Овцевъдите ще надникнат ли зад завесата

0

Форума на Елените, започна с приповдигнато настроение от страна на всички участници. През последните дни, се отчетоха доста проценти на успеха по отношение на производство на млечни продукти, фермерите празнуваха пирово малки “победи“ – два де минимиса, навреме изплатени субсидии, приети някои техни предложения по отношение на бъдещето.
Всичко е много добре до тука.
Какво става зад „завесата“ всички го знаем, но никой не иска да я повдигне. Производството на овче мляко /преработено официално/, си е направо жалко. За тази година общо преработеното мляко от овце, кози и биволи за първите десет месеца е едва 35.5 хил. тона. В последния Аграрен доклад обаче се цитират малко по други цифри, в които влиза и млякото за собствена консумация:

– През 2017 г. в страната са произведени общо 109 345 хил. литра мляко от дребен рогат добитък, в т.ч. овче – 67 029 хил. литра и козе – 42 316 хил. литра.
Относителният дял на овчето мляко в общия обем добита млечна суровина през годината е  – 6,3%, а на козето – 4%.
Добивът на овче мляко отбелязва спад от 12,9% спрямо предходната година, докато произведеното козе мляко нараства с 6,4%. Около 59% от овчето мляко и 50% от козето млякото са добити на територията на Южна България, където се отглеждат по-голяма част от овцете-майки и козите-майки.

Тези цифри, обаче повечето са за едно виртуално мляко, което никой не го е видял и вкусил. Вариантите са два:
– или е изконсумирано от производителите или е продадено под „масата“.
И в двата случая, никаква полза за обществото, защото субсидиите се дават и за осигуряване храната на населението. Не случайно в последните си изказвания, европейски комисар  Фил Хоган намеква, че Европа ще помага, но ще иска и резултати. Ако няма такива, кранчето се завърта надясно.
Проблем чакащ решение.

Другият голям проблем, е изкупуването на млякото. Овцевъдите искат някой с магическа пръчка, да задължи мандрите, да им изкупуват млякото.
Просто забравете, няма да стане.
Това е бизнес и всеки си прави сметката. Да не би овцевъдите не си правят сметката. И те не доят, докато не продадат агнетата, за да не дават пари за допълнителен фураж и да не правят групи. Искат когато им е кеф да почнат да доят. По същия начин разсъждават и мандрите.
Също така никой няма да отиде в район, където се произвеждат по стотина кг мляко или по-малко във ферма.

Вероятно ще се стигне до схемата, където е мандрата за преработка например  на козе мляко в нейния район да има голям брой козевъдни ферми. Тази схема вече работи в Германия. Както си го правим по нашенски, ще изберем най-стръмната пътека. Ще опитаме мобилните мандри и след това ще отидем на голяма кооперативна мандра, собственост на овцевъдите или съвместно дружество с сега действащи мандри.
Причината е ясна.
Млякото от овцете ще става все по-малко, щото вече няма балами да отидат да доят овце без инсталации. Те са си направо каторжници, и се извиняваме за тази дума.

По отношение бройките животни, нещата сякаш са още по-зле.
В Доклада пише:
– Към 01.11.2017 г. общият брой на овцете е 1 316 784 – с 3,2% по-малко спрямо предходната година.
Общият брой на овцете-майки намалява с 2,9%, до 1 096,4 хил. броя, като при млечните овце-майки спадът е с 3,3%, до 992,1 хил. броя.
Същевременно, месодайните овце-майки се увеличават с 43 1,6%, достигайки 104,3 хил. броя.

Лошото е, че ремонтните животни при овцете са около 55 000, а при козите 12 000. Какъв ремонт ще се прави, какво възпроизводство.
На практика нещата може би не са толкова“черни“ и вие си знаете защо.

Единствената цифра от отчетите, която удовлетворява, това е броя на кочовете – над 33 000. Което означава, че на един коч се падат около 40 овце и е в рамките на техните възможности. Друг е въпроса, относно качеството на кочовете. Не се ли отгледа кочлето в депо и не мине ли през тестовете, не може да се разчита  да е подобрител. Имайки в предвид невъзможността за масово внедряване на изкуственото осеменяване, за хода напред, най-важна роля ще изиграят кочовете. Произход, кръвни проби, депо, тест и по фермите.
Кратко точно и ясно.
Другите го правят, гърците го правят, румънците също, макар, че правят други лоши нещата.

Най-великия руски овцевъд – М.Ф.Иванов, отдавна е казал:
– Един добър коч, е половин стадо.
За този човек се носят легенди. Отишъл в САЩ да купи Рамбуе, за участие при създаването на някои от руските породи овце. Първия ден преглежда едно стадо и си избира овце. На другия ден, трябва да пропътува голямо разстояние до друга ферма. Но американците, за да си спестят труд, през нощта предвиждат част от прегледаното вече стадо в  друга далечната ферма. На другия ден Иванов е доведен до тази ферма. Домакините го водят към стадото, което е било на моравата. Приближавайки се до двадесетина метра, Иванов изведнъж спира и казва на домакините: – Тези животни ги гледахме вчера, хайде водете ме да ме черпите с един стек, че се уморих от пътя.

При производството на месо, нещата са подобни
– Общият добив на месо от ДРД намалява с 4,1% в сравнение с предходната година до 11 306 тона кланично тегло, формирайки 10,8% от общия обем произведено червено месо през годината.
Производството на месо от овце е в размер на 9 524,3 тона, а на това от кози – 1 781,3 тона, съответно с 3,2% и с 8,6% под нивата от 2016 г.
За тази година официално през кланици са минали 261 000 овце, агнета и кози, което си е направо едно нищо на фона на над 2 милиона животни от всички категории при ДРД.

Това всичко е зад завесата. Но това са глобалните проблеми. Зад малките завеси са детайлите.

За да има резултат от тези форуми, завесите трябва да са дръпнати и да се започне решаването на проблемите от детайлите.
Оказа се, че у нас трудно може да се прилага препоръката на Арбов: –  Да започнем да запушваме най-голямата дупка на кацата.
Все сме си по малките дупки,  но след това, резонно идват и по-големите.
Овцевъд & Козевъд

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук