Овцевъдите на Сакар – Явор Илиев

7

След посещението на фермата на Николай,

Котленска овца в Сакар планина

посетихме и фермата на неговия приятел Явор Илиев.
Фермата се намира в с.Левка. В този район, обаче се чувства липсата на пасища. За работници няма да говорим. На боб зърно са и тук.
-” Всъщност, с овцете стана съвсем случайно – споделя Явор. Преди години – 2008 г,  имах малко спечелени пари и един мой приятел от Котел ме агитира да купя овце. Породата е ясно – Котленска овца. Всъщност и аз я предпочетох, защото белите овце са повече, а аз харесвам този цвят. И сега в стадото ми има много малко пъстри и кафяви овце. Но ще се подчиня на развъдната програма, и догодина ще използвам един кафяв коч.

Броят на купените овце бе 200. Известно време ги гледах в Котел, но преди няколко години купих един обор в с.Левка и ги преместих тук”.
Обора е супер. Чист, светъл, просторен. Извън населеното място. В него всичко беше изметено, включително и паяжините. Клетките за оагването на овцете – готови и чакат агнета. Не беше направено за нас, разбира се. Гледачите – семейство, истински овчари,  които си разбират от занаята.
– “Аз имам друг бизнес, казва Явор – и овцете ми са допълнително занимание. Мога да кажа на колегите, че можеш да се издържаш и да живееш добре, ако отглеждаш 200 овце, но семейно. Още по-добре ще е, ако можеш да преработиш част от млякото и продадеш готов продукт. В противен случай се хващаш за масата за да се подпреш, да не паднеш.
Тревостоят тук, в Сакар, е много слаб. Ако разчиташ на него, трябва да имаш много пасища и въпреки това, може пак да се наложи и да дохранваш. Аз успях да си издействам терен в Тъженския балкан и след оагването овцете заминават там. Една година ги заведохме на самоход. Мисля, че за 14 дни стигнахме. Но това беше отдавна. Ветеринарните мерки не бяха толкова строги. Там овцете имат паша, колкото искаш. Лошото е, че не можеш да доиш. Кой ще дои, на кой ще продаваш млякото.
Нито едното има, нито другото.
Скоро ги докарахме от Балкана, сами ги виждате, като талпи са. Тази година случайността ми даде идея. Агненето тази година беше по-ранно. Качихме овцете на високото заедно с кочовете и резултата го виждате. Имаме вече над петдесет агнета. На практика, то си е направо второ агнене. Изглежда това ще е резерва в тази порода. Уж били автохтонни и  циклични. Практиката доказа, че при добро хранене, може да имаме повече агнета.Сега ще помисля върху промяна на бизнес плана ми за развитието на стадото. Ще се консултирам за програма оагняне три пъти за две години. Няма да е лесно, защото няма да увеличавам броя на овцете и това сигурно ще наруши  организацията на производство, но нямам друг избор. Нали трябва все пак да печелим от тези овце. Не ги гледаме за спорта или хоби.
На практика зная, че коча е най-важната фигура в стадото. Един руски академик беше казал – “един коч – половин стадо”. А тях, не ни дават никаква субсидия. Разходите за истинския коч са големи, няма ИО и разчитаме на него. Трябва да се уважи „работата” му и тези животни да получават нещо”.
Овцевъд & Козевъд

 

7 КОМЕНТАРИ

  1. Извън населеното място вече означава извън градовете,тъй като селата са тотално обезлюдени.И когато някой градски индивиди пишат статии нека го имат предвид

  2. Браво хора.Възхищавам ви се.Дано се възроди отрасъла.Спасението за България е животновъдство и земедели…

    • Petio Karev спасението за България, е да се възроди промишленоста и износа.

  3. Да, Явор и семейството му напуснаха грозната София и живеят мечтата си. Има и друга любопитност в Левка. Селският пастир е англичанин. 🙂

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар
Моля въведете вашето име тук