АНАЛИЗ: Брой на козите

2

Анализират се данните от последния Доклад на Агро статистика по отношение броят на селскостопанските животни през 2017 г и 2018 г към 01.11.

Броят на козите в края на 2018 г е увеличен с 14 767 бр от всички категории или 5.7% в повече от 2017 г., общият брой на козите  в края на 2018 г е 271 700.  Броят на козите-майки също е увеличен с 4.7 % за да достигне до 231 200 бр.

Притеснително малък е броя на заплодените млади кози. Едва 8631 бр. Веднъж по- малък от предната година, с над 300 бр и второ – не осигуряващ никакъв ремонт на стадата. Ако тези цифри са верни, това означава намаление на козите през следващите години. Това ще е така, защото има оставени за доотглеждане едва 23 316 ярета. Дори и всичките догодина да влязат в основно стадо, те ще го подменят едва с 10%, което е крайно недостатъчно.

 Броят на пръчовете 8717 /включително и младите/  и те съвсем нормално могат да заплодят наличните овце, защото се падат средно по 27 бр кози  на пръч. Друг е въпроса за произхода, генетиката и състоянието на пръчовете. Интересното е, че именно пръчовете са половин стадо, предавайки своите качества, а за тях не се получават никаква субсидия.

В момента съществуват 12 100 бр козевъдни стопанства, като техния брой се е намалил само за една година с 17.1%. Средният брой отглеждани кози в стадо е 23 бр.

Най-много са стопанствата в които се отглеждат до 9 овце-майки – 8747 бр.. Но техния брой просто се топи. Само за една година тези стопанства са намалели с над 1700 бр.

Единствено има увеличение и то с над 49% на козеферми отглеждащи над 100 кози и техният брой вече е 803. В тези ферми се отглеждат повече от половината кози на България. Във фермите отглеждащи до 20 бр кози, до 60 и до 100 бр имат намаление, средно със 17%, но една част от тези ферми и то немалък, са преминали в категорията отглеждащи на 100 кози.

Най-голям брой кози се отглеждат в Югозападен  район – 71 889 бр кози, отглеждани в 4067 стопанства. Следват Южен централен и  Югоизточен район.  Най-малко кози се отглеждат в Североизточен район – само 23 581 бр.

От наличните 231 200 бр кози-майки е получено 43 137 т козе мляко.
По отношение на млякото, отчетената цифра не е лоша. Дори е много добра. Пада се по 187 кг мляко от коза. Но в млекопреработвателните предприятия са влезли едва 8827 т козе мляко, което означава 38к г от коза, на практика доказано мляко. Въпросът е,  къде са отишли останалите 34 310 т. мляко. Съгласно изискванията, това мляко може да се консумира само от фермерите. Сметнете сами, колко  козе мляко се е изпило във всяка една ферма. Аналагични са и цифрите за закланите животни. Заклани са официално едва 149 000 бр кози от всички категории. Губят се някъде поне 70 000 бр заклани кози и агнета.

Изводите:

  • Добра година за козевъдството. Нямаше напрежение по отношение реализацията и цените. Фактът, че се увеличава броят на отглежданите кози говори, че икономиката на отрасъла засега задоволява козевъдите.

Веднага: да се реши въпроса с изкупните цени на козето мляко. Наистина са най-ниски у нас от ЕО. Едва ли фермерските пазари и производството на сирене по фермите ще реши въпросите с цената на козето млякото.

  • Не е решен въпросът с ремонта на стадата. Ако тези цифри относно младите животни са верни, то след няколко години ще има голямо намаление на животните в основно стадо. Също така намаляващите млади животни не могат да донесат новата генетика достатъчна за популацията.

Веднага : да се оставя достатъчно ремонт на стадата. Играта с номерата да приключи, повече грижи за младите разплодни животни.

  • Броят на пръчовете е достатъчен. Тук въпросът е, тези пръчове отговарят ли на изискванията на развъдните програми, имат ли селекционния капацитет да подобряват породите.

Веднага: изследване на пръчовете след случната кампания и отстраняване на болните. Допускане в стадата само на проверени пръчове. Геномните анализи да станат приоритетни. Получаване субсидии за мъжки разплодник.

  • Продукцията. Направо е смешно с тези малко над 8 000 т мляко влязло в мандрите. Все пак говорим за млечно направление кози. Такова ли е то с тези 38 кг мляко от коза. По същият начин стой и реализацията на яретата.
  • Веднага: доколкото знаем НОКА разработва концепция за малките мандри, доилни зали и малки кланици.

 Овцевъд & Козевъд

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд !

2 КОМЕНТАРИ

  1. Ще продължават да се губят бройки заклани ярета на статистиците след като НИТО ЕДНА КЛАНИЦА НЕ ИЗКУПУВА ярета. Съответно фермерите няма как да докажат продадено за месо животно без официална кланица която да го купи. Оделно че статистиката на МЗХГ работи по доста странен начин члрез интервюта по телефона, на които фермера може да каже каквито си иска данни. Защо статистиците не черпят информация от Ветер. система на БАБХ и другите системи на МЗХГ е мистерия.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук