Дали овцевъдството е печелившо

2

Това е един въпрос, който вълнува овцевъдите от всички страни. В днешния ден, на който и овчар да зададем този въпрос, той ще направи всички възможно, да ни докаже, че с голяма мъка свързва двата края.
Сигурно е така.
Освен това няма и публикации за икономиката в овцевъдството. Факт е обаче, че вече имаме доста ферми, които разполагат с добър генетичен материал, произвеждат поне пет пъти  в повече от това, което е заложено в изискванията. Това означава, че при тези ферми овцевъдството е печелившо. В крайна сметка, само с кредити и пари назаем  – е до време.

Каква е гледната точка на полските овцевъди по тези въпроси ще разберете от едно интервю на един полски овцевъд дадено за полската телевизия.

Преди това  Михаил Михайлов  ни разказва какви са били отношенията ни с поляците:  

Определено може да се каже, че България помогна навремето много на Полша да възроди овцевъдството си. В продължение на поне четири години нашата страна изнасяше женски шилета от тънкорунните породи за Полша. Някой ако си мисли, че това е било даром, просто се лъже. За всеки седем шилета ние получавахме по една юница, мисля, че дори беше и заплодена. Специално от Сливенска област изнасяхме до 1000 шилета от породата Тракийска тънкорунна, най-добрата порода за всички времена за България.
Резултатите говорят за това.
Средна продуктивност от 7-8 кг вълна от овца, 64 и 60 качество, поне 50 кг надоено и предадено с фактура мляко, 120-145 агнета от 100 овце майки. Забележете това е средна продуктивност. Поляците идваха, ние им помагахме да изберат животните, защото те не познаваха тази порода. Избора се правеше през есента, шилетата бяха с живо тегло над 50 кг, в отлично състояние. След години разбрах, че са постигнали отлични резултати от тази порода. За съжаление вече я няма нито в България нито в Полша. Това се случваше в осемдесетте години на миналия век.

А сега ето какво разказва  фермера-овчар  Якуб Томас.

През 80-те години на миналия век 5 милиона овце са били по пасищата на Полша. За съжаление  днес с мъка можем да преброим 260 000 от тези дребни преживни животни. Но това е все пак успех, с 10% повече от миналата година.

 Спомням си, дядо ми и баща ми, отглеждат овце от 70-те години и получаваха  добри пари за мериносовите руна. За две години баща ми купи строителни материали и построй  къща. Днес това е немислимо, парите за вълната отиват при стригачите и тези дето им помагат да вържат овцете. Получаваме по  5-6 килограма вълна от овца и получаваме по 2.7 лева  на килограм. Печалба  имаме от продажбата на агнета и от субсидии. 

Имам субсидии за консервационното стадо от полски цветен меринос. Доплащането е ограничено – до 40 овце, имам 45 от тях , така че ще кандидатствам за увеличаване на лимита.  Субсидиите са около 180 лв  годишно за една овца. Сега имам 108 овце от мериносова  полска порода  плюс 45 от цветните, така че общите субсидии представляват значителна сума.

Основната печалба за овчара е от агнетата за месо

Ние продаваме агнетата на Регионалния съюз на животновъдите за овце и кози, на който съм член и на Управителния съвет. Цените не са лоши в момента, въпреки че вече са били по-високи, получаваме 4 лева за килограм.
Ние продаваме 5-месечни агнета с тегло от 25 до 50 кг. Угояването е свързано с промени в храненето – животните се хранят с премикс. Паша и основно зърнена храна, която ние се приготвяме във фермата.
Няма проблем с това, защото съм и механик. Сам поправям селскостопанските машини, а ремаркета за транспортиране на зърно са моя дизайн и реализация. Зърното за изхранване  също идва от нашата ферма – имам 300 декара обработваема земя и 120 декара ливади. Имаме и каша от цвекло, царевичен силаж, както и сено и силаж
. Овцете ги гледам на пасището и в обора. 

Повечето ни агнета се купуват от  Италия, по-малко отиват в Холандия, продаваме и на Lidl. Цената на агнешкото е над 11 лева в магазина, но се вижда скъпа на хората.  В Полша няма традиция да се яде агнешко – твърде дълго, под това име, се криеше месо от стари овце и овни. Овцете ги „водим“ в кланицата на  6-7 години, въпреки, че се случва някои от тях да използваме  до 10-годишна възраст.
Счетоводството ми го водят в кантора, за което и плащам. 
Засега не мисля, кой ще поеме фермата, защото все още съм младДъщеря ми е  на 5 години и засега се разбира с овцете. Ако след двадесет години,  отглеждането на овце има все още добра рентабилност, тя със сигурност ще ги поеми от мене.

Овцевъд & Козевъд

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд !

 

 

2 КОМЕНТАРИ

  1. Така, беше но защо пропадна всичко:През 80 години в овце фермите работеха последните МОХИКАНИ родени, по времето на ЦАР БОРИС. Тогава спряха АПК и дълбоката орън. И всичко започна да пропада

  2. DAKI E PE4ALICSHO – V ESPAÑA E TAKA – 800 OVCE ASSAF DA KAJEM NA DEN IADAT 700 EU V LAKTACIA 210 DNI DRUGOTO VREME PO MALKO 800 X 2. 5 L SREDNO NA DEN NA OVCA VARXO 800 OVCE E 2 000 L X CENA MINIMA 075 EU E 1500EU OT MLEKO NA DEN X 210 DNI E 315 000 EU NA LACTACIA ZA 210 DNI MENUS 210 X 7000 EU NA DEN XRANENE E147 000 EU I 168 000 OSTAVA OT MLEKOTO DA KAJEM + 1.5 AGNETA SREDNO OT OVCA E1200 AGNETA KLADNICA TI GI KUPUVA CENA 50 EU OT FERMATA NA 10 DO 12 KG ILI MA 28 DNI – 1200 X 50 E 60 000 IMASH + 800 OVCE X 11 EU NA OVCA DAVA DARJAVATA KOETO E 8. 800 EU POMOSTI ZA OVCETE SMETNETE VIE PE4ELIVSHI LI E AKO VIE TAM V BG RABOTITE TAKA A CENATA NA MLEKOTO STIGA DO 095 EU

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук