Сп. “Агро & Пари”: Михаил Михайлов – 1 част/ Говедовъдството – сега работа, парите после

2

Списание “Агро & Пари” излиза веднъж месечно, като информира за промени в националното и европейското законодателство, касаещи българското земеделието; за практиките от опита на старите страни членки; за възможните схеми за държавни помощи, които предоставя европейското законодателство.
В последния брой на списание “Агро & Пари” е публикувана поредната статия на г-н Михаил Михайлов, Изпълнителен Директор на НСГБ.
Govedovad.com


„Парите изкарват  пари“ – Тази мъдрост е казана преди почти 400 години от английския историк и проповедник Томас Фулър. Оттогава никой не я оспорва. Но това се отнася за мъдрите хора. Има обаче и такива, които не попадат в тази категория.

Няма начин да започнем без парите. Най-напред трябва да се уважи името на списанието и чрез неговите страници да покажем на читателите,че може да се изкарват пари и от говедовъдството, в което няма нищо срамно. Напротив. Колкото повече пари, толкова повече продукция за осигуряване изхранване на населението.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Сп. “Агро & Пари”: Михаил Михайлов – 2 част/ Говедовъдството – сега работа, парите после

Млечните крави не могат да бъдат заменени, те принадлежат към балансираната селскостопанска система, а нивото на млекопроизводството е показателно за нивото на земеделие в страната. Млякото и млечните продукти са важна и незаменима част от човешкото хранене. Това се отразява в потреблението на мляко и млечни продукти, което средно е 116 литра годишно на глава от населението в света. За нас годишната консумация се движи над  100 те литра /навремето имахме програма за над 200 л на човек/.  Най-голямата консумация от 350 – 400 литра мляко сега е в Западна Европа и САЩ. Според оценките на ФАО, световното потребление ще се увеличи до 135 л  средно на човек до 2030 г. и с нарастване на населението ще се увеличи производството на мляко с 35% до 2030 г.

 Да не забравяме, че азиатците вече не ядат само ориз. След като станаха най-големия производител на свинско месо, китайците сега поглеждат и към кравето мляко. В чест на истината, първият им опит да създадат  млечно говедовъдство, чрез мега ферми – се провали. Че ще правят нещо голямо в млечното говедовъдство, трябва да ни говори големият център по селекция, репродукция и генетика по отношение на говедовъдството, който откриха миналата година.

Индииците са най-големия производител на краве мляко, а виетнамците избраха друга стратегия – инвестират в мега ферми в Русия. Имат няколко проекта за милиарди рубли.

От гореказаното може да се направи и първия извод: Млечно говедовъдство ще има. Търсенето на мляко ще се увеличава. Това означава увеличаване  на производството на мляко. Или накратко – има търсене, увеличаване на продукцията и съвсем нормално и повече пари.

Въпросът е как да стигнем до тях. Къде е нашето място в тази схема.

През последните тридесет години  млечното говедовъдство у нас претърпя съществени промени. Мина се през раздържавяването на аграните стопанства, кооперациите – голяма част от които фалираха, малките семейни ферми, които започнаха с голям ентусиазъм и накрая се предадоха. Изградиха се няколко крупни млекопроизводителни ферми, американски тип или руски. Създадоха се средни ферми, с над 30 до 250 крави, които сега произвеждат по-голямата част от млякото. Трудна ни беше адаптацията към модерното европейско говедовъдство. На първо място, големите разлики в подпомагането на различните европейски фермери и разбира се, закъснелия старт на частното предприемачество.
На водещите европейските ферми на вратите им стоят табелки с година 1890 г, 1895 г и т.н, докато нашите ферми от нов стип стартираха през 1992 г. През  2007 г ,след влизането ни в ЕО, нашите фермери преживяха и второ „раждане” .

Фермерите ни, верни на манталитета на геополитическото ни положение, да не вярват на никой, в продължение на години не повярваха, че ние сме членове на това голямо семейство – наречено ЕО и трябва да изпълняваме  политиката и правилата  на общноста. Тръгна се с компромиси по отношение отлагане на някои неща, които трябваше да се направят във фермите. Това важи и за азотната деректива и за Модул „Мляко“ и още много други изисквания, които бяха отлагани по няколко пъти. За това вина имат и политиците, които умело използваха фермерите за да покажат колко са добри.  Всичко това, доведе до екстремно изпълнение на тези Регламенти през последните години и съответно напрежението и финансовия ресурс, се почувства най-вече от фермерите. Нашите преговарящи, по отношение исканията на фермерите, също нямаха опит и не успяха успешно да защитят правилната позиция. Браншовите организации, както и сега, бяха орел, рак и щука и още нещо, със своите разнопосочни искания, в повечето случаи на парче, свеждащи  се най-вече до изречението – „дайте ни  пари, ние знаем какво да правим“, също не направиха нищо.

Колелото на бизнеса обаче се върти, а включат ли се и парите не можеш и го спря – както за пример млечното говедовъдство на Холандия, Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Франция и напоследък Ирландия,Полша и Чехия.

За този период, броят на  кравите у нас, намаля от 1 милион на 341 000 бр за тази година (2019 г), в т.ч  234 000 бр млечни крави.

Данните за производството на краве мляко през 2018 г са много интересни. Произведени са 899 хил.т краве мляко, а в млекопреработвателните предприятия са влезли 630 хил.т, но тук влиза и закупеното мляко, колкото и малко да е то. Нека приемем, че от това мляко 600 хил. т са наше производство, което означава, че се губят около 269 хил.т. Ако това мляко е изконсумирано от селските семейства – е много добре. Но, ако е реализирано по някакъв друг начин, това означава загуба на милиони данъци за държавата и неравнопоставеност  на млекопроизводителите. Едните плащат данъци, другите им се смеят.
От друга гледна точка, с тези произведени количества мляко, представляващи по-малко от един процент от Европейското производство, ние не можем да бъдем конкуренция на никой, не можем да имаме глас и да се намесваме в пазара за мляко. Разбирайте, ние сме господин Никой в този сектор. Ето защо, трябва да се направи така, че да осигурим изхранването на нашите граждани с наше мляко /което по отношение на хранителните и вкусови качества по нищо не отстъпва на европейското/, да запазим сектора говедовъдство, да запазим работещите 100 000 души и да не позволим да бъдем зависими от чуждото мляко и млечни продукти в нашата страна.
Както казва нашия говедовъд Панайот Тодоров – Полковника – „Млякото е стратегическа суровина, с него ние трябва да изхранваме нашите деца, нашия народ. Ние сме длъжни да го произвеждаме”. Някои държави от нашия хал, правят  това доста успешно. Горе казаното е нормално да се подкрепи и с цифри. От 28 те държави в ЕО, по-малко мляко от нас произвеждат  Кипър, Хърватска, Люксембург и Словения.

През последните години за нас върхова е 2006 г когато е обработено в млекопреработвателните предприятия 840 хил .т мляко. С други думи, за десет години, имаме намаление с 240 хил.т  преработеното мляко.

  Въпреки тези не задоволяващи  резултати, отглеждането на млечни крави и производството на мляко, не могат да бъдат заменени с нищо в нашите условия. Нуждаем се от едър рогат добитък, за да имаме балансирана земеделска система, да попълваме органичната материя в почвата,  да поддържаме плодородието,  да имаме по-широко представяне на културите в сеитбообращението. Ние също се нуждаем от крави за поддържане на правилното хранене, млякото и говеждото месо, защото те не могат да бъдат напълно заменени.

Следва продължение.

Михаил Михайлов
Изп. Директор НСГБ

Govedovad.com

2 КОМЕНТАРИ

  1. Ще има но в някоя друга държава при някои добри европейци При нас пак ще има или луда крава или птичи грип или свински грип или нещо по овцете.Видят ли, че някой сектор от животновъдството в България се развива , изведнъж се разболяват точно този вид животни.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук