Заразна ектима при овцете и козите

3
Ектимата (известна като “заразен пустулозен дерматит или
стоматит”, а сред фермерите като “роса”,” ресница” или “гъба”) е силно заразно вирусно заболяване по козите и овцете. Болестта е известна отдавна, но е била смесвана с шарката. В нашата страна ектимата е доказана през 1951 г. Тя причинява изоставане в развитието и понякога смъртност на животните.Характеризира се с появата на възелчета, гнойни мехурчета и струпеи по  муцуната, устните, вимето и краката. У нас е широко разпространено заболяване, особено от март до октомври  включително.

 

Причинител и разпространение
Вирусът на ектимата засяга най-силно епителната тъкан и е сроден на шарковите вируси. Той е много устойчив (може да преживее до 4-5 години в засъхнали струпеи и на пасището през лятото до 1-2 месеца, през цялата зима, а при стайна температура до 15 години).
Към ектимата са възприемчиви освен козите и овцете още кравите, дивите кози и антилопите. При яретата и агнетата и при възрастните животни вирусът се поддържа в околната среда, по руното и кожата. Източници на инфекцията са болните животни.
Те разсейват вируса в околната среда главно чрез коричките (струпеите) от поразените участъци на кожата. Болестта се пренася и чрез ръцете на овчарите, доячите, бозаещите ярета и агнета. инструментите и пособията. Клещите за маркиране на ушите и др. Заболяването протича по-тежко при допълнителна намеса на гнойни бактерии при бактериум некрофорум, недоимъчно хранени животи и отглеждани в нехигиенични обори. В здравите стада заразата се внася чрез вкарване на болни или наскоро преболедували животни или чрез ползване на заразени пасища и водопои.


Клинични признаци

Скритият период при естественото заразяване е 6-8 дни. Ектимата при козите и овцете се проявява в три клинични форми:
– лабиална (засяга устните);
– генитална (засяга кожата на вимето и по-рядко срамните устни и по препуциума при мъжките);
– подална (само по копитата на овцете и по правило самостоятелна).
Лабиалната форма се среща най-често. В леките случаи по устните, особено в ъглите на устата и по носното огледало се появяват възелчета, които скоро се превръщат в мехурчета, съдържащи най-напред бледожълта бистра, а след това гъста гнойна материя. Мехурчетата се пукат, засъхват и на мястото им се образуват дебели, кафяво-черни брадавични корички (крусти), здраво свързани с основата.
При нормално протичане след 12-14 дни коричките опадат и не остават бе-лези. При усложнения от вторична инфекция гнойно-некротичният процес се разширява в съседство на старите засегнати места. Устните са болезнено отекли и приемането на храна е затруднено и предизвиква отслабване, особено в бозаещите животни, но смъртност липсва. Тежката лабиална форма се среща най-често при агнета и ярета. Тя е с висока смъртност, която се дължи на силно заразен вирусен щам и едновременно при намеса на бактериална инфекция. В тези случаи освен по кожата на устните се забелязват болезнени струпеи и около лицето и ушите. Наред с тях по лигавицата на устните, бузите, венците и краищата на езика се явяват гнойни мехурчета, които се разязвяват (гноен стоматит). От устата се отделя тежък неприятен мирис и болните отслабват. Понякога при напредване на процеса се предизвиква гастроентерит, засяга се долната част на трахеята и може да се стигне до бронхопневмония и смърт.

Лечение
При козите и овцете лечебен ефект се постига само срещу вторична инфекция, тъй като няма разработени специфични средства. По време на лекуването винаги трябва да се отчита периодът на болестта. В началото се прилагат течни лекарства, а с появяването на струпеи – помади или мехлеми, съдържащи ихтиол, боров вазелин или антибиотици или те се редуват (противопоказно е използването на свинска мас, тъй като води до силно разрастване на епителната тъкан и се удължава оздравяването с около две седмици).
При лабиалната и гениталната форма най-напред се отстраняват струпеите, след като предварително се накисват с топла вода или кислородна вода или 1-процентов риванолов разтвор. После язвите се мажат с локално действащи, подсушаващи и антисептични средства. Само при тежко протичане се прилагат мускулно тетрациклинови и други широкоспектърни антибиотици.
При подалната форма лекуването е както при копитния гнилец.

Профилактика
Да не се доставят кози и овце от заразени ферми и да не се допуска съвместна паша и водопои със заразени стада. Необходимо е да се избягват условия, причиняващи наранявания по кожата, устните, вимето и краката, пашата по роса, по влажни, мочурливи и каменисти терени и др. При поява на болестта болните животни трябва да се изолират и лекуват. Помещенията се дезинфекцират с 9-4 на сто натриева основа, 3-5 на сто формалин, 5 на сто хлорна вар и др. Здравите животни от засегнатите застрашени стада се подлагат на ваксинация. Фермерите, които се грижат за болните животни, трябва да съблюдават правилата за лична хигиена и мерки за предпазване от заразяване. След всеки контакт с животните основно да се измиват с вода и сапун и да дезинфекцират ръцете си с подходящо дезинфекционно средство или ракия. Особено внимание да се обръща на драскотините по кожата. Козите и овцете не трябва да се доят от фермери с наранени ръце!
Проф. д-р Александър ДЖУРОВ

Овцевъд & Козевъд

Всички права запазени. Позоваването на Овцевъд & Козевъд е задължително!

3 КОМЕНТАРИ

  1. Откакто влязохме във Европейския съюз много модерни болести излязоха преди тези ги нямаше имаше един shop

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук