1 част: Димитър Куртев – овцевъдът от Сливен

1
Съвсем скоро публикувахме статията

Породи овце: Dorper & White Dorper Breed

Написахме нещо за тази порода, защото на  Националното изложение в Сливен в края на септември, правеше впечатление един от овцевъдните боксове, в които наперено се разхождаха млади животни  от тази

2 част: Димитър Куртев – козевъда от Сливен

 порода. Собственика – фермерът Димитър Куртев, търпеливо и подробно разказваше историята на фермата си и на тази рядко срещана порода у нас на посетители и колеги.

Трябва да се знае, че човека не членува, поне засега – в развъдна организация. За породата Дорпер, нямаме асоциация и вероятно още тази година той ще подаде документи да бъде контролиран от Изпълнителната агенция – както е по Закон. Известно време е членувал в асоциацията на ББМ коза, но е останал разочарован от неизпълнение на нещо, което му е било обещано от асоциацията и напуснал „редиците и”. Независимо, че събра много хора около бокса с Дорпера, г-н Куртев не беше отличен от организаторите, защото не е член на асоциация. Въпросът е доста спорен, но нека бъдещето да го решава.

Озовахме се на фермата на Димитър. Намира се на няколко километра от Сливен. Преди години там се отглеждаше известното Кавказко стадо, от което се произвеждаха над 100 бр разплодни кочове всяка година. Сега, два от оборите за по 250 бр са собственост на Димитър Куртев. В родното си село – Тополчане, което е на 5-6 километра, той има още два обор или като  ги нарича “летен лагер” и животните са там на свобода по цял ден, а и тревата е бол, – казва фермера.

Овцевъдство без проблеми няма. При него проблема е масираното присъствие на кърлежи. След няколко жертви – обикновено, както винаги се получава,  най-добрите екземпляри – и след консултация с ветеринарен лекар, човека си е направил стационарна къпалня за овцете и си ги къпи когато си иска, всичко е отработено, няма човешки труд, овцете си вървят сами, минават под душовете и отиват на слънце.. Има и яма за къпане, но за там са необходими работници.
Работниците – един от най-важните фактори в момента. Не един и двама фермери са закачали гегата на пирона, заради помощният персонал.
Овцете и козите се отглеждат от Димитър, жена му и още една жена от семейството. По някой път се налага да вземе пастир или помощен работник.
Пристигайки във фермата, видяхме Димитър да приковава покрива на един навес,  да подобри завета за животните. Все пак става дума за Сливен. Има и трактор и с това свършваме с механизацията. Е, не трябва да забравяме  няколко заградени парцела с електропастир и трактора с гребло.

Животните: във фермата се отглеждат 160 бр овце-майки и над 200 бр кози-майки. Забравихме да кажем, че Димитър си е потомствен животновъд. Още от дете е между животните, защото семейството е работело в животновъдството. В новото време, отива да поработи в чужбина и след, като спечелил нещо, се връща в родния край и си дава парите за базата и първите животни.
– “Кога ще спечеля да си ги върна незная – казва той, но няма отказване”.

Историята за повечето фермери през последните години е една и съща. С парите купува овце, каквито се предлагат в района. През първата година, след като прекарва доста време пред компютъра  в разговори с колеги и най-вече  овцевъди, за обмяна на мнение и взаимопомощ.
Много скоро се сблъсква с ниските цени на овчето мляко и решава – овцете ми ще бъдат направление за месо. Купува първият коч от породата Мутон Шароле. След това разбира, че в Айтоско, един швейцарец има овце от породата Дорпер и тръгва по следите на породата. Успява да купи два коча. След това още 40 бр. уж бременни овце от Мутон Шароле. Оказват се едва 15 са заплодени. Намира и агнета с бащи и майки от Дорпера, стигнали до Странджата. Започва да работи с кочовете Дорпер.  Наблюдава задълбочено, какво се случва с агнетата, да следи прираста и плодовитостта. Разказа ни за своите наблюдения. Всъщност разказа ни това, което класиците селекционери са констатирали отдавна.

– „Първото поколение кръстоски Мутон Шароле е много силно. Нали има хетерозисен ефект. След като кръстосам тези кръстоски с Дорпера, агнетата ми харесват още повече. Продължавам с Дорпера, няма проблем до 3-4-то поколение. След това идва разпадането – изскачат рога, не ми харесва екстериора и др. Ясно ми е, че увеличавам инбридинга. Затова вчера, говорих с един немски фермер, развъждащ тази порода и тръгвам да купя един коч и две мъжки шилета. За парите няма да ти казвам, колко са, че ще си помислиш, че съм много богат. Оформя се едно число в евро с четири цифри и първата цифра не е единица – дава ми жокер Димитър. Но тази порода ми е хоби. Не знам дали друг я развъжда в България и искам не да спасяваме породата, а да я развиваме.”

Помолихме Димитър да каже нещо за икономиката във фермата.
– “Нали виждате, все още изграждаме фермата, стадото, процесите на управление. Въобще много работа има докато стигна до истинската икономика. Определено се отказах от млечното овцевъдство. По-голяма отрепия от него няма. За цената на млякото е ясно, че е минимална. Освен това, плащанията не са редовни, а на изчакване.
При месодайните е друго. Наблягаме да опазим агнетата, да нахраним добре майките, не съм ги лишил от фураж дори и когато има много паша. Вечер, като се прибират хранилките им са заредени с него. Смеската си я приготвям по собствена, опитана и доказала се в практиката рецепта.
Цената, през тази година, някои колеги казват, че е била ниска, но и на тези 6 лева на килограм съм доволен. Все пак, при комшиите, цената беше по-ниска от нашата.
По селекцията, сега започвам. Искам да типизирам стадото. Да намеря постоянни клиенти, заслужава си да дадат повече парички за да вкусят печено агнешко от Южна Африка, приготвено по българска рецепта.
Обръщам се към вашите читатели, ако има други колеги, които развъждат тази порода да се свържат с мен и да се опитаме заедно да направим нещо за породата.”

Овцевъд & Козевъд

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд !

 

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук