Идентификация на овцете и козите

5

Без идентификацията не можем, нямаме ли коректно сложени марки и коректни данни за даденото животно, значи сме господин Никой, и единствено ни спасява течението. Да не забравяме, че един слънчев ден ще дойде и Видйов ден и трябва да сме готови за него. Лошото при нас е, че за това маркиране се  говори от близо двадесет години у нас и сякаш сме още на предпресъиденителната подготовка. Казаното няма как да се обори. Проверките на БАБХ преди няколко месеца показаха наличието на много овце и кози в пенсионна и следпенсионна възраст.
Какво правят другите. Не е лошо да знаем, защото както казахме идва денят Х, след които няма да има компромиси.

Какво се прави във Франция по отношение на идентификацията.

  • ИСТОРИЯ
  • 1969: стартиране на индивидуалната идентификация на добитъка;
  • 1978: обобщение на индивидуалната идентификация на добитъка;
  • 1998: пълно проследяване на продуктите от едър рогат добитък от фермата до масата;
  • 2010 г: широко разпространена електронна идентификация на овце и кози; 

    УЧАСТНИЦИ

  • Повече от 270 000 активни участници в националната система за идентификация;
  • 193 000 животновъди;
  • 50 509 фермери за овце и кози;
  • 1200 кооперации и частни търговци;
  • 77 пазари на животни;
  • 263 кланици; 

    Идентифицирането на овце и кози също е стара история във Франция, взаимствана от тази прилагана при говедата –  идентифициране на стопанства и животни, записване на данни, водене на регистър на експлоатацията и др. ,

    След първото преразглеждане на националната система през 1997 г., от 2005 г. насам френската система е претърпяла дълбока и прогресивна еволюция с прилагането на европейския регламент CE 21/2004.

    Със същата цел за индивидуална проследяемост, както при говедата, маркирането се основава също на двойна идентификация, регистър за ражданията за всяко стопанство, проследяване на движението с регистрация на отделни номера в документа за движение (без паспорт), записването на информация в националната система.

    Методите на приложение на марките обаче са адаптирани към особеностите на овцевъдството и козевъдството. Една от неговите особености е електронната идентификация на животните: една от двете идентификационни марки, задължително съдържа транспондер, позволяващ автоматичното отчитане на броя на животните.

    След въвеждането на тези национални системи за идентификация  и проследяване, Министерството на земеделието делегира отговорността за тяхната организация и изпълнение на организациите на земеделските производители.

    Под неговото управление и контрол, те отговарят за използваните идентификатор и техните информационни системи, като захранват различните национални бази данни (включително NRD), управлявани от Министерството на земеделието.

    На национално ниво Институтът по животновъдството отговаря за текущата техническа помощ на Министерството на земеделието и на цялостното инженерство на системата.

    Той отговаря за оперативната архитектура на системата, координирането на национална информационна система, определянето на методи и процедури, официалните тестове за одобрение на веригите и научно-изследователските / развойни дейности, насочени към: интегриране на нови технологии

    На регионално ниво, регионалните асоциации за услуги на животновъдите, разработват и управляват регионален софтуер, бази данни и информационни системи. Те обединяват по-голямата част от информацията, свързана с идентификацията на животните: зоотехнически данни, генетични, санитарни и др.

    Определено смятаме, че амбициозната НОКА може да работи по такъв модел. Това ще бъде следващото предизвикателство към тази организация, която се мъчи да вади някои кестени и засега доста сполучливо. Съвсем нормално е да стартират такъв проект. Пожелаваме им и успех.

5 КОМЕНТАРИ

  1. Има три варианта. Първият е набор от ушна марка с микрочип + официална ушна марка. Вторият е набор от болус с микрочип + официална ушна марка. Третият е набор от инжектируем микрочип + официална ушна марка. Всяко от трите си има предимства и недостатъци по отношение на цена, трудоемкост на прилагането и възможност за нерегламентирана повторно употреба, т е. за фалшификация.

  2. Това е вярно. Фалшификацията е “лесна” и в 3 те варианта. За който не ми вярва – мога да му го демонстрирам без какъвто и да е проблем. За да няма фалшификации – контролът трябва да е засилен по съвсем друг начин, тъй като и проблемът е другаде. Основният проблем е, че контролът е “офлайн” следователно няма как да е верен. Във Франция – вече го знаят. Може да се направи, но при текущото ниво на ВЕТИС и нивото на сигурността ѝ това би било самоубийствено. т.е. първо трябва да се гарантира националната база и едва после асоциациите да правят собствени бази. Но тъй като в България всички разбират от всичко, за това сигурно е възможно някой да разбра от бази данни повече от мен

  3. Аз под фалшификация имам предвид вземане на идентификационните средства от живо или заклано животно, в зависимост от варианта, и прилагането им повторно върху други животни.

  4. Павел Янчев Това имах пред вид и аз. Но то не се налага, ако идентифакционните средства са в чекмеджето, проверките се правят по хартиени списъци, които могат да се “допишат” при въвеждането в системата. Четците се използват “офлайн” т.е. се “прехвърлят” номерата след това в системата. т.е. има 2 варианта на фалшификация – тази която се прави от собствениците и тази която е “пропусната” от проверяващите

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук