Професор Иван Станков- ново начало с НОКА

3

Цялата овцевъдна общност в страната знае, че проф. Иван Станков тази година има кръгла годишнина, знае, че професора издаде книгата на живота си „Пътя от Странджа до Витоша” и също знае, че той отскоро е изпълнителен директор на НОКА и развъдната асоциация на млечните овце.
Аз изключително много уважавам проф. Иван Станков, и с голям интерес прочетох подарената ми лично от него книга. Много от нещата свързани с миналото ми бяха ясни. Интересно ми беше и написаното за живота в академичните среди и в стаите на министерството и Народното събрание. Много пъти съм споменавал за една мисъл, която ми каза на една среща един японски колега: –  бъдещето е днес, няма време да го чакаме, сега трябва да го направим.
Така че, най-интересна ми беше последната част на книгата. Защо професора отиде при овцевъдите /не че досега не е бил при тях/, с какво смята да им помогне, неговите виждания за проблемите в овцевъдството. Сега може да ги казва спокойно, дори и без да спазва добрия тон. Именно това ще публикуваме в няколко части на сайта овце и кози. Книгата – Ваньо /
позволявам си да го нарека така, защото с него сме първо приятели, следвахме в Института в София, съпругата му Румяна беше от моя курс, и последно аз също много години работех в овцевъдството. Дори съм в авторския колектив на синтетичната линия, с която сега работи професор – Станков / ми подари преди няколко седмици в Лясковец на една среща на УС на НОКА.
Един от членовете на съвета ми сподели – най-после си намерихме истинския изпълнителен директор. Аз си мислех, че като идва от червените килими и ще гледа овцете от колата. Точно обратното. И при овцете влиза и на нас много неща ни казва, които не съм знаел. Все пак 20 години съм овчар.
Михаил Михайлов

Откъси от книгата на проф.Станков: Получих предложение за работа в асоциацията от председателя Симеон Караколев. Приех неговото предложение за работа без колебание, въпреки че имах и други такива. Съображенията ми бяха следните:

Първо-защото овцевъдството е моя живот, моята професия, моята реализирана детска реализирана мечта. Роден съм в Странджанския край, които е най-овцевъдния район на България. Детството ми е свързано с овцевъдството, средното ми и висше образование е зооинженерно, моята практика в най-голяма степен също, а преподавателската и научната ми работа е посветена изцяло на овцевъдството  и козевъдството.

Второ – Приемам като много интересни и предизвикателни идеите на Симеон за въвеждането, и по нататъшното реформиране на българското овцевъдство и козевъдство и най-вече на млечното. Впечатлен съм от ентусиазма и оптимизма на Караколев и  силно се надявам, че с общи усилия ще реализираме някои наши идеи.

Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България е най-голямата развъдна асоциация в овцевъдството, към която са повече от половината от овцете под селекционен контрол. В асоциацията селекционната дейност се осъществява основно от зооинженери с необходимия образователен ценз. Благодарен съм им за труда, които полагат в най-творческата сфера на зоотехническата специалност – селекцията, и се радвам на това, че повечето са мои възпитаници. Положителното е това, че компромиси в работата на зооинженерите и фермерите не се допускат. Това е повод някои от недобросъвестните фермери, на които стадата са под селекционен контрол, и при установени неточности и налагане на санкции, да напускат нашата асоциация и отиват в други асоциации. Това е порочна практика, която трябва да се преустанови. Този проблем трябва да бъде разрешен, чрез нормативната уредба.

Другият много сериозен проблем е дублиращите се развъдни асоциации, за една и съща порода, по няколко на брой, и това се отнася не само за млечното, но и за другите направления в овцевъдството.
Проблем над проблемите е идентификацията на животните. И това с най-голяма сила се отнася за овцете под селекционен контрол. Когато се подмени идентификационния номер на някое животно, което често се случва, цялата селекционна дейност в съответните стада се обезмисля и ефекта е нулев. Крайно време е този проблем да бъде разрешен, чрез поставяне на болуси, както е в много европейски страни.
Друг много важен проблем е установяване произхода на животните под селекционен контрол и въвеждането на генетичните  оценки. За целта е необходимо, от разплодните животни, да се вземат кръвни проби и извършва ДНК анализ. Това, ако не се реши, прогресът в българското животновъдство не може да се отчете,  и докато в страните с развито млечно овцевъдство доят над 300 литра мляко, ние ще си стоим на 70-80 литра, и ще отчитаме губещо овцевъдно производство.

ИАСРЖ трябва да приложи много по сериозно задължението си на контролен орган, и това да бъде нейната основна функция. Селекцията и репродукцията трябва да се осъществяват само от развъдните асоциации, така както е в страните с развито племенно животновъдство. Крайно време е развъдните асоциации по-сериозно да се ангажират с производството на мъжки разплодници, и да се възстанови практиката от недалечното минало за класирането на кочовете от знаеща комисия. Производството на разплодни животни, и най-вече разплодни кочове, ще бъде най-обективната оценка за дейността на развъдните асоциации.
При всяка порода селекционната дейност трябва да се осъществява само от една асоциация, с една обща и единствена за породата развъдна програма. Как може да се осъществява ефективна развъдна работа при най-голямата популация от СПБМ, когато броят на работещите асоциации с тази порода са четири. По същия начин стой въпросът и за няколко автохтонни породи овце.

Едновременно с работата по развъдната асоциации, изпълнявам длъжността изп. Директор и на браншовата организация НОКА. За първи път съм на работа в неправителствена организация и наблюдавам нещата от друг ъгъл. Приемам постановката за пазарно ориентирана икономика и свободен пазар, както и ненамесата на държавата в производствената дейност, но не мога да приема начина , по който се осъществяват в България. Държавата няма задължението да се намесва и създава организации на производители, но чрез политиките, които осъществява и насоките, които определя с нормативните документи, тя трябва да осигури възможности за нормална производствена дейност и рационално използване на ресурсите. Особено важно това е за аграрния сектор и най-вече за българското животновъдство, което е в критично състояние.

Проф. Иван Станков
откъс от книгата “От Странджа до Витоша”

3 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук