Овцевъдството на Исландия

0

Както Ви бяхме обещали в нашия материал

В Исландия има повече овце отколкото жители

трябваше да ви запознаем с овцевъдството на Исландия. След като се запознахме с историята на тази островна страна, решихме да ви разкажем още нещо за нея ,преди да ви разкажем за овцевъдството и.

Исландия, коя си ти: „ледената  страна“ е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия. Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя бе класирана като 13-та най-развита страна в света.

Повечето исландци са потомци на германски и келтски заселници. Културното наследство на страната включва традиционните исландска кухня, исландска литература и исландски саги. Исландия е страната с най-малкото население от всички членки на НАТО и е единствената от тях, която няма постоянна армия.

Площ 103 004,0 km²                                              Столица Рейкявик
(на 106-то място)

Население  (пребр., 2018)

Гъстота на нас. 3,38 души/km²
350,710      (на 172-ро място)                                     (на 233-то място)

Смята се, че първите заселници в Исландия са ирландски християнски монаси, които прекарват известни периоди на острова през 8 век. Те престават да го посещават след постепенното заселване на викинги, идващи от Норвегия. Първият известен заселник е Ингоулвур Артнарсон, който през 874 година се настанява в района на днешен Рейкявик. Той е последван от нови заселници, главно норвежци и техните ирландски роби.

Следващите столетия са най-тежките в историята на Исландия. При всяка от двете големи чумни епидемии през 1402 – 1404 и 1494 – 1495 г. измира около половината от неголямото население на острова. В средата на 16 век датчаните налагат лутеранството, като през 1550 г. е обезглавен последният исландски католически епископ Йоун Арасон, тачен като национален герой. Изригване на вулкана Лаки през 1783 година нанася тежки щети на земеделието, като измира повече от половината добитък, а при последвалия глад – и около една четвърт от хората.

След Втората световна война в Исландия започва период на значителен икономически растеж, свързван с индустриализацията на риболова и преработката на риба, Плана Маршал и нарастването на търговията, в резултат на общия икономически подем в Западна Европа. През 70-те години Исландия е в центъра на т.нар. Рибни войни – поредица от спорове с Великобритания, Западна Германия и някои други страни, в резултат на които страната увеличава многократно зоната около острова с изключителни права за риболов.

Отдалеченият от континента остров Исландия е една от най-северните точки на Европа. Територията на Исландия е заета от високи планини, ледници, гейзери и вулкани. Островът разполага и с много горещи минерални извори. В столицата Рейкявик те се използват за отопление. Най-високият връх, Кванадалсхнюкюр  се намира на ледника Вахтнайокутъл (2110 m). Исландия е най-големият остров в света, възникнал изцяло в резултат на вулканична дейност.

Климатът в Южна и Централна Исландия е умерен морски. Поради затоплящия ефект на северноатлантическото течение, в Южна Исландия зимите не са сурови, дори са меки. Летата са сравнително прохладни. В Северна Исландия климатът е субполярен. В тази част на острова климатът е малко по-студен в сравнение с климата в южните части.

Исландия е по-близо до континентална Европа, отколкото от континенталната част на Северна Америка. По този начин островът обикновено се включва в Европа поради исторически, политически, културни и практически причини. Исландия е 18-ти по големина остров в света и вторият по големина остров в Европа след Великобритания. Основният остров е с площ 101 826 km², а на цялата страна – 103 000 km², от които 62,7% са тундра. Има тридесет малки острови в Исландия, Езерата и ледниците покриват 14,3% от нейната повърхност; само 23% се растителност

Най-общо казано, на южния бряг е по-топло, влажно и ветровито, отколкото на север. Централните планини са най-студената част на страната. Ниските вътрешни райони на север са най-сухи. Снеговалежът през зимата е по-често на север, отколкото на юг. Най-високата записана температура на въздуха е 30,5 °C (на 22 юни 1939 година) на югоизточния бряг. Най-ниската е -38 °C (на 22 януари 1918 година) в североизточния хинтерланд.

Има около 1300 известни видове насекоми в Исландия. Когато хората се заселват, единственият местен бозайник е полярната лисица. В редки случаи има и прилепи, които долитат с вятъра на острова, но те ​​не са в състояние да се размножават там. Полярните мечки понякога идват от Гренландия, но те ​​са само посетители. Приблизително три четвърти от острова е без растителност. Постоянното заселване на хората значително нарушава изолираната екосистема на тънки, вулканични почви и ограниченото видово разнообразие. Горите са силно експлоатирани в продължение на векове за огрев и дървен материал. Обезлесяването, климатичното влошаване по време на малката ледникова епоха и прекомерната паша с овце, внесени от заселници, причинява загуба на горния почвен слой поради ерозия. Днес много ферми са изоставени. Три четвърти от площта на Исландия са засегнати от ерозия на почвата. Засаждането на нови гори увеличава броя на дърветата, но резултатът не може да се сравнява с първоначалните гори. Най-високото дърво в Исландия е ситковият смърч, засадено през 1949 г. Животните в Исландия включват исландски овце, едър рогат добитък, пилета, кози, исландски коне и всички потомци на животни, внесени от европейците. Дивите бозайници включват арктическа лисица, норка, мишки, плъхове, зайци и елени. Полярните мечки понякога посещават острова, идвайки по айсберги от Гренландия. Морските бозайници включват дългомуцунест тюлен (Halichoerus grypus) и обикновен тюлен (Phoca vitulina). Много видове риба живеят в океанските води в околностите на Исландия. Птиците, особено морските, са важна част от животинския свят на Исландия.

Исландия, която е член на ООН, НАТО, ЕАСТ и ОИСР, поддържа дипломатически и търговски отношения с почти всички народи, но връзките със скандинавските страни, Германия, САЩ, Канада и други държави от НАТО са особено близки. В исторически план, поради културни, икономически и езикови прилики, Исландия е скандинавска страна, и участва в междуправителственото сътрудничество чрез Северния съвет.

Исландия не разполага с постоянна армия, но исландската брегова охрана, която също поддържа и Исландската система за противовъздушна отбрана, както и Исландската група за реагиране при кризисни ситуации, изпълняват военизирани функции. От май 2008 година страните от НАТО периодично изпращат изтребители, които да патрулират исландското въздушно пространство. Исландия подкрепи нахлуването в Ирак през 2003 година, въпреки многото вътрешни несъгласия. Исландия участва в продължаващия конфликт в Афганистан. Въпреки продължаващата финансова криза, първият от десетилетия нов патрулен кораб стартира на 29 април 2009 година. Според глобалния индекс на миролюбието, Исландия е най-спокойната страна в света. Има ниско ниво на престъпност и високо равнище на социално-политическа стабилност.

Националният състав на страната е еднороден. Повече от 90% са исландци. Освен тях в страната живеят датчани, норвежци и др. Около 60% от жителите на страната са съсредоточени в югозападната част на острова. В столицата Рейкявик и околностите живеят около 2/3 от населението на страната. Изповядваната религия е протестантството – Евангелска лутеранска църква на Исландия. Православието е представено от четири православни патриарха: константинополски, московски, сръбски и румънски, въпреки че православните християни са само около 900 човека.

1 март е ден на бирата в Исландия. На този ден всеки възрастен трябва да изпие толкова бира, колкото може. Така се отбелязва приемането на Закона за бирата, който действа в страната от 1989 г.
По време на празника се провежда бирен фестивал, през който туристите могат да се присъединят в столицата Рейкявик към обществото на студентите, разпиващи в най-шумните кръчми на града. Надпиването продължава до ранни зори и е ограничено единствено от цената на кехлибарената напитка – една от най-високите в света (около 8 долара за литър). Въздържателите отбелязват празника с надбягвания със снегоходи, а децата – с правене на скулптури от сняг.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук