Бруцелозата пак се появи

0

БРУЦЕЛОЗА – Коя си ти. Ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БРУЦЕЛОЗА
Бруцелозата е бактериална инфекциозна болест – зооноза, която се предава на хората директно или индиректно от болни животни (основно домашни преживни животни и свине). Протича като хронично рецидивиращо заболяване, което се характеризира с вълнообразна температура, токсични явления, прояви от страна на различни органи и системи.

Причинител:
Причинява се от бактерия от род Brucela. От значение за епидемичния процес е устойчивостта на бруцелите, както в околната среда, така и в хранителните продукти като мляко и млечни произведения. Бруцелите се унищожават при варене и пастьоризация, но са издръжливи на замразяване и изсушаване.

Сезонност и разпространение:
 Бруцелозата е заболяване с разпространение през цялата година и пик през пролетта и лятото. Среща се навсякъде по света, но особено засегнат е Средиземноморският регион. Боледуват предимно хора над 25 годишна възраст.

Инкубационен период:
Непостоянен, труден за определяне. Варира от 5 до 60 дни, обикновено е 1-2 месеца, понякога – няколко месеца.

 Резервоар и източник на зараза:
Естествен резервоар и източник на зараза при бруцелозата са основно крави (Brucela abortus), кози и овце (Brucela melitensis), свине (Brucela suis). При козите болестта протича безсимптомно. Животните са най-заразни по време на аборт (мъртвораждане). Причинителите се отделят със заразения плод, околоплодните води, влагалищните секрети, урината. С отделянията им се заразяват пасища, обори, водоеми. Бруцелите се съдържат в млякото и в месото на болните животни. Отделянето на причинителя в млякото може да бъде много продължително – до няколко години, което има важно епидемиологично значение.

     Болният човек практически не е източник на заразата.

    Механизъм, фактори и пътища на предаване на инфекцията:
Механизмът на предаване на заразата е:
– алиментарен (хранителен) – при консумация на заразени и непреработени мляко, млечни продукти, месо
– механизъм на външните покривки (кожа, лигавици) – при директен контакт с животните, както и при контакт с околоплодна течност, плацентарни и плодни части от инфектирани животни
– въздушно-прахов механизъм – вдишване на прахови /аерозолни частици с бруцели

Пътища на заразяване:
 – хранителен
– контактно-битов
– аерогенен

Фактори на предавате на инфекцията:
 – заразено мляко и млечни продукти
– заразено месо и месни продукти
– абортиран плод, плацента, околоплодни води от заразени /болни животни
– урина, кожа, вълна от заразени /болни животни
– контаминирани с бруцели прах, вода, почва

Човек може да се зарази при директен или индиректен контакт с животни (чрез замърсени ръце като входна врата на заразата е устата) или с заразени хранителни продукти (включително непастьоризирано мляко, млечни произведения). Бруцелите могат да проникнат в организма и през горните дихателни пътища – чрез вдишване на контаминиран аерозол. Възприемчивостта на човека съм бруцелоза е висока.

Клинична картина:
Клиничната картина може да започне остро или постепенно. Разнообразните симптоми са както общи (температура, обща отпадналост, главоболие, болки в мускулите и ставите), така и органно специфични (със засягане на дихателната система, сърдечно-съдовата система, опорно-двигателния апарат, нервната система, пикочо-отделителната система, черен дроб, слезка, лимфни възли, очи, нехарактерен обрив, склонност към кървене и др.). Характерни са температурните пристъпи (покачване на температурата, с последващо спадане и започване на нова температурна вълна). Ако не се лекува, бруцелозата може да хронифицира.

Диагноза:
Основава се предимно на бактериологичното изследване и се допълва от клиничното протичане, епидемиологичното проучване и ветеринаромедицинската информация. Лабораторното доказване на бруцелозата включва микробиологично изследване на кръв за хемокултура (в началото на заболяването и по време на фебрилните пристъпи) и кръв за серологично изследване на по-късните етапи на болестта. Изследванията се извършват в Националната референтна лаборатория по ООБИ на НЦЗПБ, София, бул. „Столетов” № 44а.

Лечение:
Болните с бруцелоза задължително се хоспитализират в Инфекциозни отделения. Лечението на бруцелоза е продължително, като се провежда с поне 2 антибиотика.

 Профилактични мерки:
Строг ветеринарен контрол, евтаназия на всички болни животни, граничен ветеринарен контрол, правилна обработка на млякото, млечните продукти,  месото и недопускане на консумация на млечни и местни продукти с неконтролиран произход.

 В стопанствата с открита бруцелоза се вземат следните мерки:
 – При входа на помещенията за животни се поставя изтривалка, напоена с дезинфекционен разтвор.
– Работи се с предпазно работно облекло, гумени ботуши, ръкавици и предпазни очила, които подлежат на дезинфекция.
– Осигуряват се условия за дезинфекция и измиване на ръцете.
– Не се допуска хранене и пушене.
– Хората, работещи в предприятия за преработка на продукти от животински произход, доставяни от района в който се намира заразената ферма, се изследват серологично.

Противоепидемични мерки:
 – При откриване на бруцелоза при селскостопанските животни във фермите независимо от това, дали има или не заболели хора, се провежда серологично изследване на всички лица, които работят непосредствено с болните животни и на всички лица, които дълго време се оплакват от неясни фебрилни състояния, костно-ставни оплаквания и други, независимо от това дали в стадата има открита бруцелоза.
– Лицата, положителни за бруцелоза не се допускат да работят в хранителни обекти.
– В огнището на инфекцията се провеждат задължително дезинфекция и дератизация.

Всички лица със здравословни проблеми в райони, в които е регистрирана бруцелоза следва незабавно да потърсят консултация с медицински специалис.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук