Бонитировка на овцете

3

Преди стрижбата на овцете, най-важното мероприятие е бонитировката. Понеже това мероприятие идва при нас от Съветския съюз, ще дадем и тяхното определение за бонитировка.
Точкуване на селскостопански животни, комплексната им оценка по отношение на произход, естериор, производителност, репродуктивна способност и качество на поколението.

Бонификацията на животните се използва в развъдната работа. Бонитировка в Русия се извършва от 1934 г.
В България бонитировката е селекционно мероприятие, при което на базата на пълна преценка по екстериор, конституция, продуктивност и кач. признаци на вълната, животните получават комплексна оценка, изразяваща се в бонитировъчен клас. Преди 1989 г, това беше едно от най-важните мероприятия, защото в зависимост от резултата се даваха т.н сега – субсидии.
По памет си спомням  215 лева за елитните шилета и до 160 лева за тези от трети клас. Това си бяха доста прилични пари за това време.
Разбира се в Елит Рекорд и Елит попадаха най-добрите животни, в Първи клас също добри животни, но им липсваше нещо малко да са в Елита, във втори клас тези с по-къса вълна от изискванията, и в трети клас  – тези с рядка вълна. Имаше и четвърти клас за животните с много недостатъци, които на практика се бракуваха.
Още по строга беше бонитировката на младите кочлета, на 18 месечна възраст в кочопроизводните стада.
В Сливенски окраг имахме две стада, които произвеждаха кочове от Тракийскатата тънкорунна порода – общо над 400 бр, Цигай над 200 коча, тип Цигай – 180 броя,  Кавказка порода –  150 броя, и за капак 150 броя пръчлета от ББМ коза.
Работата беше изключително сериозна, освен периодичните замервания на живото тегло, от всяко кочле се вземаше проба за вълната, която минаваше през лабораториите и неотговарящите по този показател кочлета се бракуваха. Комисиите тръгваха през месец май и юни придружени от научните колективи. Абе направо си беше един малък празник за фермата. Забравих да кажа, че след отбиването на кочлетата се вземаха поне 30% кръвни проби за доказване на произхода. Няма ше лабаво.
След бонитировката, кочлетата се разпределяха от комисията за съответните окръзи според техните изисквания, за подобряване на някои от признаците. Тези кочлета, освен  че получаваха субсидия, се плащаха и от купувачите, така че, бяха апетитна хапка за производителите.
Разбира се, имаше и много интересни моменти по време на бонитировката. В с. Филаретово обл. Котел, се отглеждаше едно от най-добрите цигайски стада. Председател по животновъдство на АПК беше д-р Караджов, сега Председател на Котленската овца. Той много държеше на кочопроизводството, и животните дори в гладни години бяха на ниво. Отиваме да бонитираме и по едно време се появява готвача на стола и пита:
– Шефе днес за обяд по график е боб.
Това го чува един член от комисията, и провокира готвача:
– Момче, комисия боб не яде.
Бракуваме коча, животното найстина си беше за брак. Готвача така се притесни и казва: –Отивам да приготвя нещо по така.
Другата случка с бонитироката беше още по-интересна. Това се случи точно в деня на погребението на голям руски партиен лидер. Съгласно плана на Партийното бюро, трябваше по един час да стоим до снимката на лидера, за последна почест. Сутринта обаче идва г-н Омайников, тогава зам.председател по животновъдство на АПК Гавраилово и казва : Вземай хората и отиваме на комплекса “Железни врата” да правите бонитировка на шилетата. Забравих да кажа, че бонитировката се извършваше от тогавашните Инспекции по племенно дело – на практика неутрална организация. Отиваме на комплекса, а той за образец – всичко беше култивирано, засети тревни смески, папрата от 60% в началото я нямаше. Дори се опита с един препарат, с който се мажеха стеблата на папрата. Започнахме бонитировката, и след като прекархаме 2000 шилета трябваше да обядваме. По традиция на този ден е ясно, че се ядеше агнешко – то си беше повече празник за овчарите, все пак оценяше се техния труд. Щом има агнешко има бира и кисело овче мляко. Към пет часа се връщаме в Сливен и от всякъде се носи траурна музика, на площада имаше церемония в памет на починалия партиен лидер. Чак тогава се сетих, че трябваше да стоим по един час почетна стража. На другия ден, както му е ред бяхме критикувани от бюрото.
Бонитировката е най-важното мероприятие преди животното да влезе в основно стадо. Четири години това животно трябва да произвежда и всяка грешка се наказва – един път с продукция, втори път с поколението. Така че, не забравяйте да направите бонитировка на стадата си. Само ще спечелите от това.

Михаил Михайлов

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. КАКВО КАКВИ субсидии преди 1989г.Работниците в ТКЗС направо работеха за един хляб заплата 120 лв

  2. На колко години сте г-н Статев. Много сте далеко от истината. дори заплатата на много хора беше под 120 лева, но това е друг въпрос. Все пак освен хляба доста хора от село си купиха апартаменти и коли., което е много добре. Думата субсидия е употребена да сме в тон с новото време. Всъщност си беше премия за добре свършена работа. Вие как мислите и преди девети септември е имало помощи за животновъдите.

  3. Михаил, съгласен съм с теб,но днес всичко е объркано до N-та степен.Ти хора без животни вземат луди пари,а п ък тези които се мъчат да създадат нещо по добро не взимат нищо.Като гледам колегите от Гърция, Сърбия, Македония, Испания какви животни имат и какво имаме ние си мисля че и след 100г. Ще Дълбаем Дъното!!?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук