Развъждането не е „море до коленете“

2

Доста често наши читатели ни подсказват, че се държим като ментори и налагаме нашето мнение и виждане. Да, има и такива случаи да си изкажем  мнението по дадени въпроси и е съвсем нормално, да не се харесваме на всички  на наши читатели.
Ето защо, в този материал даваме думата на един словашки овцевъд-развъдчик. Тук искаме да допълним, че през последните години, все повече се налага думата развъдчик или селекционер, визирайки самите фермери.
Може би има и защо.

Овцевъд & Козевъд

Andrej Burian – „Бих искал да дам съвети на новите колеги, които искат да започнат да отглеждат и развъждат овце от автохтонните или изчезващи породи. /Фермера, който говори, отглежда овце от мианитюрната порода Ouessant в Словакия/.  Приблизително 99% от породата са  животни, внесени от чуждестранни търговци (Германия, Холандия и др.).  В повечето случаи те доставят животни, които не отговаряха на стандарта на породата. Животните са по-високи и по-тежки, рогата не са типични, оцветяването се различава от истинското. Тези, купени овце приличат повече на хибриди с участието на други породи. Цената на тези животни в чужбина е много ниска (около няколко десетки евро) в сравнение с качествените животни. Нашите нови „развъдчици“ не се интересуват от породата, но спазват правилото “mini-maxi” (на минимална цена,  да получат най-висока печалба).

Истинските развъдчици, се интересуват от качествено развъждане, често правят справки в уебсайтове с информация, и проверяват дали животните идват от “регистрирано“ стопанство в развъдната асоциация. Един неопитен кандидат фермер, обикновено не познава условията на стандартите и правилата за развъждане на породата. Дори не е чувал за развъдна книга или сертификат за произход. Такъв купувач, обикновено  купува нестандартни животни, като си мисли, че ще бъде признат от асоциацията, ще получава определена субсидия и ще си върти синджира. Но се сблъсква с „железните“ правила на асоциацията и след това открива, че е закупил  животни с ниско качество, не отговарящи на стандарта и съответно остава зад борда.

Ако животновъдът притежава дори едно агне от нашата порода, той трябва да регистрира стопанството си, за да регистрира това животно в асоциацията. Животните, регистрирани в книгата, трябва да бъдат маркирани с ушни марки. Истината е, че само чрез въвеждането на ушната марка на животното в книгата, не означава, че то ще бъде признато за чистопородно.

Развъдната работа се основава на твърдата и безкомпромисна селекция и оставяне само на най-добрите животни, какъвто е случаят в западните страни, където, колегите от десетилетия го правят. Ouessants са овце, като всички други. Те не са играчки и към тях трябва да се подходи със същата сериозност, както и към другите комерсиални породи.

Един стопанин с малко знания,  не е в състояние да докаже произхода и родословието на животното. Няма да се справи със здравните тестове и генотипирането, (лабораторно изследване за генотипно предавана информация, за това дали дадено животно се поддава на болести, като скрейпи или бруцелоза); (лабораторно изследване на ДНК за произх). Единственото предимство при закупуването на нестандартно животно е ниската покупна цена на животните.

Често новите развъдчици се свързват с нас, наистина, закупили са животно в безупречно състояние и не знаят какво да направят, за да го запазят. Това е сложна ситуация.

Затова трябва колегите да изучават стандарта, да имат информацията за развъждането на животните преди да ги закупят. Препоръчително е да посетите опитен фермер и селекционер от асоциацията и да се консултирате с него. Ние фермерите, нито нашите селекционери не правим компромиси с породата. Няма в ляво и в дясно. Всичко трябва да е по стандарта и по правилата. Много пъти и сами се контролираме помежду си, така, че всякакво заиграване с контролния орган на нашите селекционери е изключено”.

Овцевъд & Козевъд

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд!

2 КОМЕНТАРИ

  1. Кои стопани, са с много знание завършили РАБ ФАК, ЗООТЕХНИКА ИЛИ ЗООИНЖЕННЕРСТВО. Тия стопани с малко знания които имат около 300 бр. Овце ще ви кажат на всяка овца родословното дърво.

  2. Аз не съм животновъд, но забелязвам следната тенденция:Държавната политика е насочена към окрупняването на стопанствата и като че ли се цели малкият фермер със 100 -200 животни, овце или кози да бъде ликвидиран с времето. Всеки да си прави сметката, какви овце и кози ще гледа! Важно е да отговарят на здравните изисквания и да има качество на млякото! Последно четох, че собствениците на овце трябвало да плащат за пашата в полето или гората. Вярно ли е?? Преди време на село във всяка къща имаше овце. Ние имахме 15 овце и на никой не сме плащали че пасат трева. Това е пълен абсурд! Всъщност държавата и частниците трябва да плащат, че овцете подновяват тревата и торят почвата. Нужно е и подпомагане не само на крупните производители, но и на малките ферми. Добре е да се помисли ферми с овце, кози или крави до 100 животни майки да имат облекчения и насърчение.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук