Балкански истории

0

На какви ли не номера сме видели при отношенията между производител и преработвател. От А до Я. Едните се мъчат на „дребно“ да изкарат нещо повече, другите пък действат по-мащабно. Въпреки, новото време, в което живеем и тези неща започват да се регулират, изобретателността, вероятно и от двете страни не спира.

Атанасиос Флудас – овцевъд от Гърция е изградил добре структурирана ферма, в която отглежда 500 овце-майки  от породата Лакон и произвежда около 120-150 тона мляко всяка година. Той обработва едновременно около 200 акра царевица и бобови култури, за да осигурява собствен фураж за овцете си. Дълго време е работил с утвърдена млекопреработвателна фирма от Тесалия, на която е продавал цялото си производство от мляко и то на добра цена и никога мандрата не е нарушавал времето за плащания.
Единственото нещо, което купувача на млякото е поискал от самото начало, е във фуража да не се съдържа соя и  млякото да отговори на спецификациите за мазнини и протеини.
Дълго време всичко било наред.
Докато млечната промишленост не започнала да му „трови“ живота. Неприятностите, не са били за качеството на млякото, а за факта, че от мандрата са настоявали, той да храни овцете си с фуражи доставени от конкретна компания.  В началото, г-н Флудас, не обърнал голямо внимание на това условие. Натискът с времето става непоносим. Тогава той влязъл в процеса на запитване, за цената на тези храни и за другите им характеристики.

След, като си направил сравненията и анализите, той установява, че  цената на предлагания му фураж е около два пъти по-висока от цената на собственото производство. Освен това,  предлаганата дажба е много различна и по-скоро “по-слаба“ от тази, която той използва. От фуражното предприятие, дори не му дават отстъпка. Дори и при голяма поръчка, която дълго време би покривала нуждите му. Напротив, те изисквали, закупените от тях фуражи да не се плащат отделно, но разходите им да бъдат компенсирани от доставките на мляко.

Когато фермера  изразява отказ  да влезе в този процес, от мандрата го информират, че спират  вземането на мляко от неговата ферма, което в крайна сметка се е и случило.  Днес той е принуден да доставя продукцията си на малка местна манрдичка, от която не знае нито колко, нито кога и дали въобще  ще му се плати млякото.

Това е историята на Танасис Флудас и това е позицията, която повечето производители в момента преживяват.

В допълнение неговия колега  Георгиус допълва:

С моята скъпа занаятчийска продукция – разбирай млякото, произвеждам свои собствени продукти, имам свои собствени клиенти, чувствителни потребители и от друго нямам нужда. Необходимите инвестиции не са големи. Съзнателните производители трябва да изградят собствен пазар, и ако работят заедно ще е още по-добре.
Нищо не е лесно, но си заслужава.

Не е приказка, а съвремие..

източник: в-к 688

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук