СПОМЕНИ ЗА проф. НИКОЛАЙ ТОДОРОВ

0

Не съм си и представял, че е възможно професор Тодоров,  вече да не е между нас. Винаги пълен с енергия, нови идеи, неуморен, вечно пишещ и вечно усмихнат. Така ще запомня нашият професор. Казвам – нашият, защото именно той ми водеше упражненията по хранене в института. След това връзката ни продължи във връзка с храненето на биците и кочовете в СИО-Сливен. Какъв човек и специалист беше ще разберете след като прочетете този спомен с него:

Млекоконтролна лаборатория – Сливен

В Сливен реализирахме един голям Българо – немски проект за “Лаборатория за анализ на млякото.“ В сегашно време нещо обикновено, но тогава, в средата на деветдесетте години на миналия век, все пак апаратура “Комби фосс 360” и покриване на цяла Южна България, от една лаборатория, си беше направо „революция“. Сега дали е така, не мога да кажа. За добре свършената работа, бяхме поканени с професора и тогавашния зам.-министър по животновъдство г-н Богдан Кендеров  да присъстваме на Зелената седмица в Берлин. Поради заетост на министъра, той не можа да дойде, а точно той трябваше да изнесе презентация за нашата лаборатория. В групата ни, бяха включени представители на всички бивши социалистически страни. Официални езици бяха английски, немски и руски. Интересното бе, че точно един руснак стана и предложи да се говори на английски и немски. Професор Тодоров стана след него и въпреки, че говореше перфектно английски каза и то на руски – ние сме славяни и искаме да се спазва протокола, да се говори и на руски. На следващия ден, трябваше да се проведе форум относно работата на лабораториите в участващите държава. Докладчика ни го нямаше, организаторите държаха да имаме презентация. Професор Тодоров ми каза – отиваме на вечеря, ще подготвим лекцията. На другия ден започна дебата. Спомням си, точно преди да излезе нашият професор, дадоха думата на един унгарец. То не бяха диапозативи, таблици, макети. Абе всичко, което може да се използва за онагледяване. Казвам – Професоре нямаме слайдове. Спокойно – отвръща ми той. Както  всички си го спомняме-елегантен, костюма му залепнал по него, с неизменната жилетка под сакото, усмихнат и гордо изправен, с ръка в джоба – няма екран, няма и показалка професора излезе на трибуната. На перфектен английски, много точно и достоверно, без никакви хвалби разказа какво сме направили, какви са нашите виждания за в бъдеще по отношение на анализа на млеката добивани във фермите. Залата занемя. Той беше я овладял. последваха въпроси, на които бе отговорено  по най-добрия начин. Последваха много ръкопляскания и стискане на ръка. Унгареца се беше свил в един ъгъл със своите слайдове. Думата взе тогавашният президент на голямата  немска фирма обслужваща фермите – АДТ-проект. Този човек имаше и титлата фон. Той поздрави професор Тодоров за лекцията. Също така каза, че неговата фирма е готова винаги да помогне на България, както материално така и с наука и обучение на специалисти. Това обещание не остана във въздуха. След известно време в Толбухинско започна реализирането на проект свързан с животновъдството. Така  нашия професор защитаваше страната ни.

Още веднъж поклон пред паметта му.

Михаил Михйлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук