Сега е време да заделим кочлета

2

За да имаме кочове, като тези на снимките ще трябва да положим много труд и разбира се, време. На тази категория животни, наречени кочове и повечето носещи рога, сякаш обръщаме най-малко внимание.
В стадата има по няколко коча, и то нито да ги отделяш в отделна група, нито да ги водиш със стадото.
По същия начин това звучи и за младите мъжки агнета-кочлетата. Там пък нещата са още по-зле. Сякаш, което оцелее. Сега, в големите овцеферми за това е намерено решение. Малките мъжки са в отделна група, а старите кочове се отглеждат самостоятелно.
Че това е така, и който не вярва, може да посети фермата на д-р Янко Митев от Ямбол. Има, както казахме и доста други ферми, които отглеждат мъжките животни по учебник. Съвсем нормално, нашите овцевъди оставят за разплод мъжки агнета от най-добрите майки. За бащата много пъти трябва да се гадае. В чест на истината, повечето кочлета са си незаконни деца. За да знаем наистина произхода, а ние трябва да го знаем, защото стихийния инбридинг не прощава, и прави вредите съвсем невидими, а за да се установи, трябва да се направи тест за произход. Все още това  може да се уточни чрез кръвни проби, а още по-добре чрез ДНК анализ. Дано по-скоро да влезе в употреба лабораторията, която бе наскоро открита, за да свърши и тя малко работа. От тук нататък пак сме в безкрайността. Няма тест за собствена продуктивност на младите животни, няма спермограма, дано да има изследвания преди кампанията за бруцелоза. Знаем, че доста асоциации решават въпроса с кочовете сами. Използваики ротация между стадата и съответно захранването на по ниско продуктивните стада с класни кочове. Това си е направо революция, за този който го прави, и разбира се поздравления. Чуваме, че някои асоциации започват да работят и по създаването на депа за доотглеждане на кочлета. Това ако стане ще е още една крачка напред. Всъщност успеха на овцевъдството, поне  у нас, където  почти не използваме изкуственото осеменяване, могат да го решат само добрите кочове.
Смятаме, че нашите овцевъди знаят как се отглеждат, хранят и развъждат овцете. Нашите овцевъди го правят много добре. Резултат обаче – няма. Няма защото няма генетика. Така че, да не се чудим, защо 70 кг мляко от овца, са “китайската стена” за много наши овцевъди.
Какво правят другите в това отношение. Гърците, нашите комшии, които отглеждат близо 8 млн. овце и над 2 млн кози са направили нещо. Преди известно време посетих едно депо за до отглеждане на кочлета от породата Хиос. Депото се намираше в началото на втория ръкав на Халкидики. Стопанския двор – нищо особенно. Няколко обора, отворени от едната страна и не много пасища. В това депо се събираха над 400 бр мъжки агнета от най-добрите стада, с произход на бащите и майките, избрани от селекционерите. Разбира се, че се плащаха на собственика по средна цена за момента. Сформирани бяха групи от по стотина агнета в група. Храненето, ясно на всички. Отглеждането от юни до юни следващата година. Преди случната кампанията всяко едно кочле, минавеше през ръцете на експертите. Брака отиваше на кланица. Избираха се петдесете от най-добрите и се пускаха на търг. Останалите се раздаваха на фермерите по приета схема от асоциацията, като най-вече се контролираше имбридинга, чрез ротация на кочовете по стадата. Цената се формираше от себестойността на кочлето намалена с държавна помощ около 30%. Останалите парички си ги даваше овчара. Просто, точно и ясно. Това бе преди 20 години, при комшиите, когато започнаха да увеличават броиките. Сега дали работе схемата не зная, но ефекта се вижда в момента – 8млн овце.

Овцевъд & Козевъд

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд !

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук