Породата Южнобългарски коридел

0

Предполагаме, че на нашите читатели е ясно, че тази порода овце вече не съществува. За нея можем да научим по старите учебници по овцевъдство, уикипедиата и някоя стара снимка от изложения отпреди 20 години. Породата е създадена през осемдесетте години на миналия век. По това време овцевъдството ни е на върха си с близо 10 млн. овце, над 330 000 т производство на овче мляко и над 35 000 т вълна. Агнетата е ясно, че са били колкото овцете. При такава ситуация е нормално да се създават нови породи със специфична продукция.

Породата е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване на мести породи овце в полупланинските и някой равнини райони от Южна България – най-вече Ямболски район,  първо с кочове от тънкорунни породи, а след това с кочове от породите Севернокавказка овца и Коридел. При породообразуването в някои стада получените женски кръстоски са заплождани с кочове от породите Линкълн и Ромни-марш. По-рядко са заплождани и от кочове от немската порода Мерино лонгвале. Призната е за порода през 1992 г.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 78 индивида, днес е нула.

Факти от създаването на породата ще ви представим от спомените на някои от създателите.

Породата “Южнобългарският коридел” е създадена  от научен колектив през осемдесетте години на миналия век, в който като млад учен участва и  проф. Иван Станков. Какво разказва той:

 Днес родната порода овце “Южнобългарски коридел” съществува само в научната литература и в спомените на нейните създатели. След близо 20 години упорита работа на научен колектив с ръководител вече покойния проф. Светослав Райчев новата порода е вписана в Държавния регистър на заявките за изобретения през 1990 г. На международното изложение “Експо ’91” в Пловдив, породата е отличена със златен медал. По ирония на съдбата почти по същото време с разтурянето на АПК-тата на практика тя е затрита.
Какво допълва ст.н.с Йовка Ценкова – “Навремето йерархията в науката се спазваше стриктно. Вижте – създателите на породата са 18 души, първи са написани имената на тогавашните професори Светослав Райчев, Лазарина Михайлова, Яко Кацаров. Иван Станков е чак на 11 то място, аз съм 13-та, ние бяхме “пчеличките” при изпълнението на проекта.
Работихме с голям ентусиазъм. В продължение на години съм ставала в 5 часа сутринта, за да хвана рейса за Казанлък в 6,15 часа, за да бъда при стадото преди овчарите да са го изкарали на паша”, спомня си Йовка Ценкова.
За участието си в “изобретението овча порода “Южнобългарски коридел” тя получила премия от 900 лева. Колко са взели хората над нея тя не знае.

Базите, в които учените работели на терен, за да създадат породата “Южнобългарски коридел”, били в Казанлък, в село Искра, община Първомай, и в Комплексната опитна станция в Ямбол, чийто стада се отглеждали в близкото село Безмер.

В една от научните си публикации от 1996 г. проф. Иван Станков пише: “Животните от породата “Южнобългарски коридел” са едри, с живо тегло около 50-60 кг при овцете и 90-100 кг при кочовете. Вълнодобивът на овцете-майки е 5-6 кг, а при кочовете – 10-12 килограма. Дължината на вълната е 10-12 сантиметра, нежността – 48-58 качество, а рандеманът – 50-58 процента. Вълната е типична кросбредна, отличаваща се с добре изразена едра къдрица, голяма белота и специфичен блясък”.

Зад това сложно за разбиране от масовата аудитория научно представяне се крие едно – колективът от учени е изпълнил задачата си да създаде порода овце, която да осигурява вълна с високо качество за българската текстилна промишленост.

В средата на 70-те години на миналия век повелята на управляващата БКП е страната ни сама да осигурява възможно повече суровини и материали за промишлеността си, включително и за текстилната. “Тогава решават у нас да се създаде полутънкорунно кросбредно овцевъдство, като се акцентува на добива на вълна и месо от тези животни”, разказва доц. Митко Петев от Ямбол. А вълната на овцете от “Южнобългарския коридел” била с такъв състав на влакното, че била много подходяща за производството на трикотаж и дори от нея правели финно бельо за нуждите на армията. Специфичната й белота и блясък пък позволявали тя да се боядисва лесно в светли тонове. За да си сигурни в това, учените даже разполагали и с апарат за измерване на белотата на вълната. Често я ползвали и като подобрител на вълната от други породи овце.

“В един момент трябваше да получим поколение от кръстоска между кавказки овце-майки, внесени от тогавашния Съветски съюз, и новозеландски кочове от породата Линколн. Имахме 5 такива коча, които струваха много пари. Аклиматизацията им към българските условия беше много трудна, тъй като те са свикнали да живеят във висока влажност на въздуха. За да дишат влага, слагахме в кошарата им мокри чували. А месец преди случната кампания повишавахме половата им мощ, като ги хранехме със специални храни. При тях като афродизиак служат моркови, яйца, овес, повяхнала люцерна” – спомня си Петев.

Осеменяването на овцете ставало изкуствено, тъй като по естествен път един коч можел да “обслужи” едва 25-30 овце, а по изкуствен – към 300.

Овцете от новата порода, която е безрога, дори били красавици – вълната на главите им имала вид на току-що изравнен върху челото бритон. И макар в овцевъдството животните да имат номера, а не имена, както е при кравите, някои овчари се изкушавали да кръщават с женски имена любимките си от стадото. Най-често с Изаура, защото по това време на мода бил телевизионният сериал “Робинята Изаура”.

В първите години след 1990-а конюнктурата в страната рязко се променя и продуктът от дългогодишния упорит труд на научния колектив се оказва излишен. От една страна производството на вълна от овцете остава на заден план, на мода излиза месото, после и млякото, в тази посока се насочват и усилията на учените. Евтин внос на вълна от Австралия замества българската и цената на родното производство пада под себестойността й – до 80 стотинки – 1,20 лв. за килограм.
“Дори в един момент бе по-скъпо да наемеш човек, който да остриже овцете, защото това не се отдава на всеки. Познавам овцевъди, които предпочитаха да изгарят добитата вълна, отколкото да я дават за без пари”, продължава разказа си доц. Митко Петев.

От друга страна разтурянето на някогашните АПК раздробява елитните стада. Много от овцете са заклани от новите им собственици, които са ги придобили като дялове от стопанствата, и не знаят какво да ги правят. А тези, които искат да се занимават с овцевъдство, няма как, а и вече няма защо, да запазват точно животните от южнобългарския коридел. Започват да ги кръстосват “с какво ли не”, по думите на учените. Така се получават аборигенни /местни/ породи овце, които са по-издържливи и по-непретенциозни към местните условия, но и по-малко продуктивни, а “Южнобългарският коридел” изчезва. А и държавата започнала да толерира местните породи, като субидирала тях за сметка на “културните” породи.

“В ямболската станция, която днес не съществува, получихме като дял от ликвидираното ТКЗС в село Безмер около 300 овце от породата, но в крак с тогавашната мода решихме да развиваме месодайна порода, като еднократно вляхме кръв на коридела от породата Тексел. Постепенно и тази дейност замря”, завършва разказа си доц. Митко Петев.

Ползвани са материали и от destar.bg

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук