ЦЕНТЪР ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ПО ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА – АКТУАЛИЗИРАНЕ НА НАУЧНАТА ОЦЕНКА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ

3

Поместваме материала на Центъра по оценка на риска по хранителната верига със съкращения….

 НАУЧНО СТАНОВИЩЕ

  1. СВИНЕВЪДЕН СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ

Свиневъдството в България е отрасъл с традиции, който след дълъг период на упадък, днес се явява един от най-перспективните браншове на животновъдството с голяма важност за икономиката на страната. Географски, свиневъдството в България е съсредоточено в три региона – Северен Централен, Североизточен и Югоизточен, като предпоставка за това е голямата суровинна база и обработваемите площи с фуражи. Повечето големи свинеферми са със затворен цикъл на производство. Общо инвестираните средства в сектора са 4-5 млрд. лева и са ангажирани над 50 000 души. Статистиката показва, че секторът бележи ръст от 850 000 прасета на милион и половина за последните години. Средното потребление в страната, обаче е над 3 млн. прасета.

Наблюдава се стабилен темп на растеж при производството на свинско месо през последните пет години. Прогнозата за тази година е да се отбележи ръст в производството. Очакванията са за силен износ, доближаващ се до рекордното равнище през 2016 година. За тази цел усилията на всички заинтересовани страни трябва да са насочени към ограничаване разпространението на вируса на африканската чума по свинете, като се спазват всички заложени мерки с особено внимание на засилените мерки за биосигурност на фермите, засилен контрол на пренасянето на продукти от животински произход и особено по границите на България, стриктен контрол и добра и своевременна комуникация с навременно откриване на новите огнища.

Общият брой свине в България се възстановява в последните години, както следва:

– промишлени ферми – 65 броя
– стопанства тип А – 123 броя
– стопанства тип Б – 48 броя1

ЦЕЛ Оценка на епизоотичната ситуация в Република България във връзка с възникналите огнища на заболяването Африканска чума при домашни и диви свине и бърза оценка на риска

 ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА РИСКА

Кратко описание какво представлява заболяването АЧС

АЧС е силно контагиозно вирусно заболяване, което засяга свине от различни възрасти и нанася огромни икономически загуби за свиневъдството и води до спиране на търговията със свине, свинско месо и продукти. Заболяването може да протече в четири форми: свръхостра, остра, подостра и хронична. Причинителят на АЧС е сложен комплексен вирус.

Типично за заболяването е внезапна смъртност при свинете, намален апетит, аборти, цианоза и нарушена подвижност в рамките на 24- 48 ч. преди настъпване на смъртта, която често достига до 100% (при домашни свине).

Предаването на вируса може да бъде директно (чрез контакт между болни и здрави животни) или косвено чрез: хранене с кухненски отпадъци, съдържащи заразено свинско месо или месни продукти (вирусът на АЧС е устойчив за 3-6 месеца в сурови месни продукти), биологични вектори в Африка са кърлежи от род Ornithodoros, които преди това са имали контакт с инфектирани гостопримници и контаминирани с вируса материали и повърхности (помещения, транспортни средства, дрехи, обувки, ботуши, работен инветар и др.).

Източници на вируса са: кръв, тъкани, секрети и екскрети от болни и мъртви животни, околната среда, фекалии от свине, месо и месни продукти.

Устойчивост на вируса:

Месо с кост и без

кост

105 дни
Осолено месо 182 дни
Термично обработено месо (мин.30 минути на 70°C 0
Изсушено месо 300 дни
Пушено месо 30 дни
Замразено месо 1 000 дни
Охладено месо 110 дни
Карантия 105 дни
Кожа, мазнина, сланина 300 дни
Кръв (до 4° С) 18 месеца
Изпражнения 11 дни
Заразени боксове 1 месец


 РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА АЧС В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 И 2019 ГОДИНА – ХРОНОЛОГИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

 На 31 август 2018 г. в с. Тутраканци, област Варна бе констатирано първото огнище на заболяването АЧС при домашни свине на територията на Република България. Останалите 18 случая до края на 2018 г. са констатирани само при диви свине.

 2019 година – за периода март – април 2019 г., на територията на страната ни няма нито еднo EO при домашни и са констатирани само 8 случая при диви свине, въпреки многото регистрирани огнища както при диви, така и при домашни свине в съседна Румъния.  Първият регистриран случай на АЧС е обявен на 13.02.2019 г. Труп на диво прасе е намерен в землището на квартал Повеляново в град Девня, област Варна. Мястото, където е открито мъртвото животно, се намира на около 18 км. от с. Тутраканци, област Варна, където беше регистриран първият случай на АЧС при домашни свине.  На 22.02.2019 г. е подаден сигнал за намерено мъртво диво прасе в Ловно стопанство в с. Каблешково, общ. Тервел, обл. Добрич. Дивото прасе е намерено на 5

км от границата между областите Добрич и Силистра, извън огражденията, на територията на Ловното стопанство.

 На 08.03.2019 г. са обявени вторични случаи на АЧС при две диви прасета в Ловно стопанство „Каракуз“, което се намира в непосредствена близост до територията с последното намерено умряло диво прасе с положителна проба за Африканска чума (в землището на село Каблешково).

 На 25.03.2019 г. в землището на с. Цар Асен, общ. Алфатар, област Силистра и в землището на общ. Тервел, област Добрич са обявени първично възникнали случаи на заболяването АЧС при диви свине.

 Почти година по-късно, след първото ЕО при домашни свине, на 03 юли 2019 г. в с. Жернов и на 05 юли в с. Новачене, община Никопол, област Плевен бе потвърдено заболяването АЧС в лични стопанства. Двете населени места са разположени по поречието на р. Дунав в близост с границата ни с Румъния. На 12 юли 2019 г. е намерено умряло диво прасе, което по-късно е диагностицирано като положително за АЧС.

 Нови 6 огнища бяха обявени в област Плевен в селата Брест, Милковица, Долни Вит, Драгаш войвода, Санадиново и Бацова махала. Към дата 09.07.2019г. 12 са случаите на АЧС при диви свине в Североизточна България от областите Добрич, Силистра и Варна. Във връзка с новата вълна на АЧС бяха потвърдени положителни случаи при още две диви свине в общините Никопол и Белене, област Плевен.

Намерен е и труп на домашна свиня в землището на границата между община Белене, област Плевен и община Свищов, област Велико Търново, с което се разширява ареала на разпространението на АЧС и в тези общини. Тук в 10 км. надзорна зона попада свиневъдно стопанство с 30 000 прасета в близост до с. Българско Сливово.

 На 12.07.2019 г. в с. Зидарово, община Созопол, област Бургас, БАБХ потвърди за огнище на Африканска чума при домашни свине в нерегистрирано лично стопанство с 14 свине. Създадени са зони на рестрикция (3 км предпазна и 10 км надзорна зони), в които са наложени мерки за контрол и ликвидиране на АЧС. В надзорната 10 км. зона попадат освен обекти от типа „лично стопанство“, 1 фамилна ферма за свине и 3 стада с източнобалкански свине.

РИСКЪТ ДА СЕ РАЗПРОСТРАНИ АЧС НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Рискът да се разпространиe АЧС на територията на България след последните случаи в Плевенска и Бургаска области е много висок. Какво показват първите епизоотологични проучвания? Появата на заболяването АЧС при домашни свине в нов регион(и), преди да се е появило заболяването при дивите свине следва да се счита за указание, че вирусът на АЧС вече е сред дивите прасета и следва да се засили надзорът над дивата популация.

От епизоотологична гледна точка вирусът на АЧС може да перзистира в популацията от диви свине и по този начин той се „отървал“ от естествения си вектор на разпространение в Африка – меките кърлежи от род. Ornitodorus Moubata. Наличието на нерезистентни носители и вирусотделители на вируса на АЧС в дивата природа създава предпоставка за неговата ендемичност.

Приложените мерки за контрол на плътността популацията диви от свине и най-вече мерките по отстраняването на труповете на умрели диви свине засега са най ефективните мерки за профилактика и борба.

Те следва да се последват от щателно дезинфекциране и обеззаразяване на местата чрез дълбоко загробване на труповете за да не се създаде възможност за бързото и незабелязано разпространение на вируса АЧС.

Ловците също следва да спазват определени мерки за биосигурност и биобезопасност по отношение на работно облекло, ловни принадлежности, оръжие и превозни средства и въздържане от контакти с домашни свине. Целта е да не се даде възможност АЧС да стане ендемично заболяване сред дивите свине в България.

Слабото познаване на признаците на АЧС от страна на стопаните, закъснялото или липсващо уведомяване на ветеринарните власти, криенето на болните животни създава огромен риск от разпространение на вируса и то със „скокове” на болестта в отдалечени части на страната. За това разяснителната кампания и ролята на средствата за масово осведомяване на национално и местно ниво следва да поемат своята отговорност за това.

С други думи борбата с АЧС в България следва на бъде приоритет на всички заинтересовани институции и граждани на Републиката. От епизоотологична гледна точка, както регистрираните, така и нерегистрираните в системата ВЕТИС прасета са еднакво опасни за разпространението на болестта, но тук е ролята на участъковите ветеринарни специалисти, които познават своите практики и бързо биха разпознали заболяването и биха информирали своевременно колегите си от официалния контрол.

Летните месеци са едни от най-ангажираните, както в селското стопанство, така и в горския и туристическия сектор. Време, в което се прибира продукцията, берат и събират билки, гъби, горски плодове, дървесина, посещават се туристически, горски и морски обекти, вили, хижи, международни лагери и екскурзии. Ако не се вземат правилни и адекватни мерки, излагаме на сериозен риск свиневъдния бранш в страната ни.

ОБСЪЖДАНЕ

Досега няма създадена ефективна ваксина срещу АЧС, което затруднява борбата с болестта. Въпреки това, испански и американски учени съобщават за ранни успехи в разработването на живи вирусни ваксини, но с уговорката, че все още е рано да се очаква поява на одобрена търговска ваксина.

Според официално представени данни пред OIE компетентните ветеринарни власти на неблагополучните по отношение на АЧС страни показват тенденция към увеличаване на броя на огнищата в популациите от домашни свине, които са слабо защитени и нямат надеждни мерки за биосигурност във фермите. Това се дължи преди всичко за страните от Източна и Югоизточна Европа, на традиционният начин на отглеждане на домашни свине в личните стопанства – тип „заден двор“, без никакви или слаби мерки за биосигурност, практика за отглеждане на животни на свободна паша, клането на животни в домакинствата, храненето с термично необработени хранителни отпадъци и др. Стопаните свободно закупуват и транспортират животни за отглеждане и развъждане (включително неконтролирано). Особено застрашени са стопанствата в региони с достатъчно висока плътност на свободно движещи се диви свине, където често има контакти с домашните свине или се отглеждат в непосредствена близост с дивите. Затова епизоотологичното проучване и анализът, особено за последния случаи на АЧС в с. Зидарово, обл. Бургас са особено наложителни.

Пространственото, стадно поведение на дивите свине може сериозно да повлияе на предаването и разпространението на вируса на АЧС. Разбирането на връзката между движенията на гостоприемниците и динамиката на болестта е от първостепенно значение за оптимизиране на усилията за контрол на АЧС, която се разпространява непрекъснато в Европа от 2007 г. насам. Динамиката и разпространението на вируса на АЧС с помощта на дивите свине не са изследвани и остават до голяма степен спекулативни. Противно на очакванията, придвижването на дивата свиня, въпреки сезонните колебания АЧС се разпространява постепенно с постоянен темп от 1,5 км/месец, без значителни промени през сезоните. Учените твърдят, че основният “фактор, който ограничава влиянието на движенията на болните диви свине върху динамиката на АЧС е тежестта на заболяването. Това е факторът, който възпрепятства екстензивните движения и ограничава предаването на болести само на най-непосредствените индивиди. Еволюцията на вируса, обаче води до появата на индивиди с ниски нива на антитела и вирусоносители, които вече могат да оцелеят и да продължават да разпространяват болестта, особено при среща с по-млади себеподобни диви или пък особено, сред домашните прасета. Ето тези епизоотологични факти не са известни на широкия кръг специалисти следва да се популяризират да се свържат с епизоотологията на болестта и да обяснят понякога за „странните“ на пръв поглед проявления на АЧС на съвременно научно ниво.

Гъстотата на популацията от диви прасета също е важен фактор, засягащ предаването и перзистирането на заболяването. Резултатите от симулационен математически модел показват, че епидемията на АЧС в популациите обикновено продължава няколко месеца, а в определени ситуации епидемията може да продължи повече от една година, което представлява сериозен риск от въвеждане на вируса на АЧС в свинефермите с домашните свине.

Три природни фактора ограничават прякото предаване на болестта: социалната структура и стадно поведение на дивата свиня в природата, кратката продължителност на ниско ниво на вируса в кръвта (виремия) и висока вирус-индуцирана смъртност, последвана от индиректно предаване чрез заразените трупове. Те най-вероятно формират постепенното разпространение на АЧС в пространството и неговата устойчивост във вече заразените райони чрез виремични или персистентно инфектирани индивиди.

Дивата свиня е основен двигател на епизоотичния процес и играе съществена роля за предаването и перзистирането на АЧС в ендемично заразените страни в Европа. Препоръчителна е комбинацията от активен и пасивен надзор, като активният надзор се определя като най-подходящ, а пасивният, като най-ефективен и ефикасен метод за наблюдение и ранно откриване на вируса на АЧС при дивите свине. Ключова роля играе и отстраняване на труповете на умрелите свине и тяхното лабораторно изследване. След него като двигател на епизоотичния процес се нарежда т.н. „антропогенен“ фактор – човека. Той е с еднакво значение, както при дивите, така и при домашните прасета.

Някои европейски държави, свободни от АЧС, като Дания и Нидерландия, имат много ограничени и изолирани популации от диви свине, но имат големи индустриални ферми за домашни свине. В тези страни мерките за биосигурност са основната защита за едрото промишлено свиневъдство и по този начин е сведен до минимум рискът от въвеждане на вируса в промишлените ферми.

Причината за това масово разпространение на АЧС сред свинете в Европа се крие, както в неспособността на властите да провеждат ефективни превантивни мерки, така и в самия вирус, който е започнал да намалява вирулентността си и да се адаптира към засегната популация от диви свине. Някои експериментални данни показват, че вирусът започва да става умерено патогенен за прасетата. Някои свине преболедуват и ще оцелеят, за да развият антитела и все още спорен имунен отговор (доклад на Ветеринарния екип за извънредни ситуации на Общността, Литва, 20145. – CVET ).

В края на 2018 г., на международен симпозиум в Чешката Република беше обявено, че процентът на устойчиви на вируса на АЧС диви свине нараства (д-р Томаш Подгурски, служител на Института по биология на Полската академия на науките, намиращ се в Беловеж). Провеждайки изследвания на отстреляни животни, ученият регистрира появата на антитела към този вирус и ако доскоро броят на тези случаи беше по-малък от 1%, то сега се регистрира увеличение до няколко процента. Носителите на антитела са животни, които са се справили с болестта и са оцелели. Все още обаче не е ясно дали тези антитела защитават животните от нова повторна инфекция. Освен това АЧС може да се активизира отново, когато се появят нови поколения млади диви свине.

Този факт представлява огромна заплаха за световното свиневъдство и за популацията на дивите свине в Европа, тъй като инкубационният период и скритата циркулация на вируса на АЧС се удължава. Заразените диви свине могат да заразяват все повече други чувствителни животни. Така заболяването АЧС придобива природно-огнищен характер.

Съществен риск при сегашното разпределение на АЧС в Източна Европа представлява нелегалната търговия и внасянето на свински продукти от страни в и извън ЕС, които влизат с хранителни продукти в пътническия багаж и след това се изхвърлят в райони, където присъстват диви или домашни свине.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

Според прогнозата на учените, неблагоприятната тенденция на разпространението на АЧС по целия свят ще продължи и ще се увеличава и през следващите години.

а/ Прогнозата за хода на епизоотията през 2019 г. за Европа е неблагоприятна, като съществува висок риск от поява на болестта във Франция, Германия, Австрия, Финландия и Словакия.

б/ Разпространението на африканската чума по свинете (АЧС) в Азия предизвиква тревога. Това заболяване, за първи път докладвано през август 2018 г. в североизточен Китай, бързо се разпространи в съседните на Китай страни Виетнам, Лаос и Камбоджа, които са много по-слабо подготвени да се борят с болестта, отколкото Китай, който досега не успя да се пребори с огнищата на своята територия. Особено Виетнам и Камбоджа нямат техническите възможности да контролират АЧС.

с/ Освен това АЧС представлява реална заплаха за продоволствената сигурност за някои от държавите в Югоизточна Азия. На 13 май виетнамското правителство обяви, че във Виетнам, където свинското месо представлява три четвърти от консумацията на месо, повече от 1,2 милиона прасета или 4% от националното стадо са заклани или убити.

д/ Трябва да се отбележи, че широкомащабното разпространение на вируса на АЧС през 2018-2019 г. в страните от Югоизточна Азия (Китай, Виетнам, Северна Корея, Лаос, Камбоджа) значително засяга не само икономическия, но и социалния живот на региона. Делът на свинското месо в диетата на населението на тези страни е доста голям, а стандартът на живот и традициите на отглеждане на свине не позволяват да се спре разпространението на болестта в близко бъдеще.

е/ Оценката на експертите е, че вирусът скоро ще се появи в Мианмар, които също имат слабо развита ветеринарна система. Много голяма е вероятността АЧС да стане ендемична болест за цяла Югоизточна Азия.

ж/ За България от съществено значение е в спешен порядък да се освободи 20-км зона около големите свинекомплекси от домашни свине и стопаните да бъдат компенсирани от бюджета.

ПРЕПОРЪКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С КОНСТАТИРАНИТЕ ОГНИЩА В БЪЛГАРИЯ

– От съществено значение е стопаните да спазват правилата за превенция на заболяването. Всички случаи на съмнения за болни или умрели свине трябва да бъдат докладвани незабавно. АЧС е заболяване с потенциал на бързо разпространение, вирусът е изключително устойчив в околната среда и замърсени с него продукти.

– Отпадъци от свинско месо и продукти, както и опаковки от тях, не трябва да се изхвърлят на нерегламентирани места и в природата. Части от трупове, включително трупове на отстреляни диви свине, не трябва да бъдат оставяни в природата, а да се загробват и местата да се дезинфекцират.

– Изхвърлянето на всякакви отпадъци, карантии и оставяне на трупове води до замърсяване на околната среда и местни водоизточници и местообитанията на дивата свиня, разпространение и предаване на вируса от домашни към диви свине.

– За повишаване осведомеността на стопаните в засегнатите зони от АЧС следва да се повиши разяснителната работа на ветеринарните специалисти по места, като се обяснят мерките, произтичащи от Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. за заболяването АЧС, Наредба № 102 от 21.08.2006 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта АЧС, Наредба № 23 от 20.01.2006 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните. Съгласно разписаните мерки в по-горе споменатото законодателство всички свине в 3 км. зона следва бъдат убити по хуманен начин с цел предотвратяване разпространението на вируса. Това е т.н. метод “stamping out”, т.е. тотално депопулиране. Междувременно от всички свине се вземат проби за вирусологично изследване при 95% разпространение и 10% достоверност и се изпращат в специализираната лаборатория за изследване. Целта на това пробовземане е да се установи действителното разпространение на болестта. Този резултат е от изключителна важност за епизоотологичното проучване и за по-нататъшните мерки за ограничаване на заболяването независимо, че все още животните могат да изглеждат привидно здрави и дори и да не са показали клиника на болестта.

– Разпространението на вируса на АЧС чрез т.н. антропогенен (човешки) фактор продължава да играе важна роля в епизоотологията на болестта в Европа и Света, въпреки всички предприемани мерки до сега за неговото ограничаване, за което трябва да се обърне спешно внимание за повишаване осведомеността на всички лица, вероятно имали контакт с заразени домашни или диви свине. На граничните контролно пропускателни пунктове следва да има указателни информационни табели за опасността от пренасяне на АЧС и да се раздават листовки на всички преминаващи границата пътници. В листовките следва да има информация за наказанието, което всеки нарушител на националното законодателство ще следва да понесе при установяване неспазването на законите на Р. България. На ГККП да се поставят контейнери за унищожаване на иззетите и нерегламентирано пренасяни хранителни продукти от животински произход, а всички превозни средства да преминават щателна дезинфекционна обработка.

– На фона на появила се вече зараза от АЧС сред дивите свине у нас, следва да се обърне особено внимание за изпълнение на програмата за намаляване на плътността на популациите от диви свине. Съгласно заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите от 10.07.2019 г. плътността на популацията от диви свине в 20 километровата зона на заразените региони следва да се доведе до 0.3 екземпляра/100 хектара, а в не заразените – до 0.5 екземпляра/100 хектара.

– Отстрелът на диви свине през този период може да доведе до увеличение предаването и да улесни географското разпространение на вируса, затова задължително се прилага само подборен лов, лов с капани или отстрел от чекала. Забранява се груповия лов с гонки на дивите свине.

 – За да се предпази едрото промишлено свиневъдство у нас, в което през последните години се извършиха революционни промени по отношение на развъдно-подобрителната дейност и се въведоха съвременни технологии, гарантиращи хуманното отношение към животните и биосигурността на стопанствата е необходимо да се оставят 20 км.-ови свободни от домашни прасета зони около тях. За това областните управители в най-кратък срок следва да издадат съответните разпореждания по какъв начин да се депопулират домашните свине в тези региони.

ИЗГОТВИЛИ:

Проф. Георги Георгиев
д-р Евгени Макавеев
д-р Мадлен Василева
д-р Силвия Пеева

15.07.2019 г.

3 КОМЕНТАРИ

  1. Липсва анализът, а данните и картите са от други места. Картата е взета от сайта на БАБХ. Много преписва тоя център.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук