дори 4.5-5.0, т.е. до затлъстяване. Това се отразява много неблагоприятно на агненето. Затлъстелите овце, към края на бременността имат по-нисък апетит и при повишените енергийни нужди, изпадат в енергиен глад, поради което разграждат усилено мазнини. При недостиг на захари в дажбата (поради ниското поемане на фуражи) се появява обменното заболяване кетоза.

Споделям този случай, понеже съм имал възможността да го наблюдавам още през 80-те години. Стада, ползващи кооперативните блокове от царевица, затлъстяваха толкова, че агненето по-късно протичаше крайно лошо. Трудни раждания, дори смъртни случаи при овцете бяха много често явление. От личен опит се убедих, че агненето следва да става при охраненост най-много 4.0 бала (добре охранени) и, че специалистите и стопаните следва да владеят добре скалата за оценка на телесното състояние (ОТС) и да следят строго за нейното спазване.
Това бяха неудачите наблюдавани, когато агненето става в края на ноември-декември.

Иначе агненето през ноември-декември предлага много повече предимства отколкото, агненето през февруари-март, каквато беше старата наша практика. Постепенно, в ТКЗС агненето беше изместено към края на есента. Съображенията за тази промяна бяха преди всичко храненето. Когато овцете се агнят през февруари-март фуражните ресурси в ТКЗС свършваха или качеството им беше такова, че доставяните хранителни вещества не достигаха за изхранване на плода и блъскането пред яслите за повече фураж, предизвикваше много чести аборти.

Тук нямам предвид абортите, причинени от изхранването с некачествени, плесенясали фуражи, което беше често явление в ТКЗС.
Изтъквам тази история, за да си обясним избора на най-благоприятния сезон за агнене по времето на колективните стопанства. Тук ще изясним точно какви са нуждите през последните два месеца на бременността, защото фактически те се оказват решаващи за успешното агнене и бъдещата млечност.
Ако сме готови да предоставим нужните фуражи (енергия, протеин, минерални вещества, и витамини) тогава няма проблеми агненето да се измести, тогава когато е най-благоприятен пазара за агнетата (да имаме и коледни и великденски агнета, млякото да се получава кръглогодишно, ипрочее). Научното знание за хранителните нужди ще ни направи независими от сезона.

Хранителните нужди на овцете през последните 6 седмици от бременността, които са решаващи за успеха, са дадени по-горе в таблица 1, изготвена по нормите препоръчани от Тодоров и Дарджонов 1997 г. (Период А, отговаря на 6 седмици предиагненето, период Б – на 4 седмици преди агненето и период В – на 2 седмици).
Посочените тук стойности се прибавят към поддържащото хранене (първия ред). Съзнателно тук давам нормите в този вид, за да се илюстрира нарастването на нуждите с приближаване на раждането и да се види разликата между овцете, които ще родят едно или две агнета. Като се спазват посочените норми, са разработени балансирани дажби от най-често срещани наши фуражи.

Дажбите са за овце с очаквано близнене 50 % и са посочени в таблица 2

Коментарът на предложените дажби ще започнем с подчертаване на факта, чеосновната дажба (ОД) се залага практически в еднакви количества и в трите периода(А, Б и В). Фактически, през периода В, преди агненето, приемането на обемисти фуражи се намалява.
При изчислението на добавката от концентрати ние сме взели под внимание този факт и концентратите са завишени съответно. Това намаление обаче не е отбелязано, защото сме спазили принципа обемистите фуражи да се залага винаги малко повече, за да се гарантира максималното им поемане.

Втората бележка, която бих искал да изтъкна, е качеството на използваните обемисти фуражи. При изчисленията са взети данните за качествено ливадно и люцерново сено (прибрани в началото на цъфтежа), царевичният силаж е прибран във восъчна зрелост и добре наситнен.
Царевичакът е добре съхранен без следи от плесени, зелената трева е също в началото на цъфтеж. Изтъквам този факт, за да се правят корекции, когато качеството и по-ниско. И тъй като е взето предвид високата консумация на ОД, то корекциите не могат да се правят, чрез повишаване количеството на обемистите фуражи, е единствено чрез добавка на зърнен, фураж или слънчогледов шрот.

Третото обяснение се отнася за главата на колона 2. Отбелязаното като “зърно”, се разбира ечемик, пшеница, или царевица смляна с кочаните, а шротът е изчислен като слънчогледов шрот от средно качество (37 % суров протеин).

Следващото пояснение се отнася за възприетото живо тегло 60 кг. Ако овцете са по-тежки или по-леки (като породен белег) поддържащото хранене, а от там и конкретните дажби по периоди, следва да се коригират.
За всеки 10 кг по-тежки овце се добавя към нормата 0.10 КЕМ, 7 г ПСЧ. За 10 кг по-леки се намалява приблизително същото количество хранителни вещества.
На практика това се постига чрез промяна в количеството на зърнения фураж с около 0.1 кг дневно. Последното пояснение се отнася за степента на охраненост.

Предложените дажби са валидни, само ако овцете към разглеждания период са достигнали охраненост над средна – 3.5 бала. Повишаването на охранеността до това ниво във всички случаи е трябвало да стане до 45-тия ден до агненето, за да може 45 дена преди агненето да се храни само за развитието на плода. Ако все пак, желаната степенна охраненост 3.5 бала, не е достигната, тя спешно следва да се коригира.
Ако охранеността, 45 дена преди агненето е 3.0 бала, за да се достигне охраненост 3.5 бала при агненето, за 30 дни към предложените дажби, следва да се прибавя ежедевно на овца по 0.50 кг зърнен фураж. (За 30 дни овцата, за да повиши ОТС от 3.0 на 3.5 бала, следва да повиши живото си тегло около 4.0 кг. За всеки 1.0 кг прираст при тази охраненост са нужни 4.6 КЕМ и 163 г ПСЧ (общо за 4.0 кг прираст – 18.4 КЕМ и 652 г )

 За 30 дена следва да се добавят към така изчислените дажби ежедневно по 0.60 КЕМ и 22 г ПСЧ. Това се покрива с около 0.5 кг зърно.)

В заключение ще формулираме следните правила за храненето на овцете през бременнияг период: Заплождането да става при охраненост 3.0-3.5 бала. Следващият период, до 6 седмици преди агненето да се поддържа умерено хранене на ниво около 1.0-1.10 КЕМ и 60-65 г ПСЧ, което на практика може да става само с обемисти фуражи (зелена маса,сено, силаж).

В периода 45 дена до агненето да се спазват условията описани в таблица 1 и 2 . Само в случаите, когато желаната охраненост не е достигната, да се добавят допълнително концентрати според степента на изоставане в ОТС. В яслите да има редовно каменна сол за близане.

Следва продължение…….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук