Преди старта

0

време за прочит: 4 минути

 Най-голямо внимание разбира се  отделят на младите овцевъди. Затова и в този мрачен ноемврийски ден, екипа бе на посещение във фермата на Илия Илиев. Младо момче, но от 2009 г заедно с баща си и майка си отглеждат овце. Началото е страхотно. Добри климатични условия, много трева по поляните, голям ентусиазъм. Бързо реставрират два овчарника, със съответните дворчета, поилки, хранилки и всичко необходимо. Следващата стъпка е да си построят жилище до овчарника. И то е готово. Един съвременен дом, обзаведен с всичко, което има и по градските къщи. За съжаление пътя постлан с рози – до тука, изведнъж свършва.
Първото разочарование е отказването да им да дадат  разрешително за изграждането на един голям, общ овчарник, пригоден за механизирано обслужване. Причини  –  колкото искаш. Как в едно село, до което свършва пътя, на 800 м надморска височина, живеят по малко от сто човека човека, пасища колкото искаш и не можаха да се намерят десетина декара, за да се построй нещо за еталон за бъдещето.
Това са обаче реалностите.
Илия ни посрещна в стая, която половината беше заета от класьори за съхранение на папките с документите. Бях слушал как фермерите се оплакват, че документацията и бумащината са прекалени, но сега го видях с очите си.
Семейството отглежда над 800 овце-майки, от породата Котленска овца. Още при създаването на фермата са гледали да купят повече овце от тази порода, след това идва ред да купят добри кочове и накрая да направят правилният отбор и отглеждане.
Илия споделя:
– “Тази година е много по-лесно, избрахме разплодните шилета, доставих си кочове и от други ферми, получавам инструкции от асоциацията. До сега, сами с баща ми. Сигурно сме грешили доста, но вече и ние имаме опит и от една дума разбираме, какво трябва да се прави”.
Всъщност Илия е завършил лесотехнически институт в София и тук в този планински район се чувства много добре. В момента е записал задочно, Екология в Шумен. Много работа, много учене.
– “Чакам сега да завърша, и тогава ще се женя – шегува се Илия.- Пасища имаме достатъчно. Това, което ни се полага и още много. Все пак тук свършва пътя и започват пасищата. Имаме много добра плодовитост. Ако ви кажа, че сме стигали до 110 агнета през някои години, няма да ми повярвате. Млякото е по-малко, но доим по някой и друг литър. Тази година, направо ни разказаха играта. Започнахме да  предаваме на 1 лев за литър и приключихме на 90 стотинки. Подхранваме по 100 гр, като падне снега ще засилим сигурно и по време на агненето, също даваме по малко. През останалото време на пасищата”.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук