И тук ментета – 70% от зехтина е менте

0

70% от зехтина по света се фалшифицира, твърди изследване на американското министерство на земеделието. Делът на ментетата на “течното злато” у нас е възможно и да е по-голям.
Най-много измами се правят с представяния за най-високо качество зехтин – категорията “екстра върджин”. По правилата тя съдържа само най-добрите маслини,смачкани по механичен път при 27 градуса температура
Заради високата цена обаче много производители слагат и по-нискокачествени маслини и дори други растителни мазнини – слънчогледово, рапично, соево.
Преди години в Италия избухна скандал и с добавено в зехтин лешниково масло, внесено с кораби от Турция. Това обаче е по-скоро изключение, няма такъв луд, който да слага масла от ядки, които са най-ценните и скъпи, твърди Атанас Добринов, главен експерт в дирекция “Контрол на храните” в агенцията по храните. За този конкретен случай вероятно фирма е успяла да се снабди със старо лешниково масло, продавано на нищожна цена.

В България най-много измами стават със зехтин на етикета, на който пише “екстра върджин”, а реално не е. Например преди години агенцията по храните  хванала голямо количество продавано в известна търговска верига. Разследването показало, че зехтинът е идвал с цистерни от Гърция и се е бутилирал в пловдивско село.

Суровината дори била със сертификати, че е направена от костилки и отпадъци от маслини, но след като била наливана в бутилките, излизала като “екстра върджин”.
Агенцията по храните у нас прави проверките на зехтина преди всичко по сигнали на потребители. Досега не е имало масова специализирана инспекция на пазара по линия на официалния контрол.
Всъщност производството и търговията със зехтин са едни от най-регулираните в Европейския съюз. За “течното злато” има 7 специализирани регламента, или най-много от всички храни. Точно обратното е със законодателството в България – в нито един нормативен акт не пише нещо специално за зехтина. Вероятно и затова полето за фалшификации у нас е безкрайно. Дори и на известна марка испански зехтини “екстра върджин” пише на етикета, че маслините са само от горите на Каталуня, а по-долу и с по-малки букви, че продуктът съдържа смес от масло с произход ЕС и трети страни. Очевидно двете твърдения си противоречат.

Най-важният показател за качествен зехтин е киселинността
По най-новия регламент за “екстра върджин” тя трябва да е под 0,8%.
Хубавият зехтин се познава и по цвета и вкуса. Истинският бил зеленикаво до кафяв, а ако бие на жълто, е нещо друго. Задължително трябва да има горчива жилка, но не и да киселее И нещо много важно – да ухае на маслини.
Най-много фалшификации у нас се правят при смесване със слънчогледово олио. Мит било, че се слага и палмово масло. Свойствата на тази и на маслиновата мазнина били различни – например температурите на втърдяване и затова нямало как да се получи хомогенен продукт. Освен по цвят и вкус потребителите лесно могат да се ориентират дали зехтинът е истински, ако го сложат в хладилник. След 2-3 часа трябва да се сгъсти и побелее, а като се извади пак след 2-3 ч, да си върне старата форма.

По-голям ред на пазара, включително и при зехтините, вече има след  2014 г. Тогава влезе в сила европейският регламент за етикетирането. Така  се спира практиката, която е широко разпространена у нас, да се лепи стикер с информация на български, която да закрива оригиналния етикет. По този начин често нискокачествен зехтин е представян за екстра върджин. Големината на буквите пък трябва да е поне 1,2 мм, докато в момента масово е най-много 0,5 мм.

Иначе зехтинът е сред най-ценените мазнини от хилядолетия.
В момента се прави от над 800 вида маслини по света. Най-големите производители са Италия, Испания, Гърция и Турция. Извлича се и последната капка, дори от костилките. Обикновено маслините се берат ноември-декември, но зависи от сортовете. Самият зехтин пък се прави целогодишно, защото маслините могат да се съхраняват в складове по над година.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук