Камерунска коза /Capra hircus/

2

Сякаш времето на комерсиалните породи отмина и настъпи времето на автохтонните породи и породите имащи някакви отклонения от стандарта, за даден вид животни.
Една от тези породи е Камерунската коза. Историята казва, че тази коза се е появила преди девет хиляди години. Камерунската коза,  е представител на група джуджета, които от африканския континент са разнесени в много страни по света. Първи им обръщат внимание рибарите. Защо това е ясно. Козите заемат малко място на кораба. Консумират по-малко храна и освен, че са осигурявали месо са давали и мляко. Към това, трябва да се прибави и без проблемното пътуване в люшкащия се кораб. Понастоящем те се използват за същата цел.

Дивите роднини на Камерунската коза живеят в големи групи и без проблем отблъскват атаките на хищниците.  Основно се хранят,  както и другите кози, с млади зелени издънки и листа от различни храсти и дървета, както и различни билки.

Ежедневният добив на мляко при джуджетата е нисък, обикновено не надвишава 1-1,5 л, а понякога и до 2 литра, а продължителността на лактацията е 4-5 месеца. Млякото съдържа около 5,3% мазнини, понякога повече. Млякото и месото са с добро качество и нямат специфична миризма.Теглото на джуджетата при  възрастните женските  е около 12-15 килограма, а на мъжките – 17-25 килограма. Отделни екземпляри могат да достигнат тегло до 30 кг. Като правило Камерунчетата  не израстват повече от половин метър, а дължината на тялото може да достигне 70 сантиметра.

Главите на животните имат изправени големи уши, малка брада и извити рога, които почти не могат да причинят наранявания. Компактното тяло на козата е покрито с дебел къс  косъм. Що се отнася до цвета, той варира от карамел до тъмно кафяв и от пепел до черно въглен. Теглото на новородените  е не повече от 350 грама. Те са толкова добре развити, че буквално няколко минути след раждането са в състояние да станат сами. На три месечна възраст те вече са пълноправен член на стадото. Малките са много любящи, приятелски настроени, перфектни за възпитание. Дори когато се отглеждат в градски апартамент, тази коза може бързо да бъде научена да използва за тоалетна определено място.

Важно е, че Камерунските кози на  практика не се разболяват.  Местни експерти смятат, че тези кози са устойчиви на бруцелоза, пневмония и различни инвазии.  Недостатък  на  тези животни е, че не се адаптират добре към суров климат. Освен това те не търпят самота, така че, е желателно да не се отглеждат индивидуално. Едно уплашено животно може да покаже невероятен инат  и може дори да напада с рогцата си.

Камерунската овца се отглеждат главно в зони от тропически гори и влажна степна гора. Техният естествен ареал се простира от територията на Либерия до Судан и на юг до Конго и Заир. Селяните обикновено държат 4-5 кози, които пасат точно до колибите и се разхождат свободно по улиците на градовете и селата.

2 КОМЕНТАРИ

  1. Ами, дамм, тя държавата потъва, следователно сме на кораб, следователно е подходящо за камерунки.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук